В социалната мрежа Фейсбук е създадена група с название „Бъдеще за вестник „Култура“. В нея е публикуван един текст, подписан от редакционния екип, който вече бе публикуван и в самия вестник. Ето какво гласи той:
„Скъпи приятели,
Както знаете, вестник „Култура” ще престане да съществува в края на юли т.г.
Дори лишени от заглавието, на което повечето от нас са посветили десетилетия от живота си, ние ще опитаме да продължим да издаваме Култура – под друго име, но със същия заряд.
Мислим, че той е нужен на България, защото в нея продължава да има твърде много политкомисари, заменили едно „тоталитарно” верую с друго – „демократично” верую.
Продължаваме да смятаме, че българската интелигенция заслужава вестник на всички гледни точки; издание, дом на оперативната художествена критика; средище на истински дебати за нашето развитие; една истински обществена културна медия.
Както разбирате, предстоят ни нелеки дни.
Затова се обръщаме към всички, които искат – и могат – да помогнат.
Банковата сметка на Фондация Пространство „Култура”, дългогодишен и бъдещ наш издател, е:
„СИБАНК”
IBAN: BG93 BUIB 9888 1000 6561 09
Благодарим ви предварително.“
~ Екипът на вестника“
Ако вестник „Култура“ има свои приятели и сред българите зад граница, които смятат, че този вестник и екипът, който го прави толкова години, заслужават да бъдат подкрепени, те могат да помогнат за това вестникът да има бъдеще.
Още по темата за в. „Култура“ – вж. тук.
.
„По повод решението на издателя Копринка Червенкова коментира: „Това според мен е брутален трансфер на чужд символически капитал, който вероятно е законен, но е твърде далеч от нормите на приличие. Освен това намирам за несъвместимо с нормите на правото заявеното от фондация „Комунитас“ намерение да дигитализира изцяло хартиеното издание до 2007 г. Все пак трябва да напомня, че до тази дата съдържанието на вестника не е нейно.“
Червенкова подчерта също, че зад днешната „Култура“ освен екип стои и общност, за която той е важен. „В името на тази общност ние ще се опитаме да направим вестник, който ще продължи най-доброто от сегашното издание. Затова сме обявили акция за набиране на средства“, обясни тя.
Седмичникът „Култура“ започва да излиза преди 61 години и има своя значима биография – преди под името „Народна култура“, след 1989 – като „Култура“. Негов главен редактор от 1990 г. е Копринка Червенкова. Екипът, който работи и до днес във вестника, смятан от мнозина за елитарна медия, успя да премине през най-тежките години на прехода, без да накърни авторитета на изданието и без да се поставя в нозете на някоя власт. На неговите страници могат да бъдат открити важни текстове и емблематични имена, маркирали последните 30 години.“
https://www.dnevnik.bg/kultura/2018/05/23/3183019_koprinka_chervenkova_vestnik_kultura_e_nujen_i_triabva/
Momchil Indjov
ПРЕДИ 23 ГОДИНИ БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА БЕ НА РЪБА НА ПРОПАСТТА. А СЕГА НАПРАВИ РЕШИТЕЛНА КРАЧКА НАПРЕД.
Ужасните писания, от които се възмущаваме днес, всъщност не са от вчера. А се родиха заедно с демокрацията. Просто сега бе стигнато поредното дъно. И се копае още по-надолу. Винаги може по-надолу, по-зле, по-гнусно.
Самият аз не за първи път се срамувам открито да се нарека журналист. Първият път беше през 1995 г., т.е. преди 23 години.
Доколкото се разбра, екипът на портала „Култура“ ще вземе името и „шапката“ на вестник „Култура“ и ще продължи да го прави той, като главен редактор на вестника, дето ще го прави този екип, ще бъде Тони Николов, който сега е главен редактор на портала.
Екипът, който прави вестник „Култура“, ще се опита да направи нов вестник, като целият символен капитал на този вестник с дългогодишна история ще бъде пришит на практика, така да се каже, към хора, които въобще не са правили този вестник и нямат никакви заслуги за този символен капитал.
Проблемът е в някакъв смисъл и там, че вместо от екипа на портала да си направят нов вестник и да си градят авторитет за него, те ще го получат така, все едно, че им принадлежи. А тези, на които принадлежи, ще останат не само без финансиране, но и без името и символния капитал на един вестник, за който символен капитал са работили с години.
И може би все пак във връзка този казус някой трябва да зададе въпроса дали журналисти и интелектуалци, които са способни да постъпят по този начин към свои колеги, могат да имат право на някакъв морален авторитет или капитал? И дали хора, които са известни публично и като автори, пишеши на християнски теми и като добри вярващи християни – какъвто е г-н Тони Николов и не само той от екипа, правещ сега портала – могат да се смятат наистина за добри християни?
Ликвидирането на вестник Култура е ясно. Хората все по малко четат вестници а и ръководството е разцепено. Но какво ще стане с портала Култура, който се чете по вече и повдига интересни въпроси? От материалите, които чета, има разлика в културата на двете „Култури“.