На 19 април 2018 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина /КПБЧ/ към Народното събрание, с участието на представители на Министерство на образованието и науката, на Министерството на външните работи и на ДАБЧ. Заседанието се провежда при следния дневен ред:
1. Изслушване на Министерството на образованието и науката за актуалното състояние и дейността на българските неделни училища;
2. Участие на българската държава в честването на 160-ата годишнина от създаването на Болградската гимназия;
3. Разни.
АКЦЕНТИ ОТ КАЗАНОТО НА ТОВА ЗАСЕДАНИЕ
ПО ТОЧНА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
ДЕНИЦА САЧЕВА:
„Организирането на дейността на българските неделни училища и правилата за финансовото им подпомагане се регламентират с Постановление № 334 на Министерския съвет и с Национална програма „Роден език и култура зад граница“. За учебната 2017 – 2018 г. това са 328 училища, които се разпределят, както следва: за Европа – 265, Северна Америка – 50, Южна Америка – 1, Африка – 3, Азия – 5, Австралия и Океания – 3.
От държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката се осигуряват средства за неделните училища, които са създадени към организации на българи, живеещи извън Република България, регистрирани съгласно законодателството на съответната държава за извършване на образователно-културна дейност. Втората възможност за създаване – това са дипломатическите представителства на Република България в чужбина. Третата опция – българските православни църковни общности. Последната възможност е Славянобългарският манастир „Св. Георги – Зограф“ – Атон, в Гърция.“
„Организирането на дейностите на българските неделни училища и финансирането им по Националната програма „Роден език и култура зад граница“ се осъществява на проектен принцип, като за тази година предстои да бъде одобрена новата програма. За периода от 2012 г. досега са инвестирани 51 млн. лв. в такива дейности, като почти 8 млн. лв. са дадени на училищата, които са вписани в списъка на българските неделни училища по Постановление № 334, а на проектен принцип са разпределени допълнително 1 млн. 400 хил. лв.
Сертифициране на езикови компетенции по български език по Общата европейска езикова рамка. В това направление Министерството на образованието и науката изпълнява ангажиментите си за създаване на предпоставки за успешно продължаване на образованието в училищата в Република България за наши сънародници, които се намират зад граница и съответно при завръщането им в Родината.
Министерството инициира, организира, координира и финансира следните дейности:
На първо място, утвърдени са и се прилагат нови учебни програми за обучението, организирано в чужбина както по български език, така и по история и география на България. В учебната програма по български език и литература е предвиден модул „Български език“ като втори език. Това осигурява възможност за полагане на тестове от учениците в българските неделни училища в чужбина, които са финансово подпомагани от МОН.
Департаментът по езиково обучение при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като член на Асоциацията на европейските езикови тестови центрове, чрез Споразумение за сътрудничество с МОН организира и провежда онлайн изпити по български език. Регламентът за провеждането им е обявен на интернет страницата на Министерството.
Сертификатът за ниво на владеене на български език като чужд има международна валидност, произтичаща от статута на Департамента като пълноправен член на Асоциацията на европейските езикови тестови центрове. Тестът е провеждан от Департамента и е признат, включен в програмата „Сертификат за двуезичност“ и в Съединените американски щати.
Българският език в Съединените американски щати чрез сертифициране е признат в щатите Илинойс, Вашингтон, Джорджия, Мериленд и Вирджиния с усилията на дипломатите на Република България в САЩ. Стандартизираният тест по български език се отнася за всички нива по Общата европейска езикова рамка А1 до С2. Двукратно е присъден знак за качество ALTE Q-mark. Официално е признанието, че по качество изпитът на Софийския университет е равностоен на най-престижните сертификатни изпити по английски, немски и френски език, създадени от институции като Cambridge Assessment English, Гьоте институт и други.“
ВЕСКА НЕНЧЕВА:
„Колеги, ще се опитам да бъда максимално конкретна и кратка, за да можем да получим отговори на въпроси, които ми бяха поставени от хора, работещи в отделни училища в Испания и Гърция. Става въпрос за един документ на Министерството – Постановление за българските неделни училища в чужбина, всъщност до края на март трябваше да има коментар по него. По-късно колегите изпратиха своите притеснения в писмен вид. Те се отнасят до електронното обучение, въпреки че в своя сигнал го коментират като дистанционно – предполагам, че трябва да разбираме едно и също.
Предлагам да прочета техните притеснения, за да избегнем излишни приказки. От името на двете училища в Испания:
„Имаме проблеми и въпроси, свързани с училището, които ни вълнуват. Поради липса на зали, учители и средства имаме желание да се въведе дистанционно обучение – вероятно електронно – за учениците след ІV клас. Това ще даде възможност на учениците да продължат обучението си по български език и история на България. Вече има внесен проект – този, който коментираме, но в него има някои точки, които според нас не са обмислени добре.
Според проекта, първо, трябва да имаме собствена платформа, което изисква много време и средства, които никой не ни осигурява.“ Тоест тук поставяме проблема с финансирането на неделните училища.“
ДЕНИЦА САЧЕВА:
„Дистанционната форма на обучение е нещо, което обсъждахме много сериозно, но предвид сроковете, графиците и възможностите ни за справяне с това да предоставим такава платформа за всички, срокът, който сме си дали, е следващата учебна година, тоест 2019 – 2020. Тогава това ще бъде налично и ще има възможност да предоставим централизирана платформа, възможности за това да се провежда на различни места.
Що се отнася до част от детайлите, които казахте, по отношение на мястото и така нататък, възможността да се събират повече класове, трябва да имаме предвид, че в различните държави има различно законодателство, има различна чувствителност към инициативи, които са от общности на други държави. Ние работим навсякъде максимално внимателно и до степента, до която се позволява да имаме гъвкавост. Навсякъде работим съвместно с Министерството на външните работи. Винаги, когато имаме такава възможност, сме се опитвали да договаряме, включително и да се ползват безвъзмездно училища, които са на съответната държава, за да могат да се събират децата и да могат да имат извънкласни дейности. Не навсякъде обаче това е възможно, за съжаление, тъй като има държави, в които, макар и да не получаваме директен отказ, все пак молбите ни понякога остават в мълчание.“
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА:
„В Проекта на постановление за българските неделни училища ние сме се старали да спазим този баланс между стремежа ни да имат по-широк достъп до образование в българските неделни училища и в най-отдалечените места хората, които трайно не могат да посещават училището или са на извънучилищна възраст, а искат да учат български език, но не могат на 20 години да отидат във ІІ клас. От друга страна, ние си даваме сметка, че трябва да съхраним тези над 300 огнища на българщина, където хората общуват. Затова има условия, при които се реализира електронната форма, която е без присъствие, и тази, която е с частично присъствие, както казахте. Ние сме предвидили това най-малко 30% от часовете да бъдат присъствени – тогава те могат да получат сертификат и удостоверение за завършен клас по съответния учебен предмет.“
БОРИС ВАНГЕЛОВ:
„Усилията на всички наши институции – и на Комисията, и на МОН, и на Агенцията, и на Външно министерство, трябва да бъдат и са насочени към предотвратяване на асимилацията. Защо го казвам това? Защото в това отношение, тук отварям една скоба – онези, които ме познават, знаят, че трудно изричам добри думи за администрация, за чиновници, нагледали сме се през десетилетията на тяхното безхаберие, бездействие, даже и саботаж понякога, но това, което правят Министерството на образованието и науката и Агенцията за българите в чужбина по отношение на съхраняване на българската национална идентичност на нашите сънародници, повярвайте ми, тук въобще не проявявам някакви пристрастия, е достойно да ги поздравим.
