.
Поплачи вместо мен. Аз, след всички разумни компромиси,
и не помня дори как за сбогом се плаче.
Все едно ми е – сбъднах ли правилно Божия промисъл
или в грешни сокачета се забатачих.
Поплачи вместо мен – аз съм вече роднина на птиците.
Есента си нагънах и сложих в багажа –
две листа от червения клен, кехлибар от лозниците
и дъждът, монотонно шептящ по паважа.
Поплачи вместо мен. Дъвче кротко секунди часовникът
и до хапка преглъща ми късото време.
Аз съм пътник и бях си за всичко самата виновникът –
нека моето място друг да заеме.
Поплачи вместо мен. Нямам даже сълзица останала –
пропилях ги. (Нали все ти мокрех пейзажа?)
Да си вземем последното сбогом със тебе в мълчание –
нямам повече нищо какво да ти кажа.
Радост Даскалова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Радост Даскалова е родена в България. Завършила е езикова гимназия, по-късно руска и българска филология. Години наред е работила в частния сектор, без връзка с литературата. Поезия пише от дете, без да афишира това. Понякога дори не записва стиховете и те си остават „стихове наум“. От 2002 г. живее със семейството си в Лондон. От 2006 г. помества произведенията си в литературните сайтове “ХуЛите” и “Откровения”, под псевдонима Регина. Нейни творби са публикувани във в. „Зов за истина”, „Компас“, в сп. „Европа 2001″, алманах „Околчица”, онлайн списанията „Клуб 50+“ и „Литературен свят“. Радост има една безплатна електронна книга „Душа на каишка“ (издателство “Фльорир”), както и още три неиздадени книги с поезия и една с проза. Помества свои творби и на страницата си във Фейсбук.
.
