Първото изследване на българската общност в Лондон бе представено в кметството на британската столица и предадено на кмета Садик Хан. Той бе представляван от заместник-кмета Матю Рийд на събитието в края на миналата седмица. Идеята за изследването на българи в Лондон възниква покрай референдума за Брекзит. Тогава с авторите на сайта bulgariansinlondon.com се свързват британски журналисти, политици и активисти, търсейки мнения на българи в Лондон.
„Всички те искаха информация за това колко са българите в Лондон, как се чувстват, какви проблеми имат. Ние нямахме такава информация. Не се учудихме също, че не успяхме да намерим подобна информация, защото българската диаспора е млада и все още невидима и непозната за лондончани. Ето защо решихме да използваме ресурсите на диаспората и да организираме изследване на самите себе си“, написа в блога Бойко Боев, съосновател на сайта и на групата „Разходки в Лондон“.
Лондонското кметство харесва идеята на групата за изследване на „лондонските“ българи и финансира събирането на информация и подготвянето на доклад, пояснява Боев.
Изследването не е представително, то е проведено сред 151 души, мъже и жени от различни възрастови групи. Две трети от анкетираните са с бакалавърска степен или по-висока степен на образование, останалитге са завършили средно образование. Независимо от образователната си степен, обаче, повече от половината анкетирани казват, че са сменили професията си, за да си намерят работа в Лондон.
Изследването установява, че българите в Лондон са се опитали максимално да се адаптират към живота в британската столица. Повечето от тях имат работа и общуват с други представители на българската общност, макар че това става основно чрез лични контакти, а не на база общност или диаспора.
Най-младите българи се възползват от възможностите за получаване на образование и откриване на света.
Тридесетгодишните са много заети, мислейки за кариера и семейство. Четиридесетгодишните и петдесетгодишните имат въпроси за бъдещето си. А по-възрастните българи си мислят за своите деца и внуци. Мнозинството от българите споделят, че са станали по-толерантни след преместването си в Англия и се радват на възможностите за развитие, които откриват в британската столица.
Българите в Лондон са доволни от „новия“ си живот и не планират да се местят от Лондон. Част от тях обаче казват, че се чувстват изолирани от социалния живот в града. Изследването установява и част от причините за това. Езикът все още е сериозна бариера за разкриване на пълния потенциал на българите и като професионална реализация, и като общуване с други представители на различните общности в Лондон. Освен това доста малка част от анкетираните участват в социални дейности и доброволчески инициативи, които са много характерни за западните общества и които помагат на интеграцията. Отрицателният образ, налаган от някои медии, предразсъдъците и фактът, че българската общност е твърде малка, допринасят за усещането за изолираност, установяват авторите на изследването.
Част от анкетираните признават, че чувстват заплаха за сигурността си след терористичните атаки в британската столица. Някои от участниците в анкетата призовават за втори Брекзит референдум , от който очакват да върне Великобритания отново в ЕС, пише в заключенията на изследването. /“Сега“/
.