Училищата в чужбина растат; парите, които се отпускат за тях, растат. Да, този процес е съпътстван и с проблеми, като всяко нещо в живота, но онова, което те правят, много трудно можем да си представим на терен колко е трудно да се осъществява, да се контролира, да се получава ефект накрая, наистина е много трудно. И аз, в лицето на сегашния министър особено, откровено виждам не само някакъв администратор, който има опит, а виждам и човек със сърце и душа към българските общности. Дори да звуча малко емоционално и малко сълзливо, МОН повиши стипендиите за хората по Постановление № 103, и то значително, многократно – от 105 лв. за две години станаха 200 лв. Преди това стигнахме дотам – поради ниската стипендия, обричаща на глад буквално, на ограничения в изхранването тези студенти – да имаме по един кандидат за място, а бяха по 7, по 8, по 10.“
ДЕНИЦА САЧЕВА:
„В настоящото постановление, което предстои да бъде прието, сме заложили по-добри мерки и механизъм за контрол и за проверки. Към този момент имаме малко на брой сигнали с различни искания за проверки, но това, което обмисляме и което сме обсъждали с колегите от Министерството на външните работи, е потенциалната възможност отново от следващата година – говорим за 2019 – 2020, да въведем понятието „образователно аташе“, тоест да има служители, които да се занимават конкретно с темите, свързани с образование и най-вече с българските неделни училища. На първо време в онези държави, където има най-голям брой училища – Германия, Испания, Украйна, места, където имаме по-голяма концентрация. В момента имаме малко на брой, повтарям, сигнали, по които се извършват проверки. На този етап не сме в състояние да предоставим конкретна информация, защото проверките още не са завършили.
ВЕСКА НЕНЧЕВА:
„Но има такива сигнали се оказва. Следващият въпрос пак е свързан с финансирането, той е конкретен: защо не се признават определени разходи, както в българските училища, примерно за интернет или транспорт? Тоест защо ги няма предвидени под някаква такава форма?“
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА:
„Това са организации, които са регистрирани в местните държави и са несравними със статута на училищата в България, които не само са предназначени за придобиване на клас, етап и степен, но са под мониторинга на много органи. Сами разбирате, че ние по електронен път, по документи и на място контролираме и регулираме тази дейност, разбира се, чрез дипломатите ни по света. Но сега в новия акт на Министерския съвет е предвиден електронен регистър и за финансовото им отчитане.
По отношение на транспорта частично се признава транспортът на учителите, които пътуват до така наречените „филиални училища“ в други населени места, извън това, което е официално регистрирано. В Кипър е много често срещано – в малките села, вместо децата, пътуват учителите, което е добра практика там.
По отношение на предизвикателствата, свързани с жалбите, които получаваме, най-често те са свързани с държавите, където се изучава български език в държавните училища и има дублиране при обучението по български език в украинските училища например и нашите български неделни училища, като използват едни и същи преподаватели – разбира се, те нямат и чак толкова, както и едни и същи помещения. По-скоро жалбите при нас са свързани с това.“
ВЕСКА НЕНЧЕВА:
„По констатация от 328 училища, които казахте, че имаме, може би една четвърт са членове на Асоциацията на българските училища в чужбина. С останалите по какъв начин върви комуникацията, и методическата помощ към останалите училища от МОН, включително и тези, които предстои да бъдат откривани?“
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА:
„Откакто е сформирана дирекция „Образование на българите зад граница и училищната мрежа в страната“, има петима колеги, които отговарят за училищата, всъщност между 60 и 65 училища. Всеки от тях има задачата всекидневно и денонощно да общува с тях, независимо дали са членове на Асоциацията на българските училища или не, и те го правят успешно. Там, където има отсъстващи колеги, както в момента върви мониторинг на училищата в Молдова, те веднага се заместват от други. Тоест имаме административен ред, по който го правим.“
.
ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:
АНДОН ДОНЧЕВ:
„Втората точка е свързана с честването на 160-годишнината на Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“. Темата за тази кръгла годишнина вече сме обсъждали на предходни заседания, но ползвам случая, че в момента тук има представители и от Министерството на образованието и науката, и от Държавната агенция за българите в чужбина, и от Министерството на външните работи, отново да обърна внимание на този въпрос, тъй като вчера получихме писмо от Одеса, свързано с молба за помощ и необходимост на гимназията от някои технически средства. Списъка съм го предоставил. Бих искал да попитам колегите: как виждате – как можем да организираме финансиране и помощ на българската гимназия, освен делегация? Делегацията все пак е да донесе нещо със себе си, както преди 10 години – на 150-годишнината цял автобус е бил подарен на гимназията. Сега става дума за по-малки неща – говорим за акордеон, фотоапарати, принтери и така нататък. Бил е организиран Национален комитет, в който са участвали представители от редица министерства. Председател е бил министър-председателят тогава.“
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ:
„За съжаление, към момента нямаме официална информация за свикан такъв инициативен комитет. Неофициално в разговори с българските организации и Асоциацията в Украйна разбрахме, че на местно ниво общината е създала някакъв инициативен комитет за честването още миналата година, но официална информация точно какво предвиждат нямаме.
