Отчет на ДАБЧ пред парламентарна комисия (стенограма)

На 30 май 2018 г. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина към Народното събрания, при следния дневен ред:

1. Информация от Министерството на вътрешните работи относно предложението за назначаване на Йордан Камчев за почетен консул на Република България в Република.

2. Отчет за резултатите от дейността на Държана агенция за българите в чужбина за периода от юни 2017 г. до юни 2018 г.

Както вече писахме, заседанието по първа точка от дневния ред бе закрито.

По точка втора от дневния ред отчет за дейността на ДАБЧ изнесе председателят на Агенцията Петър Харалампиев. Този отчет може да бъде проследен в стенограмата от това заседание на Комисията, публикувана по-долу. По отношение на удостоверенията за български произход, Петър Харалампиев заяви:

„Тук има нещо важно, което трябва да си го кажем. В предишни времена Агенцията много по-бързо и комуникативно е работил Съветът по гражданство и много по-бързо е ставала процедурата. Не знам поради какви причини, но има, да не казвам, колко хиляди молби, че направо ме е срам, които се намират в Министерството на правосъдието. Съдът е осъдил Министерството и е казал, че те не са прекъснати. Не можем да оставим тези хора на съдбата. За всички тези хора получаваме писма от Министерството на правосъдието, и наново, подробно правим всичко.
…Огромният проблем е, че стигаме до някакво обработване, на пръв поглед всичко е наред по документите, но то трябва да си мине процедурата – трябва да се провери всичко буква по буква. Това отнема много време. Издали сме 30 хиляди. Мисля, че съвсем скоро ще намелят преписките, тъй като имаше няколко огромни вълни, които подаваха документи. Проблемът обаче с правосъдието остава. Има хора, които чакат по три, четири години. Трябва да има по-облекчен режим за тях.“

Отношение по темата взе и зам.-председателят Димитър Владимиров, който заяви следното по отношение на електронната система на ДАБЧ за записване на входящи номера: 

„Сайтът работи. Проблемът е, че има много кандидати, които искат да се запишат, но не успяват. Ние пускаме всеки ден определени бройки примерно за целия месец май пускаме за целия месец юни, като за месец юни за всеки един ден се записват по 60 човека. Тоест през месец май се записват за месец юни по 60 човека за работен ден. Това ни е ограничението като прием, за да можем да наваксаме и тези, които са изостанали. В един перфектен вариант ще приемаме по 80 човека и ще обработваме по 80 преписки в рамките на един месец. Надявам се, когато изчистим периода юли и август, ще може да увеличим и капацитета за прием. Всеки работен ден в 8,00 ч.вечерта се отваря електронната система за записване, за да могат хората да се запишат за следващия месец. Това сме го направили не с цел да усложняваме, от една страна, а защото хората пътуват много километри и е хубаво те да си резервират датата предварително, да знаят, че на този ден ще минат. Иначе, ако работи с определения капацитет, това значи човекът да дойде в България, да чака на гише и да не може да мине примерно, защото ще са дошли 300 човека за този ден.“

В края на заседанието стана дума и за планирането посещение в Чехия на подкомисия към Комисията за политиките за българите в чужбина, което не се осъществи, понеже така реши Председателският съвет към НС. Както и за това, че един член на Комисията, Тома Биков, е отишъл на организирания от българското посолство в Прага дублиран Събор на българите в Микулчице. Ето какво каза г-н Биков по повод казуса с Българския дом в Прага и противоречията, заради които в Чехия трябваше да отиде споменатата подкомисия.

„По повод казуса, с който се занимаваме от няколко месеца, там се видях с другата страна. Действително двете страни имат конфликт, който вече се решава в съда – за самата къща. Посланикът ме информира, че на 29 май е делото, когато трябва чешкият съд да реши, което вече е минало. Може би вече трябва да потърсим информация как се е развил случаят. Това е първа инстанция, вероятно ще обжалват.
Група, която да отиде за конкретния казус, ако и на втора инстанция се реши, тогава ще бъде късно. Според мен ако има такава група, тя трябва да е между първа и втора инстанция. От хората, с които се видят, те имаха съвсем друга гледна точка. Те действително имат състави, работят сериозно. Посолството има идея за самата къща като база, която да се използва от държавата. Пак казвам, ако има някакво посещение на тази работна група, то е в някакъв ограничен срок. Да се ходи след съдебно решение вече едва ли има нужда.“

Следва пълният текст на стенограмата от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.

П Р О Т О К О Л
№ 17

На 30 май 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите в чужбина при следния:

ДНЕВЕН РЕД:
1. Информация от Министерството на вътрешните работи относно предложението за назначаване на Йордан Камчев за почетен консул на Република България в Република – закрита част.
2. Отчет за резултатите от дейността на Държана агенция за българите в чужбина за периода от юни 2017 г. до юни 2018 г.
Първа точка от дневния ред – закрита.
Списък на гостите и присъствалите народни представители, членове на Комисията по политиките за българите в чужбина се прилага към протокола.
Заседанието се ръководи от председателя на Комисията по политиките за българите в чужбина Андон Дончев.

