Как „държавническото“ единодушие на ГЕРБ, БСП, ОП и ДПС може да продължи да разделя българите в Чехия

До нашето издание стигна новината, че днес сутринта се е събрал Председателският съвет при Народното събрание на Р. България, който се състои от председателите на парламентарно представените партии. И всички председатели, с изключение на представителя на партия „Воля“, са били единодушни, че не трябва депутати от специално сформираната подкомисия към Комисията по политиките за българите в чужбина (създадена след заседание на тази Комисия, посветено на противоречията между българското посолство и български организации в Прага и Чехия – вж. тук), да отидат на организирания от Асоциацията на българските сдружения в Чешката република традиционен Български събор в Микулчице.

Членовете на тази подкомисия, които са от различни политически сили, трябваше да заминат утре за Чехия, да посетят – тези, които пожелаят – Събора в Микулчице, организиран от своя традиционен организатор, и да осъществят после среща в Прага – всички отишли в Чехия депутати от подкомисията, с представители на българските организации в Чехия и с Българското посолство, за да се запознаят на място с един довел до усложнения проблем. Т.е. да се случи най-накрая посещение на място в Прага и в Чехия на представители на българската държава, във връзка с Българския дом в Прага на ул. „Америцка“ 28, който е в основата на този проблем, и може би, най-накрая, един по-разумен разговор и по-добро разбиране на самия проблем.

Това решение на Председателския съвет при българския парламент, случило се днес, означава на практика, че председателката на НС Цвета Караянчева, председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, председателката на парламентарната група на „БСП за България“ Корнелия Нинова, председателят на парламентарната група на „Обединени патриоти“ Волен Сидеров и председателят на парламентарната група на ДПС Мустафа Карадайъ единодушно (съзнателно или не, достатъчно информирани или не) са теглили чертата на едни дълги усилия да отидат най-накрая представители на българската държава на място в Прага, да посетят Българския дом в Прага, да разговарят с всички български организации в Прага и Чехия, които проявят желание да се срещнат с тях (между самите организации също има противоречия). И да се види може би най-накрая, че политиката на българската държава в лицето на Външно министерство да се съди с най-старата българска организация в Р. Чехия и с други български организации, обитаващи Дома на ул. „Америцка“, и политиката на дублиране на събития от страна на Българското посолство в Прага, са опит за решаване на един проблем, довел до неговото задълбочаване.

Съдебното дело на МВнР срещу български организации в Чехия, заради Българския дом в Прага, започна да се точи още от 2015 г. А по-късно Българското посолство в Прага започна да дублира не само традиционния Български събор в Микулциче (събитие на организация, за която зам.-министърът на външните работи Румен Александров твърдеше пред предишната Комисия по политиките за българите в чужбина, че тя нямала почти никаква култура дейност), но и чествания на българския национален празник 3-ти март в Прага. (Тази година се е стигнало дори дотам посолството да възпрепятства български свещеник да отслужи панихидата в чест на падналите за Освобождението на България в катедралата „Св. св. Кирил и Методий“ в Прага, защото този свещеник симпатизирал на Асоциацията на българските сдружения в Чехия. По искане на посолството, панихидата е била отслужена от чешки свещеник.) 

Всичко това не попречи, впрочем, на заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина, проведено тази пролет, представители на Външно министерство да заявят пред депутатите, че никакъв проблем нямало между Българското посолство в Прага и български организации в Прага и Чехия, и че само с една организация от седемнайсет имало проблем – Асоциацията на българските сдружения в ЧР. Без да се отчете фактът, че голяма част от тези 17 са всъщност нейни регионални структури.

При това нито един външен министър, негов заместник или главен секретар на МВнР, нито един, при нито едно правителство в последните години, не си позволи да отиде и да говори на място с представители на всички български организации в Прага и в Чехия, преди още Външно министерство да почне да харчи парите на българските данъкоплатци, за да се съди с някои от тези организации, защото то се съди не само с Асоциацията на българските сдружения в ЧР. Никой не отиде на място, но различни зам.-министри, директори на дирекции на МВнР и други представители на Външно министерство твърдяха по време на заседания на Комисията по политиките за българите в чужбина и при този, и при предишния парламент, че друг начин, освен съдебен процес, няма. Защото, първо, най-старата българска организация в Чехия нямала никаква културна дейност; второ, че се състояла от някакви печалбари, използващи сградата на Дома на ул. „Америцка“, за да се обогатяват, злоупотребявайки с държавен имот; трето, че там било едва ли не някакъв вертеп; четвърто, че само тази организация имала свои офиси там и искала сградата само за себе си. Това беше през цялото време и линията на българския посланик в Прага Лъчезар Петков – игнориране на най-старата българска организация в Р. Чехия, търсене на всички причини за проблема само и единствено в нея, а после – и към изземване или дублиране на нейни събития. (Петков е посланик в Прага от 2013 г., по предложение на правителството на Орешарски. Предишното му назначение беше посланик във Вашингтон, откъдето подаде оставка през 2009 г., след шумен скандал за изборни нарушения.)

