„СЛАВА ВАМ, ТВОРЦИ ВЕЛИКИ НА СЛАВЯНСКОТО ПИСМО”
В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ЛАЙДЕН
Българското училище „Св. св. Кирил и Методий” в Лайден, Нидерландия, за 12-ти пореден път отбеляза 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден кичим ликовете на солунските братя Кирил и Методий и се прекланяме пред великото им дело.
След приветствие за „Добре дошли” празникът започна с вълнуващо изпълнение на химна на Кирил и Методий. Няма българин, който да остане равнодушен и да не трепне, когато чуе магията на възванието: “Върви, народе, възродени…”
Председателят на Управителния съвет, г-жа Мария Спирова, и директорът на училището, г-жа Ариета Семерджиева, с прочувствени думи приветстваха всички присъстващи и споделиха, че трябва да се гордеем, че сме част от семейството на български училища в чужбина, съхраняващи и предаващи на поколения български деца родното слово. Те поздравиха учителите от Българското училище в Лайден и им благодариха за възрожденския дух и ентусиазма, с който вдъхновяват децата и семействата им, за високия професионализъм и стремежа за създаване на необикновено и привлекателно за децата място.
Посланикът на Република България в Кралство Нидерландия, г-н Румен Александров, ни пожела здраве и нови успехи в трудното, но благородно дело на просветители – следовници на Светите Кирил и Методий. Той подчерта, че неделните училища извън Родината са важен фактор на запазване на българския дух.
За малките първокласници, усетили силата на буквите, неделният училищен ден се превръща в празник, ученето на български – в нещо реално, оставащо в съзнанието им, а България – във вълшебна приказка. Декламирането на „омайната и сладка”, „Родна реч” от Ран Босилек беше посрещнато с вълна от аплодисменти и стигна до всяко българско сърце. Децата продължиха с изпълнение на вълнуващи стихове за Кирил и Методий.
На 24 май всички ние заедно, със заслужено самочувствие, изживяваме своята гордост от славното ни минало, когато „и ний сме дали нещо на светът, и на вси словени книги да четът“. Да знаем историята на съвременната си писменост и да я осъзнаваме като неделима част от собствената ни идентичност е чест, отредена на много малко народи. Но откъде тръгва всичко? Учениците от 7-ми клас ясно и гордо споделиха за великото дело на Солунските братя и за пътя на глаголицата и кирилицата през вековете, за автора на текста и за музиката на химна „Върви, народе възродени…“, написана от композитора Панайот Пипков само за 15 минути. Седмокласниците благодариха на всички, които служат на книгата и знанието, защото народ без писменост и без духовно просветление е обречен на изостаналост и на невежество. Накрая те раздадоха листа с буквите на глаголица и помолиха всички присъстващи да се опитат да напишат името си на глаголица.
Прекрасни танцови умения демонстрираха децата от група „Хорце”, представяйки „Ганкино” и „Дайчово” хоро и изпълниха цялата зала с много радост и вълнение.
Приветствани с бурните аплодисменти на публиката, учениците от вокална група „Звънчета” поздравиха присъстващите с „Песен за будителите”, които „силите си не пестили… българския дух крепили”, „Лаленце се люлее” и „Един неразделен клас”.
Последва покана към всички родители и гости да присъстват на открит урок по български език и литература в отделните класове. Нашето училище се конкурира за оскъдното време и внимание на децата и родителите с Нидерланските училища, затова ние нямаме друг избор, освен да бъдем много добри.
Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е повод да бъдат наградени най-усърдните, помагащи и съпричастни към великата мисия, за техния целогодишен и неуморен труд. Директорът на училището връчи грамоти за най-добър учител през настоящата учебна година, както и за най-активен родител-доброволец.
Накрая всички посетиха открития базар на книгата в голямото фоайе на училището. Буквите са чудотворци, които преобразяват звука в знак и знака в значение, защото всяка сричка е годна да стаи в себе си капка вечност.
За всички нас в далечна Нидерландия 24 май е най-необходимият ни български празник, заради съдбата ни да живеем извън пределите на Родината. Кирилицата и българският език са нашата опора, онази нишка, по която винаги можем да открием пътя към дома си. Фокусът към образованието на децата и култът към книгата в настоящето, преклонението пред славното ни минало, ще ни позволи да спасим бъдещето и ще спомогне на същността ни да я има и занапред, защото не може изчезне народ със силен дух.
Ева Ахмедова,
Преподавател по БЕЛ в Българското училище в Лайден
