До нашето издание стигна новината, че вицепрезидентът на Р. България г-жа Илияна Йотова е изпратила чрез свои сътрудници съобщения до различни български организации по света, в което се казва:
„Уважаеми дами и господа,
Обръщаме се към вас, за да обсъдим заедно една идея.
По инициатива на г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България, изграждаме платформа в интернет пространството, която да свързва българите по света и в България, за да можем по-бързо и лесно да общуваме чрез съвременните комуникационни технологии.
Уточнявайки какви функции, рубрики, възможности и удобства да се вградят в тази дигитална платформа, бихме искали да се попитаме и за вашето виждане?
Какво според вас не бива да се изключва за една бъдеща онлайн платформа?
Какви модалности да се предвидят в нея, за да бъде действително свободен, неограничен, навременен и полезен контактът между българите в целия свят и у нас?
Ще бъдем признателни да чуем Вашите съвети, препоръки и предложения, ще ги очакваме през близките дни и по възможност, не по-късно от 20 юни 2018 г., моля.
Изпращам поздрави и пожелания за успех, и ще чакам мненията ви.
Съобщението е изпратено и подписано от Милена Димитрова, главен експерт в Комисията за българско гражданство към Президентството.
Един от адресатите на това съобщение, Асоциацията на българските сдружения в Република Чехия, е върнал вече отговор на г-жа Милена Димитрова. В отговора, подписан от г-н Кирил Беровски, председател на Асоциацията на бьлгарските сдружения в Република Чехия, се казва:
„Уважаема госпожа Димитрова,
Благодарим за информацията, респективно за подетата инициатива от страна на вицепрезидента на Република Бьлгария.
В тази посока си позволяваме да зададем един вьпрос, а именно:
Желаем ли ние всички да имаме силна и сплотена българска диаспора по света и, ако отговорьт е да, какво конкретно правят или реагират ли адекватно определените за това бьлгарски институции? Вьпросьт ни е породен от проблема с т.нар. бьлгарски дом в гр. Прага, ползван от бьлгарската организирана диаспора в Република Чехия, който за наше сьжаление и срам ескалира до завеждането на сьдебно дело от страна на посолството на РБ в РЧ, против няколко официално регистрирани бьлгарски сдружения на територията на Чехия. Ние сме бьлгари и, макар че живеем постоянно извьн границите на Родината си, сме доказали и доказваме с всички наши действия на практика, от една страна, нашата лоялност и коректност кьм Република Бьлгария, а, от друга, без финансово вьзнаграждение сме работили и продьлжаваме да работим по опазване на бьлгарската идентичност и език.“
Във връзка с тази инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова, както и с отговора, който е изпратила най-старата и голяма българска организация в Чехия, както и въобще с политиката на българската държава към българските емигрантски и исторически общности по света, бихме искали да припомним някои важни неща.
Като например това, че миналата година към вицепрезидента на Р. България Илияна Йотова бе създаден Обществен съвет, който сигурно се опитва да направи полезни неща, но в този съвет, освен че, за съжаление, няма нито един представител на българската емиграция, той самият не е никаква представителна структура за българската диаспора, а членовете му са избрани по усмотрение на самия вицепрезидент.
Членовете на този съвет са разглеждали и приетата преди вече почти четири години Национална стратегия за българските граждани и българските исторически общности по света (вж. тук, тук, тук), която бе създадена под патронажа на предишния вицепрезидент, г-жа Маргарита Попова. Тази стратегия, която е официално приет от Министерски съвет държавен документ, съдържа в себе си като основен акцент изборното инстуционално представителство на многобройната и разнолика българската диаспора по света, на национално и на местно ниво. Това изборно институционално представителство, обаче, не се е случило до ден-днешен. И никой вече не говори за него, нито се изпълнява записаното в официално приетата Национална стратегия институционално представителство.
Ето какво пише в тази стратегия (National_Strategy_for_Bulgarian_Citizens_and Historical_Bulgarian_communities_worldwide) по отношение на това изборно институционално представителство на българите по света:
Ще започнем с Обществените съвети на българите по света, защото те са първичните и от тях именно трябва да се тръгне, като за целта е нужно в Закона от 2001 да се промени само една единствена дума или МВнР да издаде съответна наредба (вж. тук).
