Отдаването на почит и опазването на паметта на жертвите от войните е универсална и високохуманна норма на поведение във всички цивилизовани държави по света.
С изключение на Сърбия.
Два пъти за една година сръбските държавни власти не позволиха да се постави паметна плоча на невинните жертви от Босилеградският погром, избити на 15-16 май 1917 г., при оня прочут мародерски набег на сръбски четници под водачеството на Коста Милованович Печанац на територията на Царство България.
Първият път плочата бе „временно“ отнета от сръбската полиция, вторият път другата плоча, в нарушение на международното право, безцеремонно бе вдигната от „ничията територия“ между ГПП „Рибарци – Олтоманци“.
И в двата случая обяснението беше, че изработването и поставянето на паметната плоча било „незаконно“.
Нека да поразсъждаваме. Ако изработването и поставянето на паметна плоча е „престъпление“, защо не беше повдигнато обвинение срещу извършителите на това нечувано „незаконно“ деяние!? Защото, ако извършителите по надлежен ред бяха осъдени и наказани, тогава всички щяхме да знаем, че в Сърбия е забранено да се отдава почит и да се пази паметта на невинни жертви от българска народност, когато техните убийци са от сръбска народност, и ние, естествено, щяхме да се съобразяваме със закона. Защото поставянето на паметници на сръбски жертви, когато техните убийци са от българска народност, е не само законно, но е и супер патриотично и родолюбиво дело. И то без оглед на историческите факти, както се убедихме в случая със Сурдулица и Прокупле.
И следват логическите изводи.
Първо, ако отдаването на почит и поставяне на паметна плоча с имената на жертвите е „незаконно“, законно ли е избиването на безпомощни старци и деца на територията на друга държава? И второ, ако поставянето на паметна плоча на невинните жертви е незаконно и наказуемо, то дали е законно и допустимо и след 101 година да се заличава паметта на жертвите?
Ето това е моралната дилема на съвременните сръбски управници, на която те нямат отговор и веднага вадят „най-силния“ си аргумент – че не била спазена процедурата за поставяне на паметни знаци!? Забележете, става дума за процедура само в случай, когато жертвите са българи, а убийците сърби! Защото в обратния случай процедурата е ясна и няма никакъв проблем.
Проблемът с извършителите на престъпното деяние изработване и поставяне на паметна плоча на невинните жертви е още по-елементарен. Повдига се обвинение и се осъждат по съкратена процедура, какво толкова? Това е почти безобидно на фона на кървавата баня, която четниците на Коста Печанац си устройват в Босилеград преди 101 година, а ще се успокоят толкова нечисти съвести на всякакви високопоставени изроди и от двете страни на границата!
Отдаването на почит и пазенето на паметта на жертвите от Босилеградският погром има високо възвишени и благородни цели – да обслужва мира и националното помирение между българи и сърби, за да няма война никога вече. Само в такъв случай техните страдания и жертви имат смисъл и оправдание. И обратно, заличаването на паметта значи оправдаване на убийството им, окупацията на чужди територии и етническо прочистване, в името на една утопична великодържавническа идеология.
Нещата стават още по-опасни, ако се има предвид, че в Босилеград все още има хора, които в името на тия високо възвишени и благородни цели за мира и националното помирение, са готови да си сложат имената на някоя бъдеща паметна плоча. За съжаление, има и други, които в името на жалкото си съществуване са готови да наточат ръждясалата четническа кама на Коста Печанац.
Съвременна Сърбия трябва да изпълни редица условия, преди да стане пълноправен член на Европейския съюз. Най-важното условие е да си остави шайкачата, опинците и камата пред вратата на Европа, ако иска да я пуснат вътре.
Иван Николов