Тази грама я получих буквално половин час преди заседанието от генералния консул господин Тучков, сега я прочетох. Виждам нещата, от които имат необходимост, но като ги гледам, повечето са дълготрайни материални активи и трудно биха могли без по-специално решение да бъдат дарени. Доколкото знам, в България няма такъв създаден инициативен комитет към момента. Само знаем, че 30 септември е датата, на която би следвало да се отчете годишнината на гимназията.“
БОРИС ВАНГЕЛОВ:
„Те са прави в случая – това е работа на държавно ниво. Малко разсъждавам на глас, тъй като сега разбрах – може би трябва ръководството на Комисията по някакъв начин да се срещне с други представители на изпълнителната власт – министри ли, вицепремиери ли, имам предвид ръководителите на ведомствата, за да се види дали ще се прави, както е било преди 10 години. Тогава кой е бил патрон и как е станало не знам, не съм имал досег с това. Поне като Комисия да съдействаме, защото тази годишнина е важна. Не е кръгла – не е 200, но и тази цифра не е малка. Освен това, има огромно значение. Вижте, това е годишнина за българското средно образование – преди да имаме държава, сме имали средно образование. Болградската гимназия е първата в това отношение.
Не знам какво мислят другите колеги – така ми се струва да действаме, някаква отговорност да поемем като Комисия. Да се поразтичаме малко и да видим може ли пак да се сформира нещо. Това на местна почва се очаква. Хората на такава годишнина очакват майка България да помага.“
ТОМА ТОМОВ:
„Подкрепям напълно и предлагам да направим една група при нас, която да излезе с конкретно предложение и да го представим пред изпълнителната власт.“
АНДОН ДОНЧЕВ:
„В такъв случай предлагам – работна група ли да създадем – по един човек от парламентарна група да бъде. Подлагам на гласуване предложението за създаване на работна група по тази тема с по един човек от парламентарна група. Против – няма, въздържали се – 4, за – всички останали присъстващи. Предложението се приема.“
ПО ТОЧКА ТРЕТА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД
АНДОН ДОНЧЕВ:
„Във връзка с онова, което говорихме на предишно заседание – да направим изнесена Комисия в Македония, в Скопие, оказа се, че изнесено заседание на Комисията е доста сложно да се организира. Имаме покана на 21 и 22 май, за честване на 24 май, да поднесем цветя на паметника на Кирил и Методий в Скопие, също така срещи с българската общност в Македония, с директора на Българския културно-информационен център там и работна вечеря. Който иска да се включи в групата, трябва пό отрано да каже, защото всичко е свързано с организация, командировъчни и така нататък.
Разчитам от всяка политическа група поне по един човек да има. Може би от ДПС няма да проявят интерес, но поне по един човек нека да има от група. За списъка – определяме срок до другата сряда да се дадат имената.
Другото е свързано с работната група, която на миналото заседание решихме да създадем, за разглеждане на проблема с Културния дом в Прага. За там бяхме помолили също по един човек от група.“
КРАСЕН КРЪСТЕВ:
„Господин Председател, нашето предложение, съгласувано със заместник-председателя ни Маноил Манев, е за господин Тома Биков – от нашата група.“
ВЕСКА НЕНЧЕВА:
„След като нашето предложение е съгласувано с всички членове на Комисията, господин Цветан Топчиев ще пътува.“
АНДОН ДОНЧЕВ:
От нашата група ще бъда аз по всяка вероятност. От Комисията ще взема и един съветник – Спас Ташев предлагам да бъде. Надявам се да бъде съгласен, в момента го няма. Остава да решите – един човек от Патриотите. Ако иска да дойде някой и от ДПС – няма присъстващи в момента, за съжаление. Това събитие предлагам да бъде съчетано със Събора на Никулчица, за да не се ходи два пъти. Поканата за Събора е за 12 май, събота – от 12 до 15 май.“
.
Следва пълният текст на стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
П Р О Т О К О Л
№ 16
На 19 април 2018 г., четвъртък, от 16,00 ч. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на Министерството на образованието и науката за актуалното състояние и дейността на българските неделни училища.
2. Участие на българската държава в честването на 160-ата годишнина от създаването на Болградската гимназия.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Андон Дончев – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Здравейте на всички! Уважаеми гости, колеги! Мисля, че това ще бъдем присъстващите на днешното заседание – имаме кворум.
Откривам заседанието ни и предлагам следния дневен ред:
1. Изслушване на Министерството на образованието и науката за актуалното състояние и дейността на българските неделни училища.
2. Участие на българската държава в честването на 160-ата годишнина от създаването на Болградската гимназия.
3. Разни.
Имаме ли други предложения? Няма.
Да гласуваме предложения дневен ред.
Единодушно се приема, против и въздържали се няма.
Наши гости на днешното заседание:
– от Министерството на образованието и науката: госпожа Деница Сачева – заместник-министър, и госпожа Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“;
– от Министерството на външните работи: госпожа Елена Шекерлетова – постоянен секретар, господин Ганчо Ганев – директор на дирекция „Източна Европа и Централна Азия“, и госпожа Любомира Шуманова – началник-отдел „Процесуално представителство“ в дирекция „Правна“;
– от Държавна агенция за българите в чужбина: господин Димитър Владимиров – заместник-председател, и господин Димитър Карарусинов – държавен експерт „Български общности и информационна дейност“.
По първа точка нека да изслушаме представителите на Министерството на образованието и науката.
Кой иска да вземе думата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Информацията за българските неделни училища в чужбина ще се опитам да я поднеса накратко и в най-общ план, след това сме готови заедно с колегата Наталия Михалевска да отговорим на всички Ваши въпроси.
Организирането на дейността на българските неделни училища и правилата за финансовото им подпомагане се регламентират с Постановление № 334 на Министерския съвет и с Национална програма „Роден език и култура зад граница“. За учебната 2017 – 2018 г. това са 328 училища, които се разпределят, както следва: за Европа – 265, Северна Америка – 50, Южна Америка – 1, Африка – 3, Азия – 5, Австралия и Океания – 3.
От държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката се осигуряват средства за неделните училища, които са създадени към организации на българи, живеещи извън Република България, регистрирани съгласно законодателството на съответната държава за извършване на образователно-културна дейност. Втората възможност за създаване – това са дипломатическите представителства на Република България в чужбина. Третата опция – българските православни църковни общности. Последната възможност е Славянобългарският манастир „Св. Георги – Зограф“ – Атон, в Гърция.
Необходимите условия за организационно-методическо и финансово подпомагане съгласно Постановлението на Министерския съвет са следните:
– организацията, към която функционира училището, да е осъществявала образователно-културна дейност най-малко една година, преди подаване на предложението за вписване в списъка на българските неделни училища в чужбина;
– самото обучение да се провежда от лица с професионална квалификация – учител;
– обучението да се организира по адаптирани учебни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката;
– материалната база да съответства с нормативно определените изисквания за училищата в съответната държава, и
– обучението да се организира за минимум 10 деца и ученици.