2.1.2. Обществени съвети
– Разширяващата се мрежа от организации на българи – българки граждани и/или лица от български произход – е основание за създаване на Обществени съвети, обхващащи и българите, нечленуващи в съответните организации;
– Обществените съвети на българите, живеещи извън Република България, са независими консултативни органи на обществени начала към дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина;
– Изборите за Обществени съвети се организират и провеждат от ръководителя на съответното дипломатическо представителство на Република България в чужбина, съгласно Правилник, утвърден от Министерството на външните работи;
– Съставът на Обществените съвети се избира от българи – български граждани и/или лица от български произход, временно или постоянно пребиваващи на територията на съответния консулски окръг;
– Държавни служители от дипломатическите и консулски представителства участват по право в работата на Обществените съвети и имат съвещателен глас;
– Изборите за Обществени съвети се провеждат с тайно гласуване на основата на общо, равно и пряко избирателно право;
– Основните оперативни функции на Обществените съвета са:
o да подпомагат дейността на дипломатическите и консулските представителства по отношение на българите – български граждани и/или лица от български произход, в съответната държава;
o да представят интересите на българите – български граждани и/или лица от български произход, временно или постоянно пребиваващи зад граница, в съответния консулски окръг пред дипломатическите и консулските представителства на Република България;
o да подпомага дейността на обществените сдружения на българите – български граждани и/или лица от български произход, временно или постоянно пребиваващи зад граница – за съхраняване на българската национална идентичност, самосъзнание, образование и култура сред българите;
o да предоставят информация по въпроси, представляващи интерес за българите – български граждани и/или лица от български произход, в съответната държава.“
И още:
„2.1. „Национално представителство”
Пълноправното членство на страната в Европейския съюз, задълбочаването на процесите на глобализация в света, националните ни интереси и значителното увеличаване на броя на българските граждани в чужбина налагат необходимостта от създаване на реални възможности за тяхното участие в обществено-политическия живот в България.
2.1.1. Национален съвет
– Създаване на Национален съвет на българите извън Република България като независим консултативен орган на обществени начала към Президента на Република България или Народното събрание;
– Националният съвет избира от своя състав Изпълнителен съвет на Националния съвет на българите извън Република България;
– Изборите за Национален съвет се организират и провеждат успоредно с изборите за национални институции;
– Изборите за Национален съвет се провеждат с тайно гласуване на основата на общо, равно и пряко избирателно право;
– Основна характеристика на съвета: оперативност и ефективност, реализиращи се в двустепенна система – разширен състав и изпълнителен съвет /оперативен състав/.
– Съставът на съвета се избира от българските граждани, живеещи зад граница – 4/5 от състава, а останалата 1/5 част са представители на държавните институции в България: Народно събрание, Президента и Министерски съвет.
– Разработване на механизъм за избор на представителите от чужбина;
– Разработване на правилник за избор на Изпълнителния съвет на Националния съвет;
– Основни оперативни функции на Националния съвет:
o да участва във формирането и провеждането на държавните политики към българите в чужбина и подпомага държавните институции в това отношение;
o да представя и защитава интересите на българите от чужбина пред българските държавни органи и институции;
o да работи за утвърждаване на българската национална идентичност, самосъзнание, образование и култура зад граница;
o да приобщава българите от чужбина към обществено-политическия живот в България;
o да участва в подготовката по изработването на проекти за нормативни актове, съобразно целите на съвета.
Ще си позволим да припомним също, че по време на предишния парламет имаше съвместно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина и Комисията по култура и медии, което бе на тема „Достъпът до медии на българските общности зад граница“. На това заседание имаше представители само на български медии в страната. Бе поет публично ангажимент за второ съвместно заседание, което да бъде с участието на представители на българските медии зад граница, но такова заседание така и не се състоя.
Струва си да припомним и, че в официалната „Програма за управление на Правителството на Република България за периода 2017-2021 г.“, приета на заседание на Министерски съвет на 2 август миналата година, е заложени и следната Мярка 42: „Програми за финансиране на български организации и медии зад граница съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България“. И, че по тази Мярка 42 също нищо не е направено.
Припомняйки тези неща, бихме искали да напомним, също така, на вицепрезидента г-жа Илияна Йотова, на депутатите в Народното събрание, на Правителството и на всички ангажирани по един или друг начин институции с политиката на българската държавата към нейната диаспора, че първо, трябва да има някаква приемственост в работата на тези институции, както и някакво уважение към официално приети държавни документи, програми и стратегии.
Второ, бихме искали да обърнем внимание на това, че без изборно институционално представителство на българите по света никоя структура или организация не може да ги представлява легитимно пред българската държава. Нито може да се справи с предизвикателството да решава различни специфични проблеми, свързани с българските емигрантски и исторически общности по света, без достатъчно и легитимни представители на всички тези емигрантски и исторически общности.
