Ако аз бях прокурор, щеше да има реална проверка по ЦУМ-гейт. И по случая „Ало, Ваньо“. И не само.
Ако Сотир Цацаров беше прокурор на място, още повече главен прокурор, никога нямаше да се забърка в ЦУМ-гейт.
Да не говорим за другите скандали, в които участва, като започнем от избора му (потвърдени от изтекли в медиите банкенски записи) и стигнем до това, че шест години след началото на мандата му няма реална борба срещу корупцията по високите етажи на властта. Ако Цацаров беше прокурор на място, еврокомисарят по правосъдие Вера Йоурова нямаше по дипломатичен начин да каже, че той не казва истината, когато говори за реформи в прокуратурата (такива реално няма).
Тогава председателят на Венецианската комисия към Съвета на Европа Джани Букикио нямаше да каже, че прокуратурата в България е източник на корупция, шантаж и изнудване.
Трябва да е ясно – критиките към Сотир Цацаров не са лична нападка (argumentum ad hominem). Проблемите в българското правосъдие са структурни и системни. Конституционна рамка, наред с извращенията в изборния, политическия и законодателния процес, позволяват начело на основните държавни институции да бъдат слагани хора с антидемократично и противоправно мислене. Дали да бъде добър или лош, почтен или не, дали да работи за обществения интерес, или за задкулисието, обаче е личен избор.
Надявам се, че обществото ни ще има сили да не позволи да бъде избран нов главен прокурор като Цацаров. Макар че това изглежда почти невъзможно при този състав на ВСС, който отново се доминира от политически обвързани членове.
Методи Лалов
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Авторът е съдия в Софийски районен съд, хоноруван преподавател по наказателно право в СУ „Св. Климент Охридски“, бивш председател на СРС.