С финансовото подпомагане по Постановлението се осигурява стабилност и възможност за българските неделни училища в чужбина да планират в перспектива дейностите и средствата, които са им необходими, без да кандидатстват всяка година. Срокът за подаване на заявления за вписване в списъка на нови български неделни училища в чужбина е до 31 януари на съответната година.
И по двата механизма за подпомагане на неделните училища в чужбина – както по Постановление № 334, така и по Националната програма, се осигуряват условия за организация на обучение за деца от предучилищна възраст и за ученици от І до ХІІ клас. За завършване на обучение по български език и литература, история и география на България за определен клас учениците получават удостоверение, като това позволява да не полагат приравнителни изпити по тези учебни предмети в случай, че продължат образованието си в България.
Организират се допълнителни училищни и извънкласни дейности, свързани със съхраняване на националното самосъзнание, култура и традиции. Извършва се подготовка на кандидат-студенти за прием в български висши училища по български език и литература, по история и цивилизация, по география и икономика.
Организирането на дейностите на българските неделни училища и финансирането им по Националната програма „Роден език и култура зад граница“ се осъществява на проектен принцип, като за тази година предстои да бъде одобрена новата програма. За периода от 2012 г. досега са инвестирани 51 млн. лв. в такива дейности, като почти 8 млн. лв. са дадени на училищата, които са вписани в списъка на българските неделни училища по Постановление № 334, а на проектен принцип са разпределени допълнително 1 млн. 400 хил. лв.
Сертифициране на езикови компетенции по български език по Общата европейска езикова рамка. В това направление Министерството на образованието и науката изпълнява ангажиментите си за създаване на предпоставки за успешно продължаване на образованието в училищата в Република България за наши сънародници, които се намират зад граница и съответно при завръщането им в Родината.
Министерството инициира, организира, координира и финансира следните дейности:
На първо място, утвърдени са и се прилагат нови учебни програми за обучението, организирано в чужбина както по български език, така и по история и география на България. В учебната програма по български език и литература е предвиден модул „Български език“ като втори език. Това осигурява възможност за полагане на тестове от учениците в българските неделни училища в чужбина, които са финансово подпомагани от МОН.
Департаментът по езиково обучение при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като член на Асоциацията на европейските езикови тестови центрове, чрез Споразумение за сътрудничество с МОН организира и провежда онлайн изпити по български език. Регламентът за провеждането им е обявен на интернет страницата на Министерството.
Сертификатът за ниво на владеене на български език като чужд има международна валидност, произтичаща от статута на Департамента като пълноправен член на Асоциацията на европейските езикови тестови центрове. Тестът е провеждан от Департамента и е признат, включен в програмата „Сертификат за двуезичност“ и в Съединените американски щати.
Българският език в Съединените американски щати чрез сертифициране е признат в щатите Илинойс, Вашингтон, Джорджия, Мериленд и Вирджиния с усилията на дипломатите на Република България в САЩ. Стандартизираният тест по български език се отнася за всички нива по Общата европейска езикова рамка А1 до С2. Двукратно е присъден знак за качество ALTE Q-mark. Официално е признанието, че по качество изпитът на Софийския университет е равностоен на най-престижните сертификатни изпити по английски, немски и френски език, създадени от институции като Cambridge Assessment English, Гьоте институт и други.
Издаването на сертификат по Общата европейска езикова рамка за ниво на владеене на български език съдейства за повишаване на мотивацията за изучаване на българския език, особено сред учениците, които са от ІХ до ХІІ клас, разширяване на обхвата на учениците в неделните училища, осигуряване на мобилност и по-висока конкурентоспособност на трудовия пазар, включване на българския език в местните образователни програми и определянето му като матуритетен предмет в местните училища, постигане на практическо приложение в местните условия на знания по български език и издигане статуса на българския език и популяризирането му в чужбина.
В заключение, това, с което искам да Ви запозная, е инициативата, която стартирахме тази година съвместно с колегите от Министерството на външните работи и Държавната агенция за българите в чужбина – инициативата „Розите на България“. Тя се прави и с българските общности зад граница, и с участието на българските неделни училища. Инициативата е посветена на 11 май – Деня на Светите братя Кирил и Методий в църковния календар, и има за цел да популяризира дейността на българските неделни училища, както и възможността за изучаване на българския език зад граница, като един от официалните езици на Европейския съюз. Танцови състави към неделните училища ще поканят всички присъстващи да танцуват заедно традиционно хоро под звуците на празнична сюита на обществени места в различни градове в цял свят, в няколко континента – след малко ще ги изброя кои са. Успоредно с това, всяко училище ще има и възможност да организира базари, изложби на рисунки и пленери.
Училищата, които до този момент са потвърдили участие в инициативата, са от Австралия, Австрия, Белгия, Бразилия, Великобритания, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Казахстан, Канада, Кипър, Мароко, Молдова, Обединени арабски емирства, Румъния, Русия, САЩ, Словакия, Сърбия, Украйна, Унгария, Франция, Чехия и ЮАР. С други думи, на 11 май 24 часа във всички континенти се надяваме да се говори на български език, да имаме възможност да направим събития на обществени места и съответно да направим много добро покритие в социалните медии, в интернет, с което още веднъж да подчертаем важността и значението на българския език. Благодаря Ви. Готови сме да отговаряме на Ваши въпроси.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, някакви въпроси относно доброто представяне, което чухме току-що?
Госпожа Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Колеги, ще се опитам да бъда максимално конкретна и кратка, за да можем да получим отговори на въпроси, които ми бяха поставени от хора, работещи в отделни училища в Испания и Гърция. Става въпрос за един документ на Министерството – Постановление за българските неделни училища в чужбина, всъщност до края на март трябваше да има коментар по него. По-късно колегите изпратиха своите притеснения в писмен вид. Те се отнасят до електронното обучение, въпреки че в своя сигнал го коментират като дистанционно – предполагам, че трябва да разбираме едно и също.
Предлагам да прочета техните притеснения, за да избегнем излишни приказки. От името на двете училища в Испания:
„Имаме проблеми и въпроси, свързани с училището, които ни вълнуват. Поради липса на зали, учители и средства имаме желание да се въведе дистанционно обучение – вероятно електронно – за учениците след ІV клас. Това ще даде възможност на учениците да продължат обучението си по български език и история на България. Вече има внесен проект – този, който коментираме, но в него има някои точки, които според нас не са обмислени добре.
