За 40-та поредна година, в малко градче в сърцето на Охайо, ще се проведе фестивал в памет на Джанюариъс Алойшиъс Макгахан (Januarius Aloysius MacGahan), американски журналист от 19 век, известен в България като специален военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли Нюз“ непосредствено след Априлското въстание (1876) и по време на Руско-турската война (1877-1878). Ярък застъпник на българската национална кауза.
Фестивалът ще се състои на 8 и 9 юни в Ню Лексингтън (New Lexington) – градче, което се намира на около 400 мили от югоизточно от Чикаго и на час път от Кълъмбъс. Тазгодишната програма се координира от българския генерален консул в Чикаго Иван Анчев, със съдействието на местните членове на фондацията „Макгахан“. Очаква се по-голямо от обичайното присъствие на фестивала, организиран на 140-ата годишнина от кончината на Макгахан.
В Ню Лексингтън на 12 юни 1844 г. се ражда прочутият американски журналист Джанюариус Макгахан, наричан от своите сънародници „Освободителят на България“. Умира на 9 юни 1878 г. в Константинопол.
Първият фестивал в чест на Макгахан е организиран във връзка със 100-годишнината от неговата кончина през 1978 г.
Малка група от американци с български произход от района на Кливланд пристига в Ню Лексингтън и те тръгват от врата до врата по главната улица, за да търсят интерес и подкрепа от местните жители за тържество. Макар, че има надпис: „Ню Лексингтън – родното място на Джанюариус Макгахан Освободител на България“, той е бил недостатъчно известен в неговото родно място.
Фестивалът през 1978 г. минава много успешно и е решено да се превърне в ежегодно събитие през уикенда, близък до датата на раждане (12 юни) и датата на смъртта (9 юни) на MacGahan. Оттогава се провежда ежегоден фестивал през втория уикенд на юни.
На 8 юни вечерта от 7.30 часа пред статуята на Макгахан фестивалът ще бъде открит с почерпка за всички пристигнали.
Специален почетен гост на юбилейния фестивал тази година е Посланикът на Р. България в САЩ Тихомир Стойчев.
Програмата за 9 юни 2018 г.:
10:00 – Панихида на гроба на Макгахан (440 Swigart St, New Lexington, OH 43764);
11:00 – Церемония по полагане на цветя и венци пред неговата статуя;
12:00 – Българо-американски обяд, последван от презентации за живота на Макгахан и български фолклорни танци от танцовите състави „Верея“ и „Хоро“ от Чикаго.
От фондация „Макгахан“ всяка година раздават две стипендии на ученици. Специален лектор на тазгодишния фестивал ще бъде доц. Александър Петров от Щатския университет на Охайо в Кълъмбъс, както и доц. Камелия Попова от Чикаго.
.
Искам да добавя няколко думи за паметникът за Макгахан направен безплатно от професора по монументална скулптура Любомир Далчев, без някакво участие на българската или американската държава. Верно е, че бяха събрани доброволни средства, с които се заплатиха разходите за бронзовата отливка и монтажа, но той не пожела да приеме възнаграждение за неговия труд.
Това което малко се знае, е че този паметник е нещо различно от многото подобни паметници, където образа е на фигура застанала в едно или друго положение. Тук Макгахан е в движение сред хоратата. Илюзията за движение е сред най трудните постижения сред майсторите на скулптурата. Роден се смята като един от тях. И Далчев съперничи с него. Важното е какво се постига. Образа на Макгахан ни кара да вярваме, че този човек има силата и знанието да освободи България. И името „Освободител на България“ стана широко употребявано сред хората, които са видяли паметника.
Малко се знае, че Любомир Далчев е автор на паметника на Климент Охридски пред Университета в София. Един образ в бронз над изригналото каменно тяло носещо факлите на знанието. Един паметник напълно различен от стандартните. Далчев е автор и на паметника на Гоце Делчев в Скопие пред който наскоро Бойко Борисов и Заев поднесоха венци. Гоце Делчев е живял в Солун в дома на Далчеви. Тук образа му е на един мечтател, създател на съвремена Македония. Всеки ден в София много хора минават и виждат слепеца, който се едно око води ослепените войници на Самуила, или Йов който протестира, или затворника от Холокоста, който възвестява свободата и още над сто фигури на различни публични места. Но името му бе изкъртено и той бе прогонен лично от Мирчо Спасов от ДС. В София той бе заклеймен като западен скулптор, защотот беше завършил в Рим и Париж, а когато отиде в САЩ и бдящите се пребоядисаха, го обявиха за художник на СОЦА и не му възстановиха името. Но забравят да кажат, че художници извън СОЦА тогава нямаше и не можеша да има. Нямаше частни галерии или пазар за изкуството. Никой не можеше да има ателие и да твори извън СОЦА. Даже художникът Райко Алексиев председател на дружеството на българските художници, който караше цяла България да се смее, бе пребит и имуществотот му разграбено от новите главатари на „културата“. И даже сега ако отворите УИКИ няма да видите нито една от около двеста фигури на Далчев на различни места в София. Препоръчват го като провинциален художник от Перущица, без даже да се виждат неговите фигури. Еврейската общност не смее да каже, че имат паметник за Холокоста в центъра на София, а медиите мълчат, че неговите творби „Бунт“ и „поп Богомил“ бяха забранени, както и две големи книги за неговото творчество. Също и голямото му ателие и склад в Бояна бяха изравнени с земята от бдяшите „спасители на комунизма в България“. Комунизма отдавна го няма, но името на Любомир Далчев продължава да не съществува за много. Даже и в САЩ го „забравят“.