СВОБОДАТА МИНАВА ПРЕЗ ПРОСВЕТАТА И КУЛТУРАТА
Културно-информационен център „Босилеград”, Столична община, Олимпийски клуб – Босилеград и Граждански комитет „Западни покрайнини“, в босилеградското село Извор, пред църквата „Света Троица“ тържествено и емоционално, във възрожденски дух отбелязаха Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост 24 май.
С камбанен звън започна тържеството, на което дойдоха Н.П. пълномощен министър при Генералното консулство на Р. България в Ниш г-н Николай Колев; г-жа Ирина Михайлова, старши експерт в дирекция „Култура“ към Столична община; ученици, родители и учители от 55 СУ „Петко Каравелов“, с ръководител Антоанета Таракчиева, зам. директор по учебната дейност; ученици от Основното училище „Георги Димитров“ с ръководител учител по български език Воислав Стойов; проф. Лозан Митев на Национална спортна академия „Васил Левски“ и председател на Граждански комитет „Западни покрайнини“; г-н Желко Насев, учител по физическо възпитание в 55 СУ „Петко Каравелов“ и председател на Олимпийски клуб – Босилеград.
Мъжки хор към храм „Св. мъченик Николай Софийски“, с диригент маестро Георги Гичев, изпълни църковни и възрожденски песни. Проф. Добромир Митев и неговият студент в Държавната консерватория в София, Владан Иванчев от Сурдулица, изпълниха Право хоро.
Бяха прочетени поздравителни писма от посланика на Р. България в Р. Сърбия, Н.П. г-н Радко Влайков, и на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина г-н Петър Харалампиев. Поздравителни слова изнесоха Иван Николов, председател на Културно-информационен център „Босилеград“; Николай Колев, пълномощен министър при Генералното консулство на Р. България в Ниш; д-р Валентин Янев, съпредседател на Граждански комитет „Западни покрайнини“.
Стихотворения прочетоха ученици от ОУ „Георги Димитров“ в Босилеград и ученици от 55 СОУ „Петко Каравелов“.
Тазгодишната награда на КИЦ „Босилеград“ и Граждански комитет „Западни покрайнини“, за принос към развитието на българската култура и свободата на словото в Босилеград, бе връчена на Йовица Костов, в качеството му на кореспондент в ТВ Инфокодал.
Водещ на програмата бе гимназиалният преподавател по Български език и литература Деян Миленов от Гимназия Босилеград.
Тържеството приключи със стих на големия български поет Теодор Траянов:
Ликувай, светло слово,
на радост благородна,
не спирай, звън безсмъртен
на българската реч,
и песни да разгласят,
че волята свободна
пред стъпките на Бога
полага своя меч!
Учители, родители и ученици от 55 Софийско училище „Петко Каравелов“ и пълномощен министър Николай Колев посетиха и бяха приети от директора на Основно училище „Георги Димитров“ в Босилеград г-н Методи Чипев.
Присъствието на ученици, учители и родители от босилеградските училища беше скромно. Повечето ученици от училищата бяха ангажирани с мероприятия, които нямат пряка връзка с празника на Кирил и Методий.
За разлика от предишните години, отбелязването на Деня на българската просвета и култура, с изключение на едночасовото задържане на автобуса с учениците и колите от София на митницата Рибарци – Олтоманци, мина без провокации и инциденти. За първи път в Извор нямаше засилено полицейско присъствие. Свещеник Зоран Стоянов този път видимо беше благосклонен и даже готов тържеството по отбелязването на празника да се проведе в самата черква, което бе немислимо преди няколко години.
КИЦ „Босилеград“
.
СЛОВО НА ИВАН НИКОЛОВ В ХРАМА „СВ. ТРОИЦА“ В ИЗВОР
Уважаеми дами и господа, скъпи гости, ученици и учители!
За мен е чест да Ви приветствам с добре дошли в духовния център на Западните покрайнини, село Извор, пред Килийното училище и църквата „Св. Троица“.