А след това и представителите на различни български институции започнаха да отиват на дублирания от посолството събор в Микулчице, както се случи миналата година, при първото дублиране на Събора. Както ще се случи и тази. А проблемът, заради който български депутати трябваше да отидат на място в Прага и в Чехия, ще продължава да си стои.

Заради този проблем депутатите от Комисията по политиките за българите в чужбина решиха, след не едно и две заседания по темата, проведени и при предишния, и при този парламент, да се сфомира подкомисия, с участието на представители от различните политически сили, които да отиде на място в Прага и Чехия, и да разговаря на място с всички засегнати страни. И разбира се са били подадени съответните административни документи за командировки на тези депутати, които Цвета Караянчева, като председателка на парламента, трябваше да одобри. Решението да се създаде подкомисия, която да отиде на място в Прага и в Чехия, се случи през април. А сега, на 9 май, в деня на Европа, и ден преди членовете на тази подкомисия да трябва да тръгват за Чехия, Председателският съвет при НС е решил, че те не бива да заминават сега, защото не трябва български депутати да отидат на събора в Микулчице, организиран от своя традиционен организатор тази година на 12 май, а трябва да отидат на дублиращия събор, който Българското посолство организира седмица по-късно. И защото българската държава трябвало единодушно да покаже, че подкрепя организирания от посолството събор, а не събора на „разколниците“.

Нищо, че „разколниците“ са традиционните организатори на този събор. И те, о ужас, още си позволяват да имат културна дейност, позволяват си да организират и тази година своето традиционно събитие, на което, впрочем, посолството винаги може да отиде, ако пожелае, но то не ходи там, а с всички сили се стреми да го „приватизира“.

Сега, след това решение на Председателския съвет, каквото и да реши накрая чешкият съд относно сградата на ул. „Америцка“ 28, заради която МВнР се съди с български организации в Чехия – и да реши съдът например тези организации да бъдат изхвърлени от Дома на ул. „Америцка“, да бъдат изхвърлени заедно с библиотеката с български книги, която е в Дома, заедно с редакцията на българското списание „Роден глас“, която също е там – представете си, уважаеми читатели, представете си, и Вие, български народни избранници, какъв скандал би било да се случи нещо такова в центъра на Прага. И чешки медии, а може би най-накрая и български национални медии, да вземат да го отразят. Защото скандалът, който може да произведе подобно решение, няма да има как да бъде заметен под килима. И защото този проблем е свързан в крайна сметка и с един провал, забележителен дипломатически провал, не само за посланика ни в Прага, който вече веднъж се е провалял като такъв, но и за самото Външно министерство. (Стига разбира се да не се смята, че съденето на българската държава с организации на нейни сънародници в чужбина е дипломатически успех, както и, че дублирането на събития на българска организация в чужбина от българското посолство там също е дипломатически успех.)

Да не говорим за това какви чувства би предизвикало у много наши сънародници в Чешката република едно такова грозно събитие, ако това би бил финалът на сагата „Български дом в Прага“. И какъв имидж би могла да придобие чрез него една европейска държава, даже председателстваща в момента Съвета на Европейския съюз, дето не може да изпрати нито външен министър, нито зам.-министър, нито главен секретар на МВнР, нито български депутати от специално създадена подкомисия, да говорят на място с представители на български организации в друга европейска държава, и да видят на място какво се случва в една сграда, в столицата на тази държава, какви хора я обитават, са ли те долни печалбари или не, и какъв точно е проблемът. И защо нейното Външно министерство може само да харчи парите на българските данъкоплатци, за да се съди със свои сънародници в чужбина, а посолството ни в тази държава да дублира събития на най-старата и голяма българска организация там, и да разделя, вместо да събира българската общност. И всичко това, в името нали на държавническия интерес, и със знаковата помощ накрая и на председателката на Народното събрание, и на почти всички председатели на парламентарни групи. 

Какво ли биха казали Цвета Караянчева, Цветан Цветанов, Корнелия Нинова, Волен Сидеров, Мустафа Карадайъ, предишният български външни министир Даниел Митов и сегашният Екатерина Захариева, предишните зам.-външни министри Румен Александров, Христо Ангеличин и сегашните им наследници, предишни и сегашни главни секретари на Външно министерство, директорите на дирекции в МВнР Димитър Арнаудов, Париса Попниколова и др., предишни и сегашни председатели на Държавната агенция за българите чужбина включително, ако някой ден все пак един проблем, замитан под килима вече доста време, се пукне най-накрая, излезе наяве, и се окаже постфактум, че е можело и по друг начин да бъде решен? И, че те не са направили нищо, за да видят българите в Чехия, от каквото и поколение и да са, и с каквито и да било политически убеждения, че могат да отидат на един Събор на българите в Микулчице, където да отиде и посланикът; че могат да бъдат събирани от българските дипломати и висши управници, вместо да бъда разделяни; че вътрешнобългарски проблеми като този с Българския дом в Прага не е трябвало да се превръщат в проблеми и на чешката държава. Защото, както и да ги реши тя, каквото и да решат чешките съдилища, българската общност в Чехия ще остане след това по-разделена. А част от нея ще се отврати напълно от матичната си държава.

.