От съчетанието на Хронос и Гея са сътворени големи таланти – поети, музиканти, артисти, художници, лекари. Така през 1930-те години в Бургас се раждат Кръстьо Станишев, Христо Фотев, Райна Кабаиванска, Олга Шевкенова, Павел Костов, Иван Арабов, Елисавета Иконописова, Димитрина Гюрова-Савова, Стефан Чолаков, Петър С. Петров, Хиндо Касимов, Любомир Йорданов, Динчо Палазов, Христо Душепеев, Стоян Стоев….
И Тончо Русев, разбира се! Той е роден преди 86 години – на 20 април 1932 г., на улица „Александър Велики“, близо до железопътната линия, по-която баща му хиляди пъти е водил влаковете Бургас-София. Бащата, свирил на акордеон и мандолина, усеща, че е предал музикалните гени на сина си – продава часовника си и му купува тромпет.
Горещият вятър докрай отваряше прозорците на къщите и до всички долиташе гласът на „вечерен тромпет“, идващ от къщата на Тончо Русев и брат му Иван. Като студент Васко Лаков често идваше вкъщи (ГЧ) с поета Борис Христов и тогава цялата махала – заедно с гърба на Пожарната команда и цялата железопътна линия Бургас-София – тръгваше отново след кръстоносния марш на щурците.
Така, с бургаският тромпет, започва творческия път на Тончо Русев. През 1955 г., след завършването на Музикалната академия, геомагнетизмът го връща в родния Бургас, където свири в Морското казино и в симфоничния оркестър. През 1957 г. създава оркестъра на Сатиричния театър, през 1960 г. свири в Биг-бенда на Българското национално радио, през 1962 г. – в оркестър „Балкантон“, през 1974 г. създава оркестър „Спектър“… Достигнал виртуозни върхове, той остава тромпета и през следващите 40-45 години композира повече от хиляда незабравими песни.
Когато разбрали за смъртта на Пол Гоген (8 май 1903 г.), таитяните извикали: „Гоген е мъртъв. Няма рай от цветове“. На 10 април 2018 г. бургазлиите и българите извикахме: „Маестро Русев е мъртъв. Няма рай от музика“. Остава обаче una storia d’amore eterna (една вечна история на любовта), предизвикваща екстаз.
Георги Чалдъков и приятели
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