Според проекта, първо, трябва да имаме собствена платформа, което изисква много време и средства, които никой не ни осигурява.“ Тоест тук поставяме проблема с финансирането на неделните училища.
„Дистанционно обучение може да се провежда само с деца, които в близост 200 км нямат българско училище, но в Испания такива няма. Много училища тук, в Испания, получават безплатни зали от общината – следващия проблем, към който отиваме, но повече от пет класа не могат да се поемат, а децата всяка година, разбираемо, се увеличават. Имаме някои смесени класове, но и това не решава проблема.
Имаме желание дистанционното обучение да бъде въведено като правомерно и децата, завършили такова, да получават удостоверение за завършено обучение за даден клас.“ – Цитирам тяхното желание, ще го коментираме.
„Имаме възможност да работим във виртуални класни стаи с ученици след ІV клас, като в месеца един път – това е тяхната практика – децата ще посещават училището за проверка на придобитите знания. Това ще им предостави възможност и да посещават извънкласните ни дейности, които имаме, като народни танци, детски хор, бит и традиции.
Надяваме се, че ще се обърне внимание на този проблем, който може да доведе до отпадане на деца, които имат желание да идват на училище, а поради липса на зали и средства трябва да откажем.“
Тук отиваме към третия проблем, по който работим, в българските училища за отпадналите деца. Имам и други въпроси вече за училища от Гърция, но това, ако можем, да коментираме и да дадем отговори.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Аз ще започна и след това ще помоля колегата Михалевска да ме допълни.
Първо, Постановлението, както Вие правилно отбелязахте, все още не е прието за тази година – вероятно това ще се случи в рамките на този месец, най-късно в началото на месец май ще бъде прието от Министерския съвет. То беше сложено на сайта на Министерството за мнения и коментари, за обществено обсъждане. Предполагам, че училищата, които цитирахте и които са се обърнали към Вас за съдействие, вероятно са изпратили тези коментари и към нас официално. Част от това, което чухме, например за извънкласните дейности, за посещаването на училище, вече е факт в подобрената версия на този Проект на постановление.
Дистанционната форма на обучение е нещо, което обсъждахме много сериозно, но предвид сроковете, графиците и възможностите ни за справяне с това да предоставим такава платформа за всички, срокът, който сме си дали, е следващата учебна година, тоест 2019 – 2020. Тогава това ще бъде налично и ще има възможност да предоставим централизирана платформа, възможности за това да се провежда на различни места.
Що се отнася до част от детайлите, които казахте, по отношение на мястото и така нататък, възможността да се събират повече класове, трябва да имаме предвид, че в различните държави има различно законодателство, има различна чувствителност към инициативи, които са от общности на други държави. Ние работим навсякъде максимално внимателно и до степента, до която се позволява да имаме гъвкавост. Навсякъде работим съвместно с Министерството на външните работи. Винаги, когато имаме такава възможност, сме се опитвали да договаряме, включително и да се ползват безвъзмездно училища, които са на съответната държава, за да могат да се събират децата и да могат да имат извънкласни дейности. Не навсякъде обаче това е възможно, за съжаление, тъй като има държави, в които, макар и да не получаваме директен отказ, все пак молбите ни понякога остават в мълчание. По част от проблемите темите са такива, че не са само в портфолиото на нашето министерство – трябва да работим координирано и с дипломатическите мисии, ние винаги го правим.
Ще помоля госпожа Михалевска да допълни в конкретиката.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: В Проекта на постановление за българските неделни училища ние сме се старали да спазим този баланс между стремежа ни да имат по-широк достъп до образование в българските неделни училища и в най-отдалечените места хората, които трайно не могат да посещават училището или са на извънучилищна възраст, а искат да учат български език, но не могат на 20 години да отидат във ІІ клас.
От друга страна, ние си даваме сметка, че трябва да съхраним тези над 300 огнища на българщина, където хората общуват. Затова има условия, при които се реализира електронната форма, която е без присъствие, и тази, която е с частично присъствие, както казахте. Ние сме предвидили това най-малко 30% от часовете да бъдат присъствени – тогава те могат да получат сертификат и удостоверение за завършен клас по съответния учебен предмет.
Общият дух на Проекта на постановление е свързан не само с грижата ни за сертифицирането на езика, за това да бъде популяризиран, но и езикът ни да бъде изучаван чрез извънкласните дейности – чрез музиката, чрез танците и най-вече за децата, които са родени там, които стават все повече и повече и за които българският език не е първият изучаван език в живота им, а напротив, втори, трети и следващ. Самата методика, която предвиждаме в обучението, е свързана с това. Това е ново предизвикателство пред нас и е една от причините да създадем новото постановление като проект все още.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Последно, да допълня, тъй като Вие сложихте акцента върху отпадането от образователната система. Знаете, че това е една от нашите централни политики в рамките на този мандат. По време на обходите, които бяха направени от страна на съвместните екипи от социални работници, учители, здравни работници, полицаи, общински служители, неправителствени организации, бяха обходени над 186 хил. адреса и бяха търсени близо 200 хил. деца. Знаете, че близо 51% от тези деца се намират в чужбина. Значителна част от тях не се намират трайно в чужбина. По принцип мобилността, като такава, е най-голямото предизвикателство за системните политики, които ние трябва да предложим.
Част от децата са деца на сезонни работници, които прекарват няколко месеца в една държава, да речем – в Испания, след това са в Гърция или в Германия. Ние гледаме на възможността да развием тази дистанционна форма на обучение и специално на подпомагането на българските неделни училища именно като един от инструментите, с които можем да подпомогнем адаптацията на тези деца в случай, че те по-трайно решат да се установят обратно в България. Затова и споменах, че завършването на обучение по български език и литература, история и география за определен клас позволява на тези ученици, когато се върнат обратно в българската образователна система, да не държат приравнителни изпити, което е много важно, защото понякога изпитите също са фактор за отпадане на децата от образователната система.
Със сигурност предизвикателствата по отношение на мобилността са много големи – ние повдигнахме този въпрос и по време на срещата на министрите на образованието на Европейския съюз. Провели сме двустранни разговори с Германия, с Испания, с Унгария, с Португалия – има интерес да търсим различни двустранни мерки по отношение именно на децата в движение, защото, наред с това да запазим свободата на движение на техните родители, ние трябва да гарантираме и правото на образование на децата им.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: В продължение на това, което госпожа Сачева каза – ние сме предприели промяна на наредбата за прием на студентите в държавните висши училища. Сертификатът по български език – ниво В2, на децата, които са завършили в чужди училища, се предвижда да се признава за балообразуваща оценка в специалностите, където академичните съвети решат това, така че това е първа крачка.
