Чужденец за България: Демокрация плюс безнаказаност е възможно най-лошата форма

Прочетено в профила на проф. Николай Слатински (линк):

Имах среща с чужденец, прави си свое проучване и ще пише анализ за страната ни – като учен, не като официално лице. Отговорих на въпросите му, разбрахме се да ми пише, ако има и други въпроси. Интересно ми бе да чуя негови наблюдения за страната ни.

Ето какво ми каза той (опитах се почти неуспешно да систематизирам главното в тезите му):

1. Смяната на онзи политически режим с демокрацията бе нещо чудесно, но бе пропуснат един простичък факт – народът остава СЪЩИЯТ! Ако не се промени народът, а той не желае да се промени и политиците не му позволяват да се промени, то при него нито социализмът може да успее, нито демокрацията, защото дълбоката причина всъщност е в него, в народа.

2. Демокрацията превъзхожда другите политически режими не по ефективност или възможност за подбор нагоре по йерархията на кадърните хора – тя ги превъзхожда в едно – в справедливостта. Справедливост в смисъл не, че всеки ще получи равен пай, а че всеки ще получи за деянията си, които са в разрез със законността това, което заслужава. На теория демокрацията е най-справедливата спрямо хората политическа система – когато всеки знае, че има правила на играта и еднаква цена за всички, ако не спазват тези правила. При вас драстично липсва справедливост. Защото цари безнаказаност. Демокрация плюс безнаказаност е възможно най-лошата форма на режим. От една страна тя генерира омраза към демокрацията, от друга страна стимулира поведение на безнаказаност, Дълго време не е възможно да се живее в общество на ГАРАНТИРАН БЕЗНАКАЗАНОСТ. И това важи и за вашата страна.

3. При тоталитаризма, ако един ръководител на институция е с тоталитарно мислене, то като част от тоталитарната система от структури – политически, обществени и силови, този ръководител е ограничен в действията си. При демокрацията, ако един ръководител на институция е с демократично мислене, то като част от мрежа от демократични структури, норми и ценности, той е ограничен в действията си. Но ако при демокрацията един ръководител има тоталитарно мислене, той фактически в своята институция разполага с безпределна власт, нищо не може да го спре и озапти. Ваш много сериозен проблем е, че масово като ръководители в демократични институции са се настанили ХОРА С ТОТАЛИТАРНО МИСЛЕНЕ – по манталитет сталинисти, дучета, фюрерчета, диктаторчета. За тях демокрацията е идеалната форма на виреене – хем законно назначени, хем напълно безконтролни.

4. Ако по-рано беше актуално виждането (и първият ви президент бе писал нещо такова), че от авторитарно (социализъм) общество към демократично общество най-ефективно се прави преход като временно авторитарното общество се заменя с тоталитарно (сиреч старото се заменя с още по-строг и суров ред, за да дойде на неговото място новото), то сега не бива да се изключва възможността от псевдодемокрацията да се направи преход към нормалната демокрация, като временно псевдодемокрацията СЕ ЗАМЕНИ С АНАРХИЯ (сиреч старото се заменя с още по-силен и драстичен хаос, за да дойде на негово място новото).

Струва ми се, за жалост, че абсурдите, които генерира ежедневно вашето политическо битие, ще бъдат излекувани само като се мине към нещо неприятно, анархично, деструктивно. Лошото е, че това чистилище може да е свързано и с насилие.

Затова алтернативата на подобно развитие е опомняне на обществото и дирене с качествено ново мислене и необременени с досегашното лидери на устойчив и управляем изход от задълбочаващите се крайно негативни процеси, превръщащи България в периферия, в последна по хубавото и първо по лошото в Европа като параметри и индикатори за състоянието…

.