Не знаех, че се продава такова нещо. „Кокали за супа“.
Познах леля Юла, макар да не бях я виждал повече от десет години. Засякохме се в магазина. Купува си кокали за супа. Не знаех, че се продава такова нещо, защото магазинерката не ги беше изнесла на видно място, а стояха някъде зад витрината в магазина. Леля Юла обаче знаеше, явно и друг път си е купувала. Напазарувах и я заприказвах отвън. Преди доста години вече бяхме колеги, тя работеше заедно с мъжа си в кроялната. Изключително съвестни и работливи хора. С чичо Павел са пенсионери от десетина години и живеят сами в апартамента на децата си. А децата са в чужбина.
Изговорихме много неща и завършихме с кокалите. Това били някакви обезкостени пилета и кокалите се продавали по два лева килото. Ама имало и месце по тях. И правели супа. Някой е изял месото, а те ядат кокалите. ЗА 38 ГОДИНИ СТАЖ – 218 ЛЕВА ПЕНСИЯ. И ядат кокали. А чичо Павел си продавал винцето на „Куклите“ на пазарчето, там, до спирката. Да изкара некой лев. И не се оплакват, от децата не искали нищо, само се молели да си идват поне през лятото, че да си видят внуците.
А аз израстнах с бабите и дядовците си. Пиех боза от дамаджана и баба правеше „баница на ветар“, а в неделя месеше за мекици и хвърляше по една турта за децата на туча на печката.
Хиляди български деца няма да усетят този аромат. Хиляди българи, изживяли живота си в бачкане и гърбене, ядат кокали и броят дните, за да си видят внуците.
Затова, дори само заради това, БОЕЦ* ще водим битката докрай срещу оялото се статукво. Майната им на откраднатите милиарди, но за изядените кокали и прокудените синове и дъщери ще плащат! Ще плащат.
А аз не мърдам от тук.
Георги Георгиев
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Гражданско движение „БОЕЦ“.