Вие знаете, че Законът за висшето образование дава известни ограничения за това, че се кандидатства само с оценка от държавен зрелостен изпит или приемен изпит на самото висше училище. Това е още една възможност – тя е с подкрепата на ректорите на държавните висши училища и най-вече на Софийския университет.
ТОМА ТОМОВ: Уважаема госпожо, за 11 май да ни дадете малко повече информация – как точно ще протече събитието.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Събитието, да кажем, си го представете като хепънинг – всяко от училищата заедно с дипломатическата ни мисия в съответното населено място са избрали обществено място, където могат да се съберат – дали ще бъде площад, дали ще бъде улица, дали ще бъде място, през което преминават много хора; под звуците на празнична сюита, която ще бъде в изпълнение на оркестъра на Българското национално радио, хор „Космически гласове“ и хора на Ансамбъл „Тракия“, в определен момент ще тръгне това като музика на общественото място и децата в носии ще започват да играят хоро и да увличат със себе си останалите преминаващи, като за това те ще направят видеоматериал, който ще бъде публикуван в социалните мрежи. По-късно ще направим общ голям видеоматериал, с който ще бъде популяризиран отново в интернет, в YouTube, във Facebook, в Twitter. Към момента има и Facebook страница на тази инициатива, в която може би за първи път пред българската общественост се представят всички училища, които участват в инициативата. Има кратка информация за всяко от тях – какви са дейностите им, с какво се занимават.
Имаме доста сериозен интерес към момента, включително очакваме това да бъде популяризирано чрез дипломатическите мисии и в съответните официални учреждения, съответно официални лица, в държавите. Разбира се, и с международните медии сме в контакт.
ТОМА ТОМОВ: Тоест това няма да е на живо – ще е нещо, което ще стане, след което от това ще се направи продукт.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Във всеки един град то се случва на живо.
ТОМА ТОМОВ: Във всеки един град, не национално…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Да, във всеки един град.
ТОМА ТОМОВ: Защо да не е национално?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Защото в рамките на цяла Австралия няма как да го направим – само там, където е…
ТОМА ТОМОВ: Може да се направи национално, с участието на президента, на патриарха, наследника на Екзарх Йосиф. Може да се подарят – има 200 книги на Тончо Жечев „Българският Великден или страстите български“. Това може да стане едно събитие – един, два, три часа на екран, есенцията на националното. Ако това успеете да го направите, няма да е много скъпо. И без друго телевизиите какво правят – нищо не правят. По това време сигурно ще пускат някой сериал или лайф шоу.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Със сигурност онова, което сме обявили като инициатива, може да бъде подобрено – просто това се прави за първи път. Ние искаме да бъдем по-внимателни в плановете и в амбициите, защото, повтарям, на практика ще бъде във всички 24 часа на денонощието – в Австралия ще бъде вероятно през нощта в България, както и в САЩ, докато в другите държави може би ще имаме възможност да гледаме и онлайн, на живо случващите се събития.
Със сигурност, държа да отбележа, българистиката като тема е тема, която много сериозно вълнува нашето министерство. Ние подготвяме, също имаме и постановление за електоратите в различните държави. Така че със сигурност инициативата за 11 май може да стане ежегодна и да мислим начин, по който да я разширим още повече.
ТОМА ТОМОВ: Да помислим върху това – от такива учители, например като учителката в Чикаго, можем да правим национални герои, защото те са автентични национални герои. Ако нацията се интересува от това нещо, от това нещо може да се направи урок по патриотизъм, и то телевизията може да го получи като задължение.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Томов, като продължение на Вашите мисли, обединявайки с това, което Вие казахте – че за първи път ще се провежда подобно събитие, считам, че наистина трябва да се постараем да бъде по-мащабно, може би да се отразява периодично, на моменти, през деня да има прекъсвания. Например в Канада една централна телевизия от различни места, с кратки репортажи дори да бъде. Реално първото представяне на каквото и да е събитие е най-важното, то обрича на успех или на неуспех следващите оттам нататък. Тоест ако не се подходи сериозно и глобално към едно такова честване, събитие и да се популяризира със силен старт, по-нататък мисля, че просто няма как това нещо да става все по-силно и по-силно. Трябва да има според мен добър старт.
Заповядайте, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Колеги, уважаеми представители на изпълнителната власт! Основната и най-голяма задача на нашата държава спрямо сънародниците ни в чужбина (казвам „най-голяма“ като извлечение от всичко, като задача над задачите) може да бъде формулирана с едно изречение – предотвратяване на асимилацията на младите поколения в чужбина. Ако бъдещите поколения на българските емигранти и на българските исторически общности в чужбина бъдат асимилирани, няма за какви българи зад граница да говорим например след 30, 40, 50 години. Асимилационните процеси са много мощни, даже много често не са насилствени, тоест не се упражняват като политика от държавата приемник.
Усилията на всички наши институции – и на Комисията, и на МОН, и на Агенцията, и на Външно министерство, трябва да бъдат и са насочени към предотвратяване на асимилацията. Защо го казвам това? Защото в това отношение, тук отварям една скоба – онези, които ме познават, знаят, че трудно изричам добри думи за администрация, за чиновници, нагледали сме се през десетилетията на тяхното безхаберие, бездействие, даже и саботаж понякога, но това, което правят Министерството на образованието и науката и Агенцията за българите в чужбина по отношение на съхраняване на българската национална идентичност на нашите сънародници, повярвайте ми, тук въобще не проявявам някакви пристрастия, е достойно да ги поздравим.
Училищата в чужбина растат; парите, които се отпускат за тях, растат. Да, този процес е съпътстван и с проблеми, като всяко нещо в живота, но онова, което те правят, много трудно можем да си представим на терен колко е трудно да се осъществява, да се контролира, да се получава ефект накрая, наистина е много трудно. И аз, в лицето на сегашния министър особено, откровено виждам не само някакъв администратор, който има опит, а виждам и човек със сърце и душа към българските общности.
Дори да звуча малко емоционално и малко сълзливо, МОН повиши стипендиите за хората по Постановление № 103, и то значително, многократно – от 105 лв. за две години станаха 200 лв. Преди това стигнахме дотам – поради ниската стипендия, обричаща на глад буквално, на ограничения в изхранването тези студенти – да имаме по един кандидат за място, а бяха по 7, по 8, по 10.
