РАЗГОВОР С МЪРТВИЯ МИ БАЩА
Най-сетне възви пътят ми
покрай твоя гроб.
Три тънки, като детски пръстчета,
свещички носех. Запалих ги,
макар че вятърът не искаше,
и ги забодох –
до сърцето ти да изгорят.
И за да не седя глупаво, заизтръгвах
буренаците и троскота – да дишат
цветята, посадени на гроба.
И точно тогава, както някога –
когато, за да ни върви приказката,
ти слизаше долу в мазето,
и докато наточваше вино,
горе до масата аз чувах
гласеца на струйката,
с който старата бъчва заръчваше
нещо на виното в каната –
сега, скрит и невидим за очите ми,
някъде вляво от надгробната плоча
и някъде близо до сърцето ти,
чух щурец да запява, и да заръчва
багрено-плодна и щедра есен
на късното лято във мене.
КАТО РАННА ПРОЛЕТНА УТРИН
Хората са забравили
(обществото държи да е забравено,
обществото настоява да забравим),
че всяко нещо може да е просто
като цвете, ясно
като росата и красиво
в своята прозрачност
като ранна пролетна утрин,
като истината
за една пролетна утрин,
която се простира
извън високата ограда
на Лудницата на живота.
***
Какво значение има
дали съм живяла,
когато вятърът е карал дърветата
да се разтреперват от вълнение?
Какво значение има,
че живея,
когато вятърът кара дърветата
да се разтреперват от вълнение?
Какво значение има
дали ще живея,
когато вятърът ще кара дърветата
да се разтреперват от вълнение?
Свежа Дачева
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Свежа Дачева е родена в гр. Нови пазар. Завършила е ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, специалности „Български език и литература“ и “История“. От 1983 г. живее последователно в Истанбул и Рим, а от 1988 г. се установява в Стрьомстад, Швеция. От 1994 г. е аспирантка на Института за славянски езици в Гьотеборг, а през 2001 г. защитава докторска степен по етнология в Департамент „История на културата“ в Нов български университет в София. Занимава се с научна работа в областта на фолклористиката, етнологията, митологията и социологията. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки“, „Приказки“ – Стриндберг, „Антология на шведската поезия“. През 2006 г. излиза „Шведско-български, българо-шведски речник“, който претърпява няколко издания. Автор е на междудисциплинарното изследване на приказен тип „За доброто и за лошото момиче“, както и на осем поетични книги, една от които на шведски, а останалите – на български език. Нейни стихове са включвани в шведски, български, американски и френски антологии. Работи като преводач, учител по шведски на чужденци, както и по проект, свързан със стари детски игри. Член на Съюза на шведските писатели, на Писателския център „Запад“, на Съюза на шведските преводачи и на Съюза на българските преводачи.
