Какво празнуваме днес? Това, че сме гастарбайтерите на Европа?
Това, че сме миячите, чистачите и прислужниците висшисти на европейските баби?
Това, че сме родители на деца-невъзвращенци?
Това, че сме пенсионери под ключ, защото светът е голям, но пенсията стига за отиване до аптеката и гишето за сметки?
Това, че българските учени и интелектуалци са заврени в миши дупки от страх, че ще загубят нищожните си доходи, ако надигнат глас?
Това, че неродените ни деца няма да научат никога, че не са дошли на този свят заради страха ни, че няма да можем да ги изхраним и образоваме?
Това, че съседът ни няма какво да яде, но ние все някак оцеляваме и затова си траем?
Това, че раждането и погребението струват повече, отколкото можем да си позволим, и затова бродим по улиците неживи?
Това, че без бърз кредит трудно връзваме месеца?
Това, че мълчим, за да не загубим работата си и банката да ни вземе дома?
Това, че учението превърнахме в далавера?
Това, че здравето е пари и само пари, които нямаме?
Какво празнуваме?
Или пригласяме на някакви фалшиви партийни протести и митинги, организирани от добре нахранени дебелооки и дебелокожи хамелеони?
Лидия Делирадева