За пътя, по който са поели, МОН и ДАБЧ го имат и като задължения, за начина, по който го вършат, аз специално ги поздравявам съвсем откровено, съвсем искрено. Тук нямам предвид кой е управляващо мнозинство, кой е опозиция, че управляващото мнозинство едва ли не задължително трябва да хвали изпълнителната власт, пък опозицията задължително да я критикува – далеч съм от такива примитивни възприятия. Искам да им пожелая успех в това дело, защото много българчета има още да бъдат обхващани в тези училища. Радостното в случая е, че средствата и броят на училищата, и обхванатите деца растат. Това исках да споделя като мнение.
Понеже темата ни е за тези училища, има проблеми, да, бяха казани, има и други, те са обаче съпътстващи процеса. Но генерално, като политика на България, следвана не само от сегашното правителство – това финансиране съществува от доста години назад, показва, че по отношение на българите в чужбина – образованието и защитата им от асимилация – има своеобразен консенсус.
С това приключвам – жалко, че накрая ми дойде това негативно изречение: има български родители, образовани, с по няколко дипломи, работещи на добри длъжности на Запад – не като общи работници, а примерно в университети, които съзнателно – това го казвам с много голяма мъка, не мога да си го обясня дори – не научават, пречат на децата си да научат български език. Както съм чувал да казват, „да не им пречи в живота“. Така че ролята на нашите държавни институции донякъде е да преодолеят и родителската безотговорност. За мен това е престъпление към тези деца – съзнателно да не им помагаш, да не им съдействаш да говорят български език, да не говорим – да пишат и да четат.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Вангелов.
Госпожо Ненчева, заповядайте.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Аз се връщам отново към конкретиката, защото съм поела ангажимент. Оказва се, че още шест-седем въпроса имам да поставя. Конкретно и ясно е, че процесите са много динамични, че трябва да реагираме, че всички тук сме се събрали под една обща кауза.
Може би като коментар, поставен е въпросът за контрол: имаме ли контрол на броя на записаните и посещаваните училища от децата; има ли открити нарушения и какви? Ясно е, че няма как изчерпателно да се отговори. Тук припокривам нещата с онова, което коментирахме преди малко – за обхващане на мобилността на децата. Може би нямате отговор, но трябва да дам някакъв отговор и аз все пак.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: В настоящото постановление, което предстои да бъде прието, сме заложили по-добри мерки и механизъм за контрол и за проверки. Към този момент имаме малко на брой сигнали с различни искания за проверки, но това, което обмисляме и което сме обсъждали с колегите от Министерството на външните работи, е потенциалната възможност отново от следващата година – говорим за 2019 – 2020, да въведем понятието „образователно аташе“, тоест да има служители, които да се занимават конкретно с темите, свързани с образование и най-вече с българските неделни училища. На първо време в онези държави, където има най-голям брой училища – Германия, Испания, Украйна, места, където имаме по-голяма концентрация. В момента имаме малко на брой, повтарям, сигнали, по които се извършват проверки. На този етап не сме в състояние да предоставим конкретна информация, защото проверките още не са завършили.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Но има такива сигнали се оказва.
Следващият въпрос пак е свързан с финансирането, той е конкретен: защо не се признават определени разходи, както в българските училища, примерно за интернет или транспорт? Тоест защо ги няма предвидени под някаква такава форма?
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Това са организации, които са регистрирани в местните държави и са несравними със статута на училищата в България, които не само са предназначени за придобиване на клас, етап и степен, но са под мониторинга на много органи. Сами разбирате, че ние по електронен път, по документи и на място контролираме и регулираме тази дейност, разбира се, чрез дипломатите ни по света. Но сега в новия акт на Министерския съвет е предвиден електронен регистър и за финансовото им отчитане.
По отношение на транспорта частично се признава транспортът на учителите, които пътуват до така наречените „филиални училища“ в други населени места, извън това, което е официално регистрирано. В Кипър е много често срещано – в малките села, вместо децата, пътуват учителите, което е добра практика там.
По отношение на предизвикателствата, свързани с жалбите, които получаваме, най-често те са свързани с държавите, където се изучава български език в държавните училища и има дублиране при обучението по български език в украинските училища например и нашите български неделни училища, като използват едни и същи преподаватели – разбира се, те нямат и чак толкова, както и едни и същи помещения. По-скоро жалбите при нас са свързани с това. Иначе се признават разходи за всички други неща, свързани с процеса на обучение, включително материали, техническо оборудване, освен лекторските часове, учебниците и учебните помагала, които ние осигуряваме.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: По констатация от 328 училища, които казахте, че имаме, може би една четвърт са членове на Асоциацията на българските училища в чужбина. С останалите по какъв начин върви комуникацията, и методическата помощ към останалите училища от МОН, включително и тези, които предстои да бъдат откривани?
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Откакто е сформирана дирекция „Образование на българите зад граница и училищната мрежа в страната“, има петима колеги, които отговарят за училищата, всъщност между 60 и 65 училища. Всеки от тях има задачата всекидневно и денонощно да общува с тях, независимо дали са членове на Асоциацията на българските училища или не, и те го правят успешно.
Там, където има отсъстващи колеги, както в момента върви мониторинг на училищата в Молдова, те веднага се заместват от други. Тоест имаме административен ред, по който го правим.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Следващ бърз въпрос: има ли публикувани условията за кандидатстване за програмата „Роден език“ – до края на май?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Не, програмите бяха приети вчера от Министерския съвет, така че съвсем скоро предстои.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: И почти към края, малки притеснения имат за това, че паралелките ще станат от 16 деца, а не 10. Има ли такова нещо?
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Само при създаването на новите училища, вместо 10 деца, се предвижда да бъдат… – само за новосъздадените училища.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Това е известен механизъм, свързан с контрола и с финансирането, тъй като не бихме искали да даваме възможност за изкуствено създаване на бройки училища, но това не касае заварените положения, а е оттук нататък при създаване на нови.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Защо не се предвиждат пари за обучение на възрастни? Ние го коментирахме преди малко, но по-конкретно.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Обучението на възрастни може да се извършва електронно, с частично присъствена или неприсъствена форма.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: И последният проблем, той е поредният за тях – наистина страдат от липсата на подпомагане точно в частта с учебници, книги и най-вече географски карти. Там с какво можем да бъдем полезни?
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Ние предоставяме средства за това и те сами трябва да организират както средства за самите помагала, учебници и тетрадки, така и за транспорта. Осигуряваме такива средства и те би трябвало да си ги осигуряват сами от различните издателства от списъка на одобрените от министъра.