През далечната 1832 г., в годините на робство и безпросветна тъма, оттук е започнало Просвещението и българското Възраждане на Краището. Местните първенци, рискувайки живот и имот, полагат основите на родната българска просвета. От цялото население, което тогава наброява 24 371 души, само 111 има елементарна грамотност. До 1910 г. броят на грамотните достига над 27% от цялото население. Усилено се строят нови училища и се създават местни учителски кадри в Кюстендилското държавно трикласно и педагогическо училище.
В трагичната история след Първата световна война, по силата на Ньойския договор, Босилеградско влиза в пределите на новосъздадената Държава на сърби, хървати и словенци. Българските учители са изгонени или преместени, а училищата често се превръщат в жандармерийски участъци. Но и тогава Босилеградските учители, където и да попадат, са факел на писмеността и просветата и на вечния човешки стремеж към свободата.
Тук, в тия развалини от училище, е учил великият български поет символист, общественик и борец за правата на българите в Кралство Югославия Емануил Попдимитров. Тук е поникнал великият ни краевед, член-кореспондент на БАН Йордан Захариев.
В досегашната си 186-годишна просветна история Босилеградско изнедри армия от над 1700 учители, дали значителен принос за просветата в Македония, Босна, Сърбия и България. В драматичната балканска история през 20 век, босилеградските будители и просветители, въпреки всичко, успяват да запазят ярко българско национално самосъзнание. Има разбира се и други, които в името на спокойното живуркане се пуснаха по течението и с пасивността си нанесоха непоправима вреда на българите в Западните покрайнини.
От 1941 до 1947 г. училищата в Босилеградско са под юрисдикцията на България. Тогава настъпва истинска просветна експанзия – в Босилеград се открива реална гимназия „Княгиня Мария Луиза“ от която в следващите десетилетия ще излезе цяла армия гимназисти, мнозина от които ще станат истински народни просветители. В сравнение с другите югославски народи и малцинства, българите в бивша Югославия са с най-много висшисти по глава на населението.
Разбира се, в тези драматични времена на югославянството и комунизма тази неконтролирана хиперпродукция на високообразовани кадри даде и своя горчив принос за обезлюдването на Босилеградско. Не всички можеха да си намерят работа тука. Не всички искаха, а някои и не бяха желани да останат в родния си край, и това за съжаление продължава и до днес. Парадоксално е, че толкова много високообразованите кадри не можаха да дадат принос за развитието на Босилеградско. Днес този район изживява може би най-трудните си и неизвестни дни в новата ни история. Въпреки тия зловещи обстоятелства, тука все още броди гордият и непокорен български дух.
Когато преди 15 години за КИЦ „Босилеград“ със своите верни съратници проф. Лозан Митев, д-р Валентин Янев, Столична община и много други и за първи път започнахме символично да отбелязваме Деня на Българската просвета и култура в Извор, срещнахме невероятна съпротива от Сръбската православна църква, крайните националисти и комунистите. Въпреки това, ние продължихме да отбелязваме Празника на буквите, и с това провокирахме едни, макар и плахи опити, празникът да се отбелязва и в босилеградските училища. Отбелязването на този празник все още не се прави, както трябва, и това наистина е проблем.
За нас остава удовлетворението от моралната победа от това, че когато Сърбия днес все по-често изпраща сигнали за членство в Европейския съюз и даже е на път 24 май да стане официален празник на Р. Сърбия. Надяваме се, че този празник ще бъде зареден с истинското му съдържание и че идеите на светите братя Кирил и Методий най-накрая ще станат част от мисленето на всички народи, които днес пишат на кирилица. И тогава, надявам се много скоро, тука в Извор, на първоизвора на просветата на Краището да дойдат всички учители и ученици от двете страни на границата да честват Празника на буквите. Надявам се също така, Извор, това килийно училище и тази църква, да изглеждат по много по-добър начин, а черната граница, която днес ни разделя, да ни обедини в стремежа никога вече да няма граници, които ни разделят и противопоставят в името на отживели идеологии.
Пътят към тия високи цели, пътят към свободата и благоденствието води само и единствено чрез развитието на просветата и културата.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ!
.
Видеозапис от събитието на ТВ „Инфокодал“
