Срещата на върха ЕС – Западни Балкани събра в София държавните и правителствените ръководители на страните членки на Европейския съюз и техните колеги от Западните Балкани. Срещата се ръководи от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който представлява ЕС, заедно с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Темата на срещата е „Свързаност“ – по отношение на транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура, образование и др.
Българският премиер Борисов заяви днес пред журналисти в НДК, че след 15 години прекъсване отново има възможност да се говори за Западните Балкани. „Всички разбират колко важни са Западните Балкани, всички имат своите притеснения, затова след 15 години пауза, след срещата в Солун, имаме възможност днес да говорим по тази тема“ – каза Бойко Борисов на влизане за Срещата на върха. По-късно, по време на съвместен брифинг с Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер, Борисов подчерта колко е важно Западните Балкани да не остават извън фокуса на вниманието и грижата на ЕС, както и, че страховете на някои западни журналисти от приемане на тези страни в Евросъюза са неоснователни.
Пресконференцията на Доналд Туск, Жан-Клод Юнкер и Бойко Борисов
на срещата на върха ЕС – Западни Балкани:
–––––––––––
Европейският съюз публикува декларация за срещата ЕС – Западни Балкани. В декларацията се казва, че ЕС потвърждава единодушната си подкрепа за европейското развитие на региона и че съюзът е решен да укрепи и засили своята ангажираност и помощ на всички равнища, в подкрепа на политическата, икономическата и социалната трансформация на Западните Балкани. В документа се казва също, че ЕС и партньорите от Западните Балкани признават, че резултатите в борбата с корупцията и организираната престъпност са от съществено значение за политическата и социално-икономическата трансформация на региона, както и за регионалната стабилност и сигурност.
Декларация от София, 17 май 2018 г.
„Ние, ръководителите на Европейския съюз (ЕС) и на неговите държави членки, в консултации с нашите партньори от Западните Балкани и в присъствието на съответните заинтересовани страни от региона, днес стигнахме до следните заключения:
1. ЕС приветства споделената ангажираност на партньорите от Западните Балкани с европейските ценности и принципи, както и с визията за силна, стабилна и обединена Европа, основана на нашите исторически, културни и географски връзки и взаимни интереси в областта на политиката, сигурността и икономиката.
2. Като припомня срещата на високо равнище в Солун през 2003 г., ЕС потвърждава отново недвусмислената си подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани. Въз основа на постигнатия досега напредък партньорите от Западните Балкани отново потвърждават ангажираността си с европейската перспектива като свой категоричен стратегически избор и с активизирането на своите усилия и взаимна подкрепа. Надеждността на тези усилия зависи от ясното информиране на обществеността.
3. ЕС е решен да укрепи и засили своята ангажираност на всички равнища в подкрепа на политическата, икономическата и социалната трансформация на региона, включително чрез засилена помощ, въз основа на постигнатия от партньорите от Западните Балкани съществен напредък в областта на принципите на правовата държава и на социално-икономическите реформи.
4. ЕС приветства ангажираността на партньорите от Западните Балкани с върховенството на демокрацията и принципите на правовата държава, по-специално борбата с корупцията и организираната престъпност, доброто управление и зачитането на правата на човека и правата на лицата, принадлежащи към малцинства. Ефективното изпълнение на реформите от тяхна страна се крепи на тези основи. Гражданското общество и независимите медии играят ключова роля в процеса на демократизация.
5. ЕС подкрепя ангажимента на партньорите от Западните Балкани да продължат да укрепват добросъседските отношения, регионалната стабилност и взаимното сътрудничество. Това включва по-специално намирането и изпълнението на окончателни, приобщаващи и обвързващи решения на двустранните им спорове, които се коренят в наследството от миналото, и полагането на допълнителни усилия за помирение.
6. Създаването на тесни връзки и възможности в рамките на региона и с ЕС е от основно значение за сближаването на гражданите и икономиките ни, както и за подобряването на политическата стабилност, икономическия просперитет и културното и социалното развитие. Въз основа на постигнатия напредък, включително чрез регионални инициативи, се ангажираме да повишим значително свързаността във всичките ѝ измерения: в областта на транспорта и енергетиката, цифровата и икономическата сфера, както и между хората.
7. ЕС е съгласен да насърчава благоприятна за пазара и инвестициите среда в Западните Балкани, за да се постигне по-бърз напредък към цифрова икономика и устойчиви и благоприятни за климата общества в съответствие с Парижкото споразумение. Енергийната сигурност ще бъде приоритет, включително чрез подобрена енергийна ефективност, по-добри трансгранични междусистемни връзки, диверсификация на източниците и маршрутите, както и балансиран енергиен микс, в който по-добре е интегрирана енергията от възобновяеми източници.
8. Специално внимание ще бъде отделено на създаването на нови възможности за младите хора, като същевременно се гарантира, че това допринася за социално-икономическото развитие на Западните Балкани.
9. За тази цел ЕС приветства ангажимента, поет от партньорите от Западните Балкани, наред с другото, да ускорят прилагането на достиженията на правото съгласно Договора за създаване на енергийна общност и Договора за създаване на транспортна общност, да премахнат всички административни пречки на границите, да завършат изграждането на регионалния пазар на електроенергия и спешно да изпълнят многогодишния план за действие от юли 2017 г. за изграждането на регионално икономическо пространство. ЕС ще продължи да подкрепя тези усилия.