За всички училища ние сме осигурили тези средства, може да има някъде проблеми със самото транспортиране – не със средствата, така че ако те се обърнат към нас, можем да им съдействаме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Ако имате конкретни сигнали за конкретни училища, които имат нужда от учебници и карти, бихме могли да се ангажираме да помогнем. Системният принцип е този, който описа госпожа Михалевска, но многократно през годината ние осигуряваме и дарения, и самите издателства даряват – въпросът е да имаме информация, че някъде има нужда. Там, където е възможно, бихме могли да организираме в спешен порядък да осигурим такива материали.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: Предлагам накрая да финализирам и да не прекалявам с времето – конкретните неща, които са ми дадени като проблеми, с госпожа Михалевска да ги обсъдим и да ги предоставя в по-приличен вид. Виждате, свалила съм ги от „Съобщения“ от телефона. При възможност – за съдействие на тези училища. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Колеги, други въпроси има ли?
В такъв случай приключваме с първа точка.
Втората точка е свързана с честването на 160-годишнината на Болградската гимназия „Георги Сава Раковски“. Темата за тази кръгла годишнина вече сме обсъждали на предходни заседания, но ползвам случая, че в момента тук има представители и от Министерството на образованието и науката, и от Държавната агенция за българите в чужбина, и от Министерството на външните работи, отново да обърна внимание на този въпрос, тъй като вчера получихме писмо от Одеса, свързано с молба за помощ и необходимост на гимназията от някои технически средства. Списъка съм го предоставил.
Бих искал да попитам колегите: как виждате – как можем да организираме финансиране и помощ на българската гимназия, освен делегация? Делегацията все пак е да донесе нещо със себе си, както преди 10 години – на 150-годишнината цял автобус е бил подарен на гимназията. Сега става дума за по-малки неща – говорим за акордеон, фотоапарати, принтери и така нататък.
Бил е организиран Национален комитет, в който са участвали представители от редица министерства. Председател е бил министър-председателят тогава.
Предлагам да чуем представителите на Държавната агенция за българите в чужбина, тъй като са най-пряко свързани според мен.
ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: За съжаление, към момента нямаме официална информация за свикан такъв инициативен комитет. Неофициално в разговори с българските организации и Асоциацията в Украйна разбрахме, че на местно ниво общината е създала някакъв инициативен комитет за честването още миналата година, но официална информация точно какво предвиждат нямаме.
Тази грама я получих буквално половин час преди заседанието от генералния консул господин Тучков, сега я прочетох. Виждам нещата, от които имат необходимост, но като ги гледам, повечето са дълготрайни материални активи и трудно биха могли без по-специално решение да бъдат дарени. Доколкото знам, в България няма такъв създаден инициативен комитет към момента. Само знаем, че 30 септември е датата, на която би следвало да се отчете годишнината на гимназията.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ: Те са прави в случая – това е работа на държавно ниво. Малко разсъждавам на глас, тъй като сега разбрах – може би трябва ръководството на Комисията по някакъв начин да се срещне с други представители на изпълнителната власт – министри ли, вицепремиери ли, имам предвид ръководителите на ведомствата, за да се види дали ще се прави, както е било преди 10 години. Тогава кой е бил патрон и как е станало не знам, не съм имал досег с това. Поне като Комисия да съдействаме, защото тази годишнина е важна. Не е кръгла – не е 200, но и тази цифра не е малка.
Освен това, има огромно значение. Вижте, това е годишнина за българското средно образование – преди да имаме държава, сме имали средно образование. Болградската гимназия е първата в това отношение.
Не знам какво мислят другите колеги – така ми се струва да действаме, някаква отговорност да поемем като Комисия. Да се поразтичаме малко и да видим може ли пак да се сформира нещо. Това на местна почва се очаква. Хората на такава годишнина очакват майка България да помага.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господин Томов.
ТОМА ТОМОВ: Подкрепям напълно и предлагам да направим една група при нас, която да излезе с конкретно предложение и да го представим пред изпълнителната власт.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: В такъв случай предлагам – работна група ли да създадем – по един човек от парламентарна група да бъде.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на работна група по тази тема с по един човек от парламентарна група.
Против – няма, въздържали се – 4, за – всички останали присъстващи.
Предложението се приема.
Изчерпваме и втората точка, ако няма някакви други въпроси и предложения.
Благодарим на гостите ни. Всичко хубаво!
По трета точка „Разни“.
Имаме две покани, които искам да обсъдим. (Реплики при изключени микрофони.)
ТОМА ТОМОВ: Ако излезем с едно предложение и го адресираме директно до министър-председателя, защо не, или до Томислав Дончев, той ще реши… (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Във връзка с онова, което говорихме на предишно заседание – да направим изнесена Комисия в Македония, в Скопие, оказа се, че изнесено заседание на Комисията е доста сложно да се организира.
Имаме покана на 21 и 22 май, за честване на 24 май, да поднесем цветя на паметника на Кирил и Методий в Скопие, също така срещи с българската общност в Македония, с директора на Българския културно-информационен център там и работна вечеря. Който иска да се включи в групата, трябва пό отрано да каже, защото всичко е свързано с организация, командировъчни и така нататък. (Реплика от народния представител Борис Вангелов при изключени микрофони.)
Разчитам от всяка политическа група поне по един човек да има. Може би от ДПС няма да проявят интерес, но поне по един човек нека да има от група. (Реплики при изключени микрофони.)
За списъка – определяме срок до другата сряда да се дадат имената.
Другото е свързано с работната група, която на миналото заседание решихме да създадем, за разглеждане на проблема с Културния дом в Прага. За там бяхме помолили също по един човек от група.
Господин Кръстев.
КРАСЕН КРЪСТЕВ: Господин Председател, нашето предложение, съгласувано със заместник-председателя ни Маноил Манев, е за господин Тома Биков – от нашата група.
ВЕСКА НЕНЧЕВА: След като нашето предложение е съгласувано с всички членове на Комисията, господин Цветан Топчиев ще пътува.
ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: От нашата група ще бъда аз по всяка вероятност.
От Комисията ще взема и един съветник – Спас Ташев предлагам да бъде. Надявам се да бъде съгласен, в момента го няма.
Остава да решите – един човек от Патриотите. Ако иска да дойде някой и от ДПС – няма присъстващи в момента, за съжаление.
Това събитие предлагам да бъде съчетано със Събора на Никулчица, за да не се ходи два пъти. Поканата за Събора е за 12 май, събота – от 12 до 15 май.
С това изчерпваме дневния ред.
Закривам заседанието.
.
