ЧЕСТВАМЕ СВЕТИТЕ РАВНОАПОСТОЛНИ
БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ*
Лъчезар Тошев,
Тoshev.blogspot.bg
Църквата “Сан Клементе” в Рим е известна в България с това, че в нея на 14 февруари 869 г. е погребан Св. Кирил – равноапостолът, създател на нашата писменост. Погребването на Св. Кирил в “Сан Клементе” не е случайно.
Когато в 863 г. солунските братя са определени за мисия при хазарите от император Михаил, те – наред с религиозните диспути – успяват да открият мощите на Свети Климент – четвъртият поред предстоятел на римската християнска общност, ръкоположен от самия Св. Петър.
Свети Климент е бил изпратен на заточение в Херсон, където умира мъченически. Макар мисията на двамата братя при хазарите да е неуспешна (хазарите приемат юдаизма, а не християнството), те успяват да отнесат със себе си мощите на светеца.
Това очевидно е било събитие с голямо значение за църквата, която по това време още е единна.
Именно заради това те, Св. Кирил и Св. Методий, получават покана от Папа Николай I да посетят Рим.
Когато те пристигат, папа е вече Адриан II, който ги посреща извън стените на града, защото те носят със себе си светите мощи на Св. Климент.
Триумфалното посрещане е предадено на фреска от края на IХ век, запазена в църквата “Сан Клементе”. Мощите на светеца са положени в тази църква.
Популярността на двамата братя е толкова голяма, че те успяват да издействат книгите на славянски език да бъдат благословени от папата, което става в една от четирите големи римски църкви – “Санта Мария Маджоре”, където се пазят Витлеемските ясли.
След смъртта на Св. Кирил римляните не се съгласили той да бъде пренесен и погребан в Солун, а го погребали в мраморен саркофаг – отдясно на олтара в “Сан Клементе”. Над саркофага (мраморния ковчег) изобразили неговия образ.
Историята е записана както в славянското житие на Св. Кирил, така и в хрониката на Лео от Остия от 1100 г. сл. Хр. Последната творба по-скоро е предназначена за поклонници. Ето защо можем да се доверим на автора за мястото, където са се покояли светите мощи на равноапостола.
Църквата, в която това се е случило, е построена през IV век върху стар митраистки храм от I век, който също е запазен. През ХII век върху нея е построена нова църква, функционираща и до днес.
Тогава е построена една подпорна стена, минаваща през старата църква, а самата сграда на тази църква е била напълнена с пръст, за да издържи тежестта на новата, построена върху нея.
Това е запазило старата църква в сравнително добро състояние до момента на нейното преоткриване през 1857 г.
Мощите на Св. Кирил през това време са били пренесени в горната църква и поставени в специално построена капела (параклис) в новата църква.
През 1798 г., за да се спасят от поругаване през бурните събития, през които преминавал Рим тогава, те са били изнесени и укрити, като дълго време са били в неизвестност. През 1963 г. малка част от мощите са открити в малък параклис край Реканати и са пренесени обратно в “Сан Клементе”.
Папа Павел VI дарява частици от тези мощи и на църквата в Нитра – Словакия.
Днес поклоненията на Свети Кирил се извършват от лявата страна на олтара, където е запазен гроб, зидан с тухли. При реставрацията на храма от IV век е открит споменатият тухлен гроб и е обявен за гроб на Св. Кирил.
Там са сложени паметни плочи, там се извършват службите и пр.
Но къде всъщност е бил погребан Св. Кирил?
Ако застанем с лице към олтара на старата църква и погледнем отдясно на олтара, ще видим, че един от корабите на трикорабната базилика се характеризира със запазени византийски фрески.
Ще открием и следи, сочещи, че някога там е имало мраморни саркофази, които са демонтирани, но основите им се виждат на пода.
Там, до самата олтарна абсида, се намира и фреската от IХ век – “Лимбо”, изобразяваща Кападокийската легенда за слизането на Христос в ада, за да изведе оттам падналия Адам и да изкупи първородния грях на човечеството.
