Преди две седмици публикувах своите „Размисли на един русофил след парада за Деня на победата“ (вж. тук) Тогава в отговор, освен одобрение, получих и несъгласни с мен мнения, които могат да бъдат разделени основно в три направления:
1) Кой друг, ако не е Путин?
2) Единствено авторитарен ръководител, какъвто е Путин, може да управлява Русия и нейния народ.
3) Само Владимир Путин е построил (и може да осъществи още големи проекти), които носят печалби на Русия и приятелите й.
В отговор мога да кажа – първото и второто направление могат да подържат само от русофоби. Те не вярват в потенциала на руския народ и че той не е способен да издигне и по-достойни кандидати от Путин. Русофоби, които смятат обикновения руснак за животно, което трябва да бъде бутано с остена в правия път. Ето защо не виждам смисъл да оборвам подобни очевадни глупости. Ще отговоря само по трета точка.
Още повече, че предстои посещение на Бойко Борисов в Москва (непосредствено след срещата Радев-Путин в Сочи) и се заговори за проектите от така наречения «голям шлем».
Голям шлем, но за кого? За българския и за руския ли народи? Ще разберете лесно за кого, ако се запознаете с един доклад, който бе разпространен в Русия, но в последствие бе спрян, а написалите го – уволнени.
Това бе материал за „Газпром“ – най-голямата не само в Русия, но и в света енергийна компания (с 11% от световното и 66% от руското газово производство), в която държавата (т.е. руският народ) уж контролира по-голямата част от акциите.
Материалът е бил готвен от служители на също държавната Сбербанк, в продължение на повече от месец упорита работа. Целта му е била да се даде прогноза на бъдещата инвестиционна програма на банката в обектите на Газпром.
Докладът посочва, че от най-големите проекти на „Газпром“ – газопроводите „Турски поток“, „Северен поток-2“ и „Силата на Сибир“ – дивиденти ще получат не акционерите на дружеството, не държавни строителни предприемачи, а компаниите на Аркадий Ротенберг и Генадий Тимченко, които руската преса нарича близки приятели на Путин.
Веднага след публикацията, за критиката към „Газпром“ и за материалите приложени в доклада, един от написалите го, Александър Фэк, бе уволнен от Сбербанк CIB. А той, според предишни анкети, беше признат за най-добър анализатор на тема нефт и газ в Русия през 2015 г. На следващия ден и шефът на Александър Фек, главният анализатор Александър Кудрин, също напусна компанията. А ръководителят на спестовната банка – Г. Греф бе принуден да нарече доклада „безотговорност и провокация“. Но за всички е ясно, че този доклад не би могъл да се появи публично, ако не бъде санкциониран от ръководството на Сбербанк. Отдавна е известно, че председателят на борда на „Сбербанк“, Герман Греф, смята Газпром за изключително неефективна компания, а през последните години дори има слухове, че той самият може да оглави „Газпром“, вместо Алексей Милър. Ето защо според него уволнението на Александър Фек е само дипломатически жест.
Eто какво е написано за доклада в руския сайт «Медуза»:
„В отчете аналитиков речь идет о строительстве газопроводов «Сила Сибири» (идет в Китай), а также «Северный поток — 2» (в Европу по дну Балтийского моря) и «Турецкий поток» (по дну Черного моря). Фэк и Котельникова пишут, что строительство «Силы Сибири» обойдется в 55,4 миллиарда долларов, но эти вложения не окупятся продажей газа Китаю. Авторы отчета пришли к выводу, что «Газпром» потеряет на строительстве «Силы Сибири» 11 миллиардов долларов.
В отчете говорится, что альтернативный проект газопровода «Алтай» обошелся бы в пять раз дешевле, чем «Сила Сибири». Выбор в пользу более дорогого варианта авторы отчета объясняют интересами основных подрядчиков «Газпрома» — «Стройтранснефтегаза» и «Стройгазмонтажа», которые «почти поровну» разделили основные контракты по «Силе Сибири». Первая компания принадлежит Аркадию Ротенбергу, половина второй — Геннадию Тимченко и его семье; оба входят в ближний круг общения Владимира Путина. Кроме того, еще один контракт по этому проекту получил «Сибур», частично также принадлежащий Тимченко.
Похожие выводы Фэк и Котельникова сделали в отношении «Турецкого потока» и «Северного потока — 2». По их прогнозам, первый проект обойдется «Газпрому» в 21 миллиард долларов и не окупится в течение полувека; второй будет стоить 17 миллиардов долларов и не окупится за 20 лет. Потери «Газпрома» от этих строек аналитики Sberbank CIB оценили в 17 миллиардов долларов.»
