Интервю на Ваня Крамер с
Виктория Ершова
Виктория Ершова е родена и израснала в Казанлък. Живее в САЩ от 18-годишна възраст. Има бакалавърска степен по комуникации от университета ДеПол в Чикаго, където е живяла седем години, и магистърска степен по режисура от Университета Чапмън в гр. Ориндж, Калифорния. Продуцент и режисьор е на няколко късометражни филма, показвани на многобройни фестивали в САЩ. „Децата на тихата революция“, за който нашето издание вече писа (вж. тук), е дебютният й пълнометражен филм. Премиерата на филма в Чикаго е на 7 и 8 юни.
– Кои са „Децата на тихата революция“?
– Децата на тихата революция е моето поколение, което беше на 11-13 години, когато падна старият режим в България. Нашите юношески, най-формиращи години в живота на един човек, бяха белязани от най-бурните години на прехода. Макар че бяхме достатъчно големи, за да сме живели по време на „комунистическия“ строй и да помним онзи друг начин на живот, той в крайна сметка не ни е повлиял така, както мисля, че е повлиял дори на тези, които са само 5 години по-големи. Ние имахме шанса да оценим някак си по-реално и двата вида политическа, икономическа и социална система – комунизъм и капитализъм, защото едната вече си беше заминала, а другата все още не се бе утвърдила.
– Филмът дава ли отговор на въпроса защо са напуснали България толкова много от Вашите съученици?
– Да, всички, които са в чужбина от участниците във филма, споделят своите причини защо са напуснали България. Те не са еднозначни и понякога са много лични. Мисля, че много българи в чужбина биха припознали и себе си в тези съдби.
– Успешен ли е българският преход, според съдбите на главните герои на филма?
– Зависи какво се има предвид под „успешен“. Героите на филма продължават да се развиват и това е едно заключение, което всеки зрител би могъл да направи за себе си. Филмът не налага крайно мнение, а оставя публиката да намери своите отговори. Според мен лично, България със сигурност е в много по-добро положение от това, което беше преди 25-30 години, но със сигурност има още много неща за подобрение.
– Според Вас граждански активни ли са хората от Вашето поколение в България?
– Да, поне тези, които аз познавам, както и повечето от моите съученици, които участват във филма и са в България.
– Кои са най-хубавите моменти при заснемането и постпродукцията на филма?
– Най-хубавото беше, че покрай заснемането на филма отидох да посетя приятелите ми, които са в чужбина. Пътуването ми в Норвегия, например, беше незабравимо. Също така се върнах в България и живях там една година, за да завърша постпродукцията. Имах шанса да работя с Нина Алтъпармакова, която според много хора е най-добрата монтажистка в страната, и също така е страхотен човек. В Лос Анджелис не бих могла да работя с прафесионалист от такъв калибър.
– Какво се надявате хората да си кажат, след като са гледали филма Ви?
– Мечтите са основен мотив във филма. Надявам се най-вече, че той ще остави публиката с чувство на оптимизъм и ще ги накара да преследват своите мечти.
– Какво предстои за „Децата на тихата революция“?
– Моето поколение е вече във възрастта, когато можем значително да повлияем на общество ни. Мисля, че можем да поемем факела и да създадем нещо положително, нещо по-добро за България, а защо не и за света.
.
