Изгледайте цялата реч на Зоран Заев, премиерът на западна ни съседка, във връзка с предложението за име на държавата „Илинденска Македония“.
https://www.facebook.com/zaevzoran/videos/10156566447867932/
.
България липсва не само на преговорите за името на Македония, но дори и в тази важна реч на македонския премиер, в който той споменава за три Илиндена, за това, че Илинден е и „нашият македонски език“, и че Илинденското въстание било въстание за социални права.
Очаквам официална реакция от страна на българската държава по предложението за име „Илинденска Македония“, което впрочем Зоран Заев и Алексис Ципрас договориха в София, по време на срещата ЕС – Западни Балкани (вж. тук). Защото Илинден и Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е за освобождението на останалите под управлението на Османската империя български земи и това въстание е неразделна част от българската история. Илинден e част от общата история на един народ, който по-късно се разделя, и се пръква нов народ, македонски. Заради което може би дори и днес, дори и Заев, който подписа договора с приятелство с България миналата година, споменава в тази своя реч, в която говори за Илинден, какви ли не народности в Р. Македония, какви ли не етнически наименования, само не и наименованието „българи“. Според тази реч и далеч не само според нея, България и българите нямат нищо общо с Илинден.
Ето и един от първите коментари по темата за „Илинденска Македония“. Той е на историка проф. Пламен Павлов, в интервю за информационна агенция „Фокус“.
„За Илинденско-Преображенското въстание в Македония упорито се избягва да се прави връзката между него и въстанието във всички поробени български земи през 1903 г. Подобно отделяне на Илинден от Преображения, от Кръстовден, от цялата наша енергия, като нация и в поробените земи и в свободните, то противоречи на историческата истина и поставя определени въпроси. […]
Имаме тъй наречения Втори Илинден през лятото на 1944 г., където агентите на Тито прокарваха идеята на Коминтерна, че има отделна македонска нация и неслучайно се спекулира още тогава с датата Илинден. Ако прочетем какво пише Венко Марковски в неговата книга „Кръвта вода не става“, ще видим, че още тогава е имало опасения, че може да последва все пак някаква българизация на населението на българите в Македония. Затова се прави нов език, нов правопис – неща, които нямат никакъв смисъл. Даже самият Тито отначало е бил учуден защо пък трябва да има македонски език, македонски правопис. Имаме и така наречения Трети Илинден през 1990 г. Стартът на новата македонска държавност беше спекулативно свързан с Илинденско-Преображенското въстание и то в небългарски прочит. Така че ние можем да приемем името Илинденска Македония, обаче в неговия автентичен български прочит. Ако се обърнем към всички документи за Илинденското въстание, независимо дали са наши домашни, дали са турски от държавата, на чиято територия са тези поробени български земи. Да не говорим за международните документи – навсякъде се говори само за българи. Самото Илинденско-Преображенско въстание следва методите на Априлското. Цялата ГМОРК, ГМОРО става ВМРО, за да се прикрие пред великите сили директната връзка с България. В Македония има други нюанси, които много често се използват с антибългарска насока, че ето македонците се вдигнали на въстание, пък България не помогнала и други подобни спекулации, които са много далеч от историческата истина, но с които се промиват мозъците на нашите братя в Македония вече 70 години. […]
Разбира се, че ние отношение трябва да имаме. Самият факт, че водим с вас този разговори, се вижда, че не само Агенция и Радио „Фокус“, но и нашето общество не е безучастно към подобно решение. Ако в едно име на държавата се влагат антибългарски настроения, ние не можем да не реагираме и то на държавно равнище. Да се надяваме, че ще се намери разум и в Македония, в Гърция, пък и в България, да се намери едно исторически и географски вярно име, без да се създават нови драматични обстоятелства, нови точки на противостоене. И без това има достатъчно много, за да се измислят и нови.“
.