24 май. Нямах никакво желание да празнувам този празник и почти на никого не го честитих. Защо ли? Отговорността за чистотата, силата и свободата на словото трябва да бъде като отговорността за възпитанието на собственото ти дете… Как ще празнуваш празника на словото, когато страната ти дълбае дъното на класациите за независимост на медиите?! Все едно да празнуваш, когато детето ти е в болница с тежко хронично и остро заболяване. За какво ни е това слово като не може да се прояви по предназначение? Да си решаваме кръстословици с него?!
На 25 май излъчиха в „Часът на Милен Цветков“ запис с мен от сряда. В предаването на фотьойла ми се вижда лист с нещо написано. Това е Заявление от Десислава Иванчева и Биляна Петрова до Сотир Цацаров, в което те искат да говорят в пресконференция. Искат от главния прокурор да им позволи да упражнят правото си на свободно слово, каквото имат според Конституцията, след всичките клевети, които изсипаха за тях. Екипът на предаването са решили да изрежат тази част, в която показвам това Заявление на камерата и изричам името на Главния! Защо ли? Защото те се страхуват от него. Защото не искат да го безпокоят. Защото изглежда знаят, че ако той се разпореди, могат да останат без работа.
Този пример e само фрагмент от цялата гнусотия, която не ми дава да празнувам 24 май. Друг пример: с колеги доктори, докторанти и професор написахме доста интересна книга за репутационните кризи. Нито една от трите национални телевизии не прояви интерес да разкажем за нея. Да не говоря за пълната профанизация на публичната реч и обществените ценности от свинските и комерсиалните медии.
Какво празнуване на 24 май? Как смее Борисов да ходи да се клани на гроба на Св. Кирил, когато произвежда политика на мракобесие, цензура и терор?! Няма такова безочие и наглост!
24 май е повод за бунт, но не и за празник. Празнуваш тогава, когато си здрав. Когато си болен, трябва да се лекуваш!
Петър Кърджилов
