ПОРТРЕТ НА БОТЕВ, „нарисуван“ със слово от Калина Томова в мегаполиса Чикаго, по случай 170-та годишнина от рождението на Поета и Революционера, записал името си в душата на майка България с пламтящи букви. За да осветява пътя на нейните чеда, независимо кога и къде ще плуват по безкрайната река на живота. Великите българи живеят и днес, подслонени в сърцата на потомците – в това вярват и българите в Чикаго.
Портрет на Ботев
Не съм достойна да го обрисувам… Но седмици живях в дома му – в сърцето му огромно бях допусната, докосната от неговия огън.
Красавец… Очи – неразгадани кладенци, побиращи безкрая на всемира. Чело голямо, някак си без граници. И вежди – плътна българска шевица.
Носът – класически, до съвършенство правилен. А устните не смея да докосна… Зад тях са думите – тъй искрени, тъй пламенни! И все пак, как ли са целували?
Опитвам се да обрисувам Ботев. Знам, недорасла съм до неговата фигура. Но толкоз дни прекарах с него, толкоз нощи… И колко думи само си издумахме!
От вятъра загребвам миг-движение и в тялото му леко го поставям. А вместо някакви човешки измерения, в очите му небето разпилявам.
Вместо сърце, рисувам буен огън. Какво ли друго може тъй да топли! Да свети през столетия огромни! Да разтопява всякакви окови!
Това е моят Ботев! Канарата българска! Опора в днешното, уви, разделно време. Но щом го има този исполин, вековен стожер, не се страхувам за децата и за себе си!
Калина Томова
Клипът е направен от Мария Илиева – Муцуна с некомерсиална цел. В него са използвани кадри от интернет. Музика – „Calmo“ – Парашкев Хаджиев, „Севдана“ – Панчо Владигеров.
.