Отляво на тази сцена е изобразен мъж с книга в ръка, без нимб, чиято дясна ръка е с отворена длан към зрителя. Към момента на изобразяването му той явно не е бил смятан за светец, а не може и да е бил и ктитор, тъй като те се изобразяват при входа на църквата.
Възможно ли е това да е образът на Св. Кирил?
Аргументите за това са, че образът съответства на писмените свидетелства за изобразяване на лика на Св. Кирил над гроба му, намира се отдясно на олтара и под него се забелязват следи от закрепването на мраморен саркофази. Другият гроб, където до днес се почита Св. Кирил, е тухлен, намира се отляво на олтара и много вероятно в него да са се покояли мощите на Св. Климент – Сан Клементе. Въпросът е какво са разбирали по онова време хронистите и съвременниците за израза “отдясно на олтара”. Би трябвало да се приеме, че човек трябва да застане с лице към олтара, а не с гръб. За поклонници е предназначена и книгата на Лео от Остия, където ясно се посочва местоположението на саркофага на Св. Кирил – отдясно на олтара.
Отдясно се пада фреската “Лимбо”, а отляво – тухленият гроб.
Един от ирландските доминиканци – отец Леонард Бойл, служещ в църквата “Сан Клементе”, е написал книга по този въпрос (Leonard Boyle O.P., “St.Clement’s–Rome”, Rome, 1989 (препечатка от 1960 с корекции), Collegio San Clemente, Via Labiata 95, Rome), който е ползвал и труда по темата на Джон Осбърн.
Ако тази логика е вярна, тогава образът на Св. Кирил – още от времето преди да бъде канонизиран, е този, запазен до фреската “Лимбо” и е най-близо до неговия истински образ.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Бел.ред: На 11 май се чества паметта на Светите братя Кирил и Методий по църковния календар.
.
Към хубавата статия за Свети Кирил искам да добавя, че на гроба на Свети Методи в Рим има една мозайка с неговия портрет. Автора на тази мозайка е същия Любомир Далчев автор на паметника на Свети Климент в София, като един вкаменен пламък на знанието с образа на Климент и ръцете му носещи огъня на просвещението. Той също има съвсем оригинален проект за паметник на Кирил и Методи в бял, зелен камък и алуминии. Прощаваите, но ще отворя няколко реда за творчеството на Любомир Далчев.
Преди много години Далчев, след Академията в София бе следвал скулптура в Италия и по късно в Екол де Бозар в Париж. С завръщането с в България Далчев израства като най производителен скулптор и скоро прави над сто скулптури в естествена големина в бронз и камък на обществени места в София, Русе, Габрово, Търговище. Приет е като преподавател, а по късно професор в Академията, но постоянно под контрол и обвинения като проводник на „западно упадъчно изкуство“. Две негови големи монографии бяха спряни за печат, Неговите фигури „Бунт“ и „поп Богомил“, бяха изхвърлени от изкложбите, изложбата му за Берлин бе върната от влака. Когато Далчев бе прокуден от България и замина за САЩ, Мирчо Спасов от ДС заповяда името на Любомир Далчев да бъде изкъртено. Едно негово голямо ателие в Бояна и един склад на фигури бяха изравнени с земята. В Енциклопедията на БАН и после в УИКИ за неговото изкуство бяха поместени една негова фигура на Гоце Делчев в Скопие и архитектурата на един паметник в Перущица без серията на релефи от него. Няма снимки за над двеста фигури в София изобразяващи „Ослепените войници на Самуила“, „Завръщането на блудния син“, „Протеста на Йов към Бога“, „Свободния от Холокоста“, „Крумовите закони“, „Присъдата на Соломон“, „Момичето от лагера гледащо загубения свят“ и още много други, които хората виждат всеки ден . Те са табу за българските медии някога и сега.