.
Понеже трънният венец е тежък,
тежък… тежък, колкото невинност
и вината зрее не на кръст от чам,
защото би могла да се разлисти…
Понеже крачиш сред тълпата сам,
защото любовта е тленна.
И по човешки себе си
отдавна си предал.
И Знанието стене тихо.
От печал.
И калта е с предвидима агрегатност…
Понеже камъкът е най-безгрешен,
ще те осъди с идеята за безвъзвратност…
и ще звучи като присъда.
След тази кал ще можеш всичко –
да прегърнеш себе си
и да целунеш Юда,
и да се родиш.. и да възкръснеш.
След най-човешката вина
и най-човешката любов,
за да не остава сам Пилат.
Пред Кръста…
Жени Иванова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Жени Иванова е на 51 години. Тя е инженер като първо образование, по-късно завършва медицинска козметика и е преподавател по същата специалност. Има собствен бизнес и син, когото отглежда сама. Пише от 2013 г. Все още няма издадена книга.
.
