„Числото на Дънбар“ – на името на проф. Робин Дънбар – е 150 и означава, че един човек може най-добре да се разбира с (около) 150 човека. И на всички тях „Иисус им каза: дойдете, обядвайте“ (Иоан 21: 12). А римляните: „Сега е време да пием“.
Чуваме ги и правим така всяка втора и четвърта събота на месеца от 28 години във Варна. В ентусиазираните, по-късно се оказаха наивните години на демокрацията, ги наричахме „сатърдей ланчес“, сега – „съботни обеди“. Някои от приятелите вече не могат да идват, други идват по-рядко или по-често, но винаги има едно течно ядро от 10-15 приятели край масата – започваме от 13:30 часа докогато-ни-се-пие-и-говори.
На втория ден на Коледа и на 24 май, независимо, че не са в събота, се събираме 20-25 приятели – при Коко в „Атмосферата на плажа“ или при Агоп в „Габи“. Направихиме така и този четвъртък – 24 май в градината на Клуба на архитектите. Един от приятелите, който беше прочел „Букви на 1163 години“, предложи в дългия ни обеден разговор да използваме само български думи – това означаваше да забравим настъпващия булнглиш – смесица от български и английски. Ние сме за умерената чистота в българския език.* Но в този разговор, за да защитим по-настойчиво чистотата на нашия език, използвахме примера на акад. Александър Теодоров-Балан – българския словолюбец.
Така водачът на първите цигулки на симфоничния и оперен оркестър в Бремен, към когото винаги сме се обръщали с „маестро Шекеров“, стана „майстор Захаров“, не „баш майстор“, а „много голям майстор“. Цигуларката стана „майсторка и Маргарита“, адвокатът – правник, философът – мъдролюбец, PR – връзка с обществеността, психоаналитикът – душеслов. Коста Радев и Людмил Станев си останаха големи писатели, Добри Добрев, Петър Желев, Иван Обретенов и Николай Николов – благородни и вещи люде. Аз от „Джони“ станах „Иван“ или „Иванчо“, а eчемиченото питие, с което обикновено приключваме дългия обед, стана „Пешеходецът Иванчо, белязан с червено“. Няма „чао“ и „гуд бай“, „OK” и „мерси“, има съответно „довиждане“, „добре“ и „благодаря“ – прекрасни български думи. Няма „кеф“, „голямо удоволствие“ е да говорим на родния български език.
Казахме си „доназдраве“ и си обещахме да имаме още такива български обеди – не само на 24 май. Ще поканим и някои политици – ще им напомним, че още по времето на генерал Шарл дьо Гол е имало закон, чрез който са глобявани журналисти и други публични личности, ако използват чуждици при наличието на съответните френски думи. Така ще ги подсетим, че генерал дьо Гол е бил много мъдър държавник, от когото трябва да се учат, защото само с „прекрасно якотелие испъдица“ им става належаща. Ако най-после, съвместно с учени, които милеят за нашия език и национално достойнство, не узаконят чистотата на българския език. Особено сега, когато младото поколение расте в среда, в която технологиите за общуване навлизат много по-бързо, отколкото примерите за съпричастност, великодушие, щедрост, доброжелателство, благотворение и спомоществователство.
Д-р Георги Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Кристияна Симеонова – ръководител на Секция по терминология и терминография при Института за български език в БАН – каза: „Аз съм за това да има умерен пуризъм в езика“.
.
