Каквото и да стане в наше село, по-бързо от телеграф се разчува. Кой набил жена си; кой болен, кой здрав – селският телеграф работи… Всичко се знае на минутката, каквото и да се случи.
– Чухте ли? На Гергин и Трендафила син им си дошъл от чужбина, ама не сам, жена с дете си довел.
И какво да видиш? Докато щъркелът кацнал на голямата върба до черквата, тракне два пъти с клюн, вече всичко се знае в селото. CNN – пасти да яде.
– Жена му дребничка, ама хубава – все едно гръцка богиня гледаш, а детенцето с руси къдрици и очи синчец – продължаваше да работи селският телеграф и да храни с клюки ненаситното хорско въображение. – Ама дали е негово? Я го виж, той какъв е черен…
Дори и поп Трайчо отиде в кръчмата да даде ухо на новината.
Интернет мрежата в селото прегря. Всички баби бяха свързани в една група и си чатеха денонощно. Нищо скрито-покрито не оставаше.
– Ще отидете в ада с тези дяволски компютри – анатемосваше и баби, и техника, и целия свят поп Трайчо. Само че и той тайничко се „облажваше“ от новата технология. Зевзеци му показаха как да влиза в порно сайтове и оттогава очите му светеха някак си странно. Имаше си компютър в черквата, за да бъде по-близо до Началника си. Закъсняваше всяка вечер, а баба попадия мислеше, че силата му идва от Бога.
– Вижте как се кръсти усърдно! – забелязаха бабите в черквата. – Бог да го убие, дали не гледа „ония“ сайтове…? А! Чума такава! Боже, Божее!
Отмина и тази новина.
– Разбрахте ли, бе? – загря отново селският интернет. – Кольо Сливара си продал коня и си купил малък червен китайски трактор, и сега впряга него в каруцата. А оная, жена му, друса дебел задник на калника на тракторчето. Не искала да й мирише на лайна вече. Купила си червена рокля да й отива на цвета на трактора…
Божее! Слез на земята и си прибери вересиите, Божее!
Разбрахте ли за нереза на Кръстьо Мочката?
– Какво бе, жени, какво му е на нереза?
– Какво? Повредил му се е инструментът и не може да покрива вече свинете майки – се обажда по скайпа леля Мика. – Е, нерезът! То, Кръстьо, да си се види. Повреден е повече от нереза си. Да не мислите, че може вече да покрива жена си, а? – И смях заразява интернет пространството.
– Разбрахте ли? – люшна се последната новина, отлетя до космоса и оттам, надебеляла, едва се промъкна в компютъра на следващата баба, която с треперещи пръсти я изпрати с клавиатурата отново през космоса на съседката си.
Дано само не разберат бабите, че пиша за тях, защото зная какво ще кажат за мен:
– Оставете го тоя драскач, и той е като поп Трайчо.
Кажете ми сега, как да не ти се живее в този информационно-технологичен свят, па макар и на село?
Георги Стойков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Георги Стойков е роден през 1953 г. в с. Кулата, Благоевградско. По-късно започва да живее в с. Нови хан, Софийско. Завършил е техникум по автотранспорт, специалност „Двигатели и икономика на автотранспорта“, но не е упражнявал тази професия. Работил е различни неща, но най-вече като военен. Освен писането, което обича от малък, има и други артистични наклонности – музикант, занимава се и с металопластика. Бил е зам.-председател на литературен клуб ,,Димчо Дебелянов” – гара Елин Пелин. Негови творби са публикувани в много сборници, алманаси и други печатни издания. През 2013 г. е отличен с награда в Национален конкурс за разказ „Дядо Йоцо гледа“.
.