Oще информация може да намерите и ТУК.
Уволнените анализатори на Сбербанк CIB не са първите, който обръщат внимание на цената на мащабните строителни проекти на „Газпром“.
Ето как преди две години се оплаква пред президента Владимир Путин директорът на Prosperity Capital (миноритарен акционер на „Газпром“) Александър Бранис във форума на „ВТБ Капитал“:
„Създава се впечатление, че компанията по някаква причина не работи за акционерите, не работи и за потребителите и за държавата, а в действителност само за изпълнителите, които строят различни съоръжения за тях“. Тогава Путин призна, че е това“много сериозен въпрос“, и обеща до края на годината да се срещне с представители на най-големите компании с държавно участие и после да „оцени ефективността на тази или онази компания“. Е, резултатите се виждат от последния доклад.
Заключението, което можем да се направи е, че дори в Русия от най-големите проекти на „Газпром“ печалбата не е за акционерите и народа, а в интерес на определени фирми изпълнители.
А как мислите е при нас?
Правителството на Борисов изказва намерения да строим нова АЕЦ. Но в последните години България продава рекордни количества електричество, за цялата си история. А стават ли от това държавата и Националната електрическа компания по-богати? Държавната НЕК е пред фалит, защото отдавна, още от 2009 г., не тя продава излишния ток зад граница, а предимно различни посредници. Ето две графики, от блога на ядрения физик и анализатор Георги Котев, които отлично илюстрират фактите.
На горната графика се вижда, че износът на ток от България в чужбина се увеличава и е бил най-висок през 2015 година, а от следващата графика долу се вижда как печалбата на НЕК намалява прогресивно след 2010 година, а след 2012 година е само на загуба, достигайки 589 млн. лева през 2014 г. , а в същото време износът на електричество от държавната НЕК намалява и практически е прекратен, за сметка на частни износители, свързани с наши политици и депутати от НС.
Извод:
Не Русия (България) става истински богата при Путин (Борисов), а определен приятелски кръг. И всеки, който е против обкръжението на Путин и е готов да се изправи и да въведе санкции срещу този близък кръг, всъщност се бори за доброто и бъдещето на руския народ. Именно тази борба е признак на истинско русофилство. Ето защо е необходимо нашата, предимно русофилска страна, да се присъедини към глобалния Закон Магнитски, както това направиха вече няколко страни от ЕС.
Петър Стаматов
.
никога не съм си обяснявала всичко само с пари. Ако беше така, светът щеше да бъде плосък, сив и примитивен. Най-честите обвинения към опонентите, че са платени, са глуповати. Затова много повече са ми интересни неплатените путинофили.
През последните седмици те са сред онези 15 или 16 процента от българското население, които подкрепят и оправдават войната в Украйна, потайни, мимикриращи под различни тези, обтекаеми, многословни. Всъщност заявяват, че са против войната, но не пропускат да кажат, че Путин е прав. Привидно кимат с глава, уж се съгласяват с разумните аргументи и изведнъж те карат да онемееш: „все пак Путин спасява света от украинските нацисти”. А изглежда интелигентен, мислещ, почтен – работещ човек на средна възраст, гръбнакът на днешна България. В представата ми днешният путинофил е интелигент с образование и обща култура, с компютърни способности, вежлив, любознателен, много често вярващ християнин, църковен човек, състрадателен и милостив. В общи линии нормален човек.
Първата му характеристика, която бие на очи: той е критичен към демокрацията и безкритичен към комунизма. Никога не се е изказвал против комунистическата тоталитарна система, никога не е бил критичен към нея, онези 45 години от българската история не са нито лоши, нито добри, просто са били такива, каквито са и не е негова работа да им дава оценка. Когато се спомене някой от пороците на комунистическата система, той веднага опонира с някой недостатък на демокрацията. Дори да го затрупаш с аргументи и числа, той си следва своята посока – демокрацията не му е по вкуса. Изпълва го с подозрителност – не е тя това, за което се представя. И не си дава сметка, че присъщо за демокрацията е да е самокритична, именно защото не се възприема като съвършена. Точно това я прави жизнена и устойчива. А тъкмо комунизмът задушаваше и най-тихия критичен глас. И най-добронамерената критика възприемаше като враждебна. За критика наказваше със затвор, лагер и смърт.
В това отношение съвременното руско общество малко се е развило в сравнение с развития социализъм. Вероятно това усеща съвременният путинофил и за да оправдае задушаването на свободата днес, по необходимост е безкритичен и към тоталитарната несвобода.