10. ЕС и партньорите от Западните Балкани имат много общи предизвикателства в областта на сигурността, които изискват координирани индивидуални и колективни действия. Чрез съвместна работа можем да се справим ефективно с тези предизвикателства. Сътрудничеството ни по отношение на пресичането на незаконните миграционни потоци доказа стойността си и ще продължим да го развиваме.
11. За борбата с тероризма и екстремизма, включително финансирането, радикализацията и връщането на чуждестранните бойци терористи, е нужно засилено сътрудничество помежду ни.
12. ЕС и партньорите от Западните Балкани признават, че резултатите в борбата с корупцията и организираната престъпност са от съществено значение за политическата и социално-икономическата трансформация на региона, както и за регионалната стабилност и сигурност, съответстващи на висшия интерес на гражданите им. ЕС приветства ангажираността на партньорите за предприемане на решителни действия — в сътрудничество с ЕС и помежду им, срещу трафика на хора, отглеждането на наркотици и контрабандата на хора, наркотици и оръжия.“
Пълният текст на декларацията, в която се казва също, че ЕС приветства намерението на Хърватия да бъде домакин на среща на върха ЕС – Западните Балкани през 2020 г., по време на своето председателство, може да се прочете тук. Към декларацията има и Приложение, наречено „Приоритетна програма от София. Засилване на подкрепата за принципите на правовата държава и доброто управление.“
„Ако няма европейска перспектива на Балканите, влиянието на Турция ще се засилва и това ще доведе до много проблеми”. Това каза австрийският канцлер Себастиан Курц, преди началото на Срещата на върха ЕС – Западни Балкани. Курц подчерта, че Австрия подкрепя идеята за разширяване на Европейския съюз.
Британският премиер Тереза Мей е заявила пред българския си колега Бойко Борисов, че темата Балкани няма да слезе от дневния ред на Великобритания. „Очевидно напускаме ЕС, но не и Европа. Ще работим за сигурността на цяла Европа. Това е една от областите, в които ние държим да запазим и развиваме сътрудничеството с партньорите ни“ – е заявила г-жа Мей на среща между нея и Борисов, информира правителствената пресслужба.
Франция подкрепя движението на балканските държави в Европейския съюз, но при условие, че всички те проведат необходимите реформи – каза в София френският президент Еманюел Макрон. „Подкрепям движението на Балканите към Европа и тяхното присъединяване като бъдещи членове на ЕС. Но смятам, че трябва с голяма предпазливост и твърдост да се отнасяме към процеса на разширяването. Трябва да помагаме на страните, които се реформират и вървят към Европа. Това е наш стратегически избор. Но преди да бъдат завършени необходимите реформи не трябва да бързаме с разширяването. Това няма да е от полза нито на Европейския съюз, нито на страните-кандидатки“.
Председателят на Европейския парламент Антонио Таяни заяви, че трябва да се работи за стабилността на Западните Балкани. Той каза също, че има много кандидати за членство в ЕС от региона, както и, че има проблеми с тероризма и миграцията. Таяни посочи, че Западните Балкани са европейски регион и, че политиката към тях е много важна за Евросъюза. Основната точка е растежът на този регион. Той е предложил пакет от 10 милиарда евро за европейски инвестиции в Западните Балкани, за инфраструктура и дигитална мрежа. „Напълно подкрепям действията на комисаря Габриел за роуминга и дигиталната политика в този регион“ – каза Антонио Таяни. Той каза също, че се е срещнал със сръбския президент Александър Вучич. И изрази съгласие с предложението на Европейската комисия за възможно членство на Сърбия и Черна гора в ЕС до края на 2025 г. Таяни подчерта, обаче, че трябва да се уважават европейските правила и да се работи усилено за развитието на региона.
Македонският премиер Зоран Заев каза на брифинг в София, че е имал разговори с гръцкия си колега Алексис Ципрас, когото нарече приятел, и че са стигнали до един вариант във връзка със спора за името на македонската държава, който е приемлив и за двамата. И, че този вариант би бил приет, ако институциите в двете държави, включително и опозиционните партии в тях, се съгласят с него.
Видео с пресконференцията на Зоран Заев:
„Страните от Западните Балкани имат ясна перспектива за членство в Европейския съюз“ – каза на брифинг Ангела Меркел. По нейните думи, на форума в София не е било взето решение по въпроса за разширяването на ЕС, но роля в това отношение ще има срещата на върха на ЕС през юни. Германският канцлер определи форума в София като важна среща, на която са били проведени ползотворни разговори. Тя благодари на Българското председателство за нейното организиране. Меркел каза още, че са били обсъдени въпросите за сътрудничеството, инфраструктурни проекти, иранското ядрено споразумение, търговията и др.
Видео с брифинга на Ангела Меркел:
Видео с пресконференцията на полският премиер Матеуш Моравецки. За разлика от други свои колеги, Моравецки бе по-обстоятелствен и неговият брифинг продължи по-дълго. Макар и засягайки различни важни за ЕС и за Западните Балкани теми, той говори най-вече за Полша.
Видео с брифинга на черногорският премиер Душко Маркович:
