До нашето издание стигна информация, че Държавна агенция „Архиви“ е влязла преди време в преговори с наследниците на д-р Иван Гаджев, който почина преди повече от година, във връзка с неговия богат архивен фонд, събрал много исторически документи, снимки, писма, книги, периодични издания, свързани с българската емиграция в Америка. Д-р Иван Гаджев създаде, както е известно, и Институт по история на българската емиграция, който се намира в гр. Гоце Делчев.
Според председателя на ДА „Архиви“ проф. д-р Михаил Груев, с когото говори наш представител, Агенцията не е стигнала до споразумение с наследниците на д-р Иван Гаджев, във връзка със сумата за купуването на неговия архив. Сумата, която наследниците искали за този архив, според проф. Груев, е значително по-голяма, отколкото ДА „Архиви“ можела да даде и за която от Държавната агенция са оценили този архив.
Проф. Груев не пожела да уточни каква е сумата, която се иска от наследниците на д-р Гаджев, както и каква е другата сума, която Държавната агенция е готова да плати. Но каза, че оценката за стойността на събраните архивни материали на ДА „Архиви“ се различава от оценката на наследниците на д-р Гаджев, и че едни архивни материали, събрани от д-р Гаджев, са безспорно много ценни, а други, като например някои книги, вестници и др. периодични издания – не толкова, защото могат да се намерят и на други места.
Преговорите на ДА „Архиви“ се осъществяват с Теодор Гаджев, един от синовете на д-р Иван Гаджев, който е бил упълномощен от другите синове и от вдовицата на д-р Гаджев да води тези преговори. За съжаление, както разбираме, те не са довели до купуването на богатия архивен фонд на д-р Иван Гаджев от българската държава, а се намират изглежда в застой.
Напомняме, че когато Иван Гаджев почина през м. май миналата година, неговият брат, Здравко Гаджев, написа: „Д-р Иван Гаджев напусна с известно притеснение грешната ни земя, защото така и не разбра как ще оцелява събраният от него ценен архив.“
Може би си струва в този смисъл и ДА „Архиви“, и наследниците на д-р Иван Гаджев, да положат повече усилия, да потърсят някакво компромисно решение, за да стане архивът на д-р Гаджев част от Държавния архив на Р. България и да бъде съхраняван, изследван и пр., като част от фондовете на ДА „Архиви“. Защото, независимо от споровете за цената, която ДА „Архиви“ е готова да плати, и цената, на която наследниците на д-р Гаджев са готови да продадат този архив, той има далеч не само финансова стойност. И, ако не стане достояние на българската държава, а бъде продаден примерно или части от него бъдат продадени, на някакви частни колекционери или на някакви други организации, или ако многобройните ценни документи от този архив не бъдат съхранявани и изследвани, както трябва, събраната от д-р Иван Гаджев история на българската емиграция може да се разпилее, да потъне някъде. И делото на неговия живот – да събере тази история заедно – може да не оцелее. Поне не и като достояние на Държавния архив на Р. България, и като памет, национална памет, свързана с българската емиграция, което би било повече от жалко.
.