По повечето въпроси днешният български путинофил не изразява ясна и категорична позиция. Той по принцип гледа да осредни мястото си, виждането си, като че ли винаги е против крайните оценки, убеден, че това е най-умната и най-справедливата позиция. Не си дава сметка и не се смущава, че най-често това е просто липса на позиция. Това се проявява като манталитет, а той има дълбоки корени. Неговият генезис е в онова прословуто емблематично „снишаване“. Дори още по-първичното – „преклонена главица сабя не я сече“. В суровата османска действителност и в жестоката комунистическа диктатура това е животоспасяваща житейска философия. Какъв е смисълът да се рита срещу ръжен? Системата е мощна и безжалостна – ако не се снишиш, ще обречеш и себе си и децата си на страдание. При това безсмислено, защото системата е непобедима. Как да разберат тези хора днешната съпротива на украинците срещу могъщата руска армия!
Израсналите в онези години имаме ясни спомени как работеше комунистическият калъп. Голяма част от хората, дори такива, родени в богати семейства, се нагаждаха и ставаха партийци, приспособяваха се към новите условия, за да оцелеят. Дори деца на убити от комунистическия режим ставаха доносници на ДС. Правеха се, че приемат новата система, а новата система се правеше, че приема тях. Най-важното беше да не се изпуснат и да кажат някоя дума където не трябва. Самоцензурата беше заменила първата Божия заповед. Някогашните активни борци и техните потомци можеха да си позволят да бъдат критични до определени граници, но за буржоазните потомци това беше недопустимо. Така продължи десетилетия… В такава среда израснаха поколения. Споменавам само бегло атмосферата на онзи строй. Те затова го и бяха нарекли „строй“.
Именно онази отровна атмосфера отрови дълбоко съзнанието на много хора. Тя постави своя отпечатък върху културата, естетическите вкусове, историческите оценки, мисленето, езика, изграждането на навици, възпитанието на потомците. В такава атмосфера е роден и израсъл съвременният български путинофил. Той не е комунист в някогашния смисъл. Ако той или родителите му са били партийци, то не е било по убеждение. Но това не прави дамгата върху съзнанието по-слаба. У нас комунизмът не беше идеология, а манталитет. Затова когато задължителното изповядване на идеологията отпадна, манталитетът остана. В течение на годините той мутира – днес много често е облечен в православна одежда. Ако тази одежда е свещеническа – тя е златоткана, ако е мирянска – тя е забрадена под брадата. А образец за православие е матушката Русия, където всичко е свято. А върховен пазител на тази святост е великанът Путин.
А на него никак не му е леко! Той трябва да строи ракети, самолети, танкове, за да брани светостта. Руските танкове и самолети не стрелят по граждански цели. Десетките хиляди кадри на разрушени и опожарени жилищни блокове, болници, цели градове, които вече четвърта седмица гледаме денонощно с изправени коси – всичко това са го разрушили украинските фашисти, които избиват собствения си народ, танковете на Путин не са изстреляли нито един снаряд в Украйна, те са там, за да освободят народа от нацистките му управници. Съвременните путинофили вярват във всичко това, вярват, че Украйна е виновна за войната, убедени са, че съпротивляващите се украинци са нацисти. Убедени са, че единственото правилно поведение на украинците е да вдигнат бялото знаме, за да бъдат освободени.
Съмнява ли се някой, че путинофилите са миролюбци и мразят войната. Но подкрепят Путин, защото той води освободителна операция. Ако доставяме боеприпаси на украинците да се отбраняват – ще горим в ада. Може да се молим. В краен случай може да доставяме марли и бинтове, въпреки че Путин не стреля по мирни граждани.
Най-отблъскващата черта на путинофилията е отричането на героизма на украинците, отричането на достойнството им, отричането на страданието на бягащите жени и деца, отричането на очевидната истина. За всичко може да се заблуди човек, особено когато пропагандата е попаднала на обработена почва. Но упоритото отричане на очевидното, вкаменяването на сърцето за страданието на прокудените от домовете им бежанци, насаждането на завист заради двайсетте евро за настаняването им – това е изчегъртване на последните остатъци от човещина в душите.
И какво остава, когато е изчегъртана човещината? Патриотизмът на киселите млека, народни поверия, топлата скара пред манастирите, чудотворните икони по енергийните места. И разбира се „Бяла роза ще закича”, от която кръвта кипва. Децата нека да учат в европейски университети, важното е да не забравят ритъма на „Бяла роза”. Но най-важното е Путин да победи.
Тренер Путина
https://antimonstrs.livejournal.com/80016.html
и видео
https://youtu.be/yECc4LcokQE
еще
https://putinism.wordpress.com/2018/12/16/son/