.
ВИХРЕН МИХАЙЛОВ, из „ЗАНУЛЯВАНЕ“
(Издателско ателие Аб, София, 2015)
.
Едно докосване –
две бъзпътици, свили гнездо на ръба.
Съдбата – коледна елха.
Душата й дано се вмъкне
. в кривото дърво на двора.
Улична лампа,
под нея листа,
прясно пропукващи,
а под тях – отлежала посока.
Две звездици,
. сгушени в небесния кожух,
. предат бели облаци.
Неусетно, дълбоко
усукани нелепо на възли съмнение,
. на буци смирение,
плетем въжета от гняв.
В гнева на веждите ти мътни сенки
. са свили гнезда,
а от косите ти капе нежност.
Попитах слънцето за любовта,
. луната го засенчи.
Попитах звездите за надеждата,
. облаците ги потулиха.
Попитах земята за корените
. и тя ме пое в утробата си.
Тогава започнах от себе си.
.
.
