Диктатура на псевдодемокрацията

Относно правата ни и свободата да предпочетем диктатура.

Започвам с декларацията, че не съм юрист.

В държавата, която все още обитаваме, бе създадена специализирана прокуратура за борба с корупцията по т.нар. „румънски модел“. Нещо като КОНПИ, нещо като конпир или по заглавието на Сароян – нещо като цвете, нещо като нищо на света.

Диригентите на същата комисия са избрани от управляващото парламентарно мнозинство. Трудно е да бъдат определени като политически независими лица. Същите са дарени с изключителни правомощия, би трябвало управляващият елит да се чувства застрашен и треперещ пред тази определена като независима свръхвластова наказателна единица. Очакванията са тържествено огромни, България е с най-високо ниво на корупция в ЕС, сравнимо със световните рекорди на диктатури в Азия и Африка.

Първият експеримент на този елитен отряд доведе до незабавни смущения относно правния капацитет на иначе независимото ръководство и качулат персонал. Жертвата е обвинена в престъпление преди съдебно решение, в традициите на забравения период на сталинистките репресии и обречените в „народния съд“ след окупацията. Съжалявам за това подсещане, но твърде бързо забравихме извънредните съдилища.

Жертвата (или евентуално престъпникът) е подложена на публична инквизиция, с часове лишена от адвокат, служител запушва устата й, когато пожелава защита, разпитът се провежда в съседна административна сграда (министерство на спорта). Акцията, съвсем случайно, е отразена в действие от внезапно появил се шайколог и проправителствена телевизия. В колата на същата са намерени пари. Това е доказателство за корупция. Сумата била поръчана на траншове, прокуратурата удвоява финансовите размери на първоначалния подкуп. Би трябвало обвиненият да получава пожеланото седем пъти в рисковани операции. Според обвинителите лицето е водило „бурен нощен живот“, има доказателства за посещения в съседна Гърция и предполагаема намеса на Световния еврейски конгрес.

Достойно обвинение, в доказателствата не бива да се съмняваме. Въпреки народната мъдрост, агнето ще бъде завъртяно на чеверме, вълкът ще бъде сит. Отсъстват научни сведения за вълци, посегнали на живота си поради липса на агнета. Вълците не менят кожата си, нито нрава си.

Остават някои неясни въпроси. Възможно ли е обвиненият да е жертва на политическа репресия или елементарен заговор на ощетен, незаконен бизнес? Възможно ли е утре всеки глас срещу управляващата рекордна корупция да се превърне в случайна жертва?

Възможно ли е тази специализирана прокуратура да се окаже политическа маша за саморазправа с опозиция или граждани със свободно мнение? Възможно ли е утре да намерите на задната си седалка барут, картечница, кокаин или гранатомет ? Напълно е възможно. Докажете Вашата невинност. Докажете я с мълчание и сервилност, помислете за Вашите семейства.

И още. Възможно ли е този отряд от партийно подбрани командоси да бъде изкушен в корупция? Да се превърнат в рекетьори и бандити с бели яки, да бъдат залети с подкупи от случайно прихванати криминални субекти или съществуващи мафиотски групировки? Кой ще следи почтеността на този неограничен в силата си звяр? Кой би си позволил смелостта да проследява и подслушва този прокурорски елит? Да Ви припомня, че тази грандиозна шпионска организация не би била дори обект на подчинените национални медии, днес световно прочути със своята „свобода“ и публична несъстоятелност.

„Ало, Ванньоооо….“. „Ти си го избра“ – каза прокурорът, телевизионна звезда, в подслушан разговор в къщата на премиера.

Всъщност, от тези нещастни и случайни явления можем да направим генерален извод, дори без значение от последните споменати събития.

Доближихме свободата на нацизма и националсоциализма – креслив популизъм и тихо растящо насилие. Диктатурата на административния пролетариат, съпътствана от мизерията и насилственото опростяване ни доведоха до явление като диктатура на псевдодемокрацията.

Гордостта на вожда от неговите велики учители е добър показател къде сме и коя е годината, където се завърнахме.

Грешите, това не е 1989 година.

Помислете отново.

Проф. Велислав Минеков