Неделя след Пасха – Томина (Празна, Светла) Неделя (Thomas Sunday – the Sunday after Easter).
През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома. На този ден завършва Великденският празничен цикъл.
Днес имен ден празнуват всички, носещи имената: Тома, Томислав, Томислава. Да са живи и здрави!
След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях.
Апостолите му казали: „Видяхме Господа“, но той не искал да им повярва, докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани („Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам“).
Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома. Господ отново им се явил и казал на ап. Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали.“
Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл: „Господ мой и Бог мой!“.
Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.
Това е първата седмица след Великден и поставя завършека на Великденския празничен цикъл. Неделята след Великден наричат Томина неделя — по името на Тома — един от дванайсетте апостоли на Иисус Христос. В една легенда се разправя, че Тома не повярвал на Христовото възкресение и затова Спасителят му се явил след няколко дни и позволил на апостол Тома да сложи пръст в раните му. Затова и наричат апостол Тома още Неверни.
Тази седмица от стари времена е наситена с много момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда. На Светлата сряда от седмицата се изпълняват два обичая, които се правят за дъжд, плодородие, предпазване от градушка, бродници и лоши болести.
В Западна България се играе обредното Ладино хоро. На селското хорище се събират моми, ергени, възрастни жени и мъже. Момите се залавят в кръг и започват с песни хорото, като две от тях (едната в кръга, другата отвън) държат кърпа над веригата. Три пъти те разсичат хорото и така се образуват три несключени хора, които отново се сключват. Този път мястото на жените се заема от ергени с прътове в ръце.
В Югоизточна България (Бургаско) се изпълнява обредът Мара-Лишанка. Правят кукла-булка от чехлите на млада булка, женена през Зимата (единият е жълт, а отгоре е червен). Тая кукла обличат с мъжка риза и тази риза именно е онзи знак, който подсказва, че това е праобраз на великото двуполово (андрогинно) божество, според нашата фолклорна митология, от което е произлязъл човекът.
Тази седмица се нарича празна, заради забраната да се работи каквото и да е. На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.
Понеделникът след Томина неделя се нарича Софинден. Той се почита срещу суша. На жените е забранено да перат. Но ако това се налага, дрехите не трябва да бъдат изсушени докрай.
Не се ядат яйца за предпазване от цирей. Всички трябва да си измият лицето и ръцете с вода, в която е било потопено червено яйце. Това се прави, за да се предпазят от пъпки и рани. Не се впряга добитък, не се ходи на нива, за да не окуцее добитъкът.
Подвижните празници от Великден до Петдесетница:
:: Неделя след Пасха – Томина Неделя
:: Трета неделя след Пасха – на св. жени Мироносици
:: Четвърта неделя след Пасха – Неделя на Разслабления
:: Пета неделя след Пасха – на Самарянката
:: Шеста неделя след Пасха – на Слепия. Възнесение Господне (Спасовден)
:: Седма неделя след Пасха – Неделя на Светите Отци на Първия вселенски събор
:: Осма неделя след Пасха – Петдесетница – Св. Дух
.
