Вчерашният ден заслужава дисертация.
Но по-добре ще бъде да се напише роман. Главните герои – млад фоторепортер от вестник (Иванчо) и репортерка от частна телевизия (Марийка). Обладани от страст, през целия ден те тичат по различни задачи и гледат да се засекат, да се погледнат или пипнат.
Иванчо е в Народното събрание, когато Либералната партия отказва да почете жертвите от Батак и напуска Пленарната зала. Снима нейните представители, а те го подгонват. Докато бяга, той мисли. В богат вътрешен монолог от 20 страници си задава серия въпроси, свързани с Либералния интернационал, ЕС, НАТО, историческата памет, жертвите, палачите, почитта, Родината, бъдещето.
Оттам отива пред НДК. Не му прави впечатление кои вървят по Моста на влюбените. Щрака и щрака. Вижда Марийка. Срещат им се погледите. Ето още 20 страници. Двамата си спомнят предишни дни и нощи. Не е възможно други да са се обичали и любили, както те. Светът щеше да бъде красив и уреден! Не! Тяхната любов няма подобна на себе си.
Иванчо тича към превозвачите. Докато снима лицата на предприемачи, синдикални водачи и шофьори, чува техните разговори за пари, доходи, Прехода, европейски маршрути, липса на тоалетни и бани, пари, пари, пари… Нови 30 страници.
През това време Марийка е при протестиращите музиканти от БНР. Провежда интервюта за културата у нас, за музиката и музикантите. За липсата на концертни зали със съвършена акустика. За публиката. За прогонването на музиканта и концерта от Официалността и принизяването им в светските ритуали, вкостеняването им в църковните служби. Прибавяме към романа още 30 страници.
Иванчо и Марийка тичат по големи и малки пресконференции. Те се докосват и усмихват. Покрай ушите им минават темите за Иран, Тръмп, САЩ, ЕС, стомана, алуминий, Туск, пари, пари… Ето още 40 страници. Западните Балкани, Босна, Косово… 50 страници!
В тълпата от репортери Иванчо и Марийка за миг се хващат за ръце. Иванчо не издържа, дърпа я, шепне й на ухото: „Ела с мен, тук зная един кабинет“.
Двамата се измъкват и се скриват в банята на кабинет № 9. Там следва страстна сцена и изведнъж притихват.
Чуват, че някой влиза в кабинета. Това са Ципрас и Заев. Иванчо и Марийка мълчаливо слушат и прочие. Преговорите за името на Македония. Неочаквано Ципрас влиза да си измие ръцете и се шашка – две вплетени тела. Гледат го изплашено и гузно. Ципрас вика Заев. Двамата премиери излизат от кабинет № 9 усмихнати и дискретни… Ето ти ги нови 200 стр.
Стана роман от 390 стр.
Основната му поука – Българското председателство от позицията на младите хора, които мечтаят да живеят в любов и мир, преминава успешно.
Петко Симеонов