* * *

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Господа, да преминем към втора точка:

ОТЧЕТ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА ЗА ПЕРИОДА ОТ МЕСЕЦ ЮНИ 2017 Г. ДО МЕСЕЦ ЮНИ 2018 Г.

Давам думата директно на господин Харалампиев, за да кажа за тази една година откакто е на поста какво успя да промени, да подобри в Държавната агенция за българите в чужбина.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа и дами народни представители! Ще се опитам накратко да Ви представя доклада за резултатите от дейността на Държавната агенция за българите в чужбина за периода месец юни 2017 г. до края на месец май 2018 г. Както знаете, реализирането на стратегическата цел за запазване и възраждане на българското национално самосъзнание е може би най-основният приоритет на държавните институции, които работят по проблемите на българските диаспори и, разбира се, на нашата Агенция.
Като орган, който основно определя политиката за българите в чужбина и като координиращ орган на изпълнителната власт, който си взаимодейства с всички останали органи в България, и с нашите представители в чужбина и общностите, заемаме основно място в цялостната система за провеждане на тази политика.
От момента на встъпването ми в длъжност основен акцент в дейността ни е работата преди всичко с младото поколение. Всички знаем, че младите са бъдещето на нацията. Много от старите представители на българската общност в държави като Македония, Сърбия и някои други страни поради една или друга причина имат наслагвани в тяхното възпитание, развитие трудно преодолими стереотипи, но пък техните деца и внуци, слава Богу, с интернет са в активна политика на нашата агенция и се променят. Затова основният ни приоритет е работата с младото поколение в традиционните български общности и извън тях. В тази връзка реализираме различни политики.
Ще започна с част от нещата, които се правят за първи път и се оказват като много интересни практики, които считаме да развиваме и занапред. За първи път в историята на 24 май – Денят на българската писменост и култура, Държавната агенция реализира много мероприятия в партньорство с различни институции. Между 19 и 21 май реализирахме за първи път Национален ученически фестивал за поетичен и патриотичен театър в град Русе, който беше под патронажа на вицепремиера и министър на отбраната господин Каракачанов със съдействието и на Министерството на образованието. Присъстваха деца от Македония, които изнесоха уникален поетичен и на много високо ниво театър по стихове на Пейо Яворов, включително стихове, за които допреди две години в Македония хора щяха да влязат в затвора. Това, което те изнесоха в България, го изнасят и във Велес. Съумяхме да намерим такива представители, намерихме и представители от Цариброд, и от Украйна да положим основите на такъв фестивал.
Това, с което наистина можем да се гордеем, е, че за първи път на 24 май над 150 деца от Западните покрайнини – постарахме се да има деца от Цариброд, Пирот, Босилеград, Вранянско, включително за първи път от Скопие, Щип, както и няколко деца от Северна Гърция. и няколко деца от Албания участваха в традиционното дефиле на празника в България. След това им организирахме запознаване с историческите забележителности в София, посещение на Зоологическата градина, обяд и така нататък. Това е стъпка, с която можем да се похвалим.
Същата стъпка беше направена на 6 май, когато участваше за първи път македонска рота в празника. Смятаме все повече да разширяваме това и на 24 май следващата година да има деца не само от актуалните Западни Балкани, а от цялата ни традиционна диаспора и да покажем наистина едно национално единение.
Направихме много интересна кампания във връзка с европредседателството и във връзка може би с най-българския празник Баба Марта – инициирахме и повече от успешно реализирахме световна кампания в целия свят. В 12,00 ч. локално време организирахме представители на български училища, деца, българската общност от целия свят, които да качват в социалните мрежи своите поздравления и мартеничките както от българските общности от Македония, Албания, Западните покрайнини, Банат, Украйна, Косово, Северна Гърция, така и от нашите преселници или пък временно пребиваващи сънародници в Европа, включително Австралия, Нова Зеландия, Индонезия, Южна Америка, Мексико, Канада. Уникален успех! Не знам колко поздравителни адреса получихме.
Искам да благодаря за разбирането на нашите дипломати, с които поддържаме връзка, които помогнаха за тази инициатива, разбира се, и на Външно министерство, както и на хората, които ни помогнаха да подсигурим мартениците, тъй като с ограничения бюджет, с който разполагаме, това е невъзможно.
Успяхме да намерим родолюбиви българи, които подсигуриха над сто хиляди мартеници, които бяха изпратени в целия свят, разбира се, основната беше сред българските общности в Македония, Албания, Северна Гърция, Западните покрайнини, Банат, Румъния, Молдова и Украйна.
Нещо, което също активно се прави и за първи път се случва – направихме фолклориада на представители на деца от Западните Балкани. Имаше и от Украйна и Молдова. Проведохме мероприятието в Чепеларе, смятаме да стане като постоянно събитие и всяка година все повече деца да участват. Тази година мина много добре. Освен нея правим абсолютно всички утвърдили се през годините мероприятия, които разширяваме, както Спартакиадата, която правим всяка година. Тази