Трето, бихме искали да обърнем внимание на това, че ако бяха създадени например Обществени съвети към българските дипломатически и консулски представителства по света – което можеше да стане, ако имаше политическа воля за това най-вече в Министерството на външните работи – и към Българското полоство в Прага можеше да има избран Обществен съвет. И може би тогава противоречията между някои български организации в Прага и Чехия щяха да бъдат туширани, вместо да бъдат задълбочавани, и то с помощта на самия български посланик в Прага в последните години, Лъчезар Петков. Като накрая се стигна и до съдебен процес, в който българската държава, в лицето на Външно министерство, се съди с най-старата българска организация в Чехия, имаща регионални структури в редица чешки градове, както и с други български организации в тази страна.
„Желаем ли ние всички да имаме силна и сплотена бьлгарска диаспора по света и, ако отговорьт е да, какво конкретно правят или реагират ли адекватно определените за това бьлгарски институции?“ – пише сега в своето писмо до вицепрезидента председателят на Асоциацията на българските сдружения в Чехия Кирил Беровски.
Той, впрочем, е бил награден наскоро с паметен медал на Международен конгрес в Прага, на който са присъствали представители на редица държави, включително и на България. Чешкият славянски комитет го е наградил с това почетно отличие, което е и за организацията, която представлява, за дългогодшното им полезно взаимодействие.
Но българската държава, за съжаление, се съди с Асоциацията на българските сдружения в Р. Чехия и с няколко други български организации, вместо да разговаря с тях, като ли да взаимодейства. И дори създадената специално, заради проблема с Българския дом в Прага на ул. „Америцка“ 28, и заради противоречията и напрежението, свързани с този проблем, подкомисия към Комисията по политиките за българите в чужбина в Народното събрание, която трябваше да отиде в Чехия и да разговаря на място с представители на всички български организации, още не е отишла там. Защото първият опит за такова отиване бе спрян от Председателския съвет към Народното събрание на Р. България, с почти пълно единодушие на всички председатели на различните парламентарни групи. Заради това, че някои от членовете на тази комисия можели да отидат на Събора в Микулчице, организиран от Асоциацията на българските сдружения в Р. Чехия, вместо на дублирания от Българското посолство в Прага събор.
Дали това е била адекватна реакция на ръководството на парламента, оставяме на читателите да преценят сами. Както и това дали може да има адекватна комуникация с многобройните и различни български общности зад граница, без участието на българските медии зад граница. Както и това дали може да се вярва в официално приети държавни документи, касаещи българите зад граница и съдържащи ключови приоритети, каквото е изборното институционално представителство на българите в чужбина, или пък на мерки в правителствени програми – ако това, че са заложени в такива официални държавни документи, се оказва впоследствие без значение.
Надяваме се все пак, че българските институции ще се научат да уважават повече не само стратегиите и програмите, които сами приемат, но и, че представителите на всички тези институции ще започнат да обединяват усилията си не само, за да не отиде примерно една парламентарна подкомисия в Р. Чехия, където има проблем между българската държава и местни български организации. Както и на това, че няма как да има адекватна политика на българската държава към цялата й, твърде многобройната вече и разнолика диаспора, ако едни български институции общуват с едни нейни представители и организации, други – с други представители и организации; ако не се работи за туширане на противоречия между тези организации; ако няма легитимни представители, избрани от самите български общности; и ако не се доразвива адекватно това, което предишни представители на институциите са се опитали да направят.
.
П.С.: На този линк може да видите информация за една анкета за българите по света, инициирана от новоовоорганизиращия се Първи форум на Българската диаспорa.
.
Г-жа Йотова може да има най добри намерения. Верно е, че в миналото диаспората беше третирана като враждебна и е време това да се поправи. Но има латинска поговорка: „противоречие в същноста“. Диаспората бе създадена от България, защото хората предпочитаха да не са в тази страна. Сега тези, които са ги прокудили, както преди се страхуват от мнението на диаспората и искат да си стоят винаги отгоре. Противоречието идва, от това, че предложението за обединяването не е от диаспората, а от тези, които накараха хората да емигрират. Формално ще е позволено, но Диаспората няма да може да иска, а само ще е принудена да изпълнява чужд контрол. Обединяването може да има сила, ако идва от самата диаспора, а не да бъде налагано отвън. Ако диаспората сама се обедини, без чужд натиск, нека тогава да се работи заедно. Поне това може да се чете между редовете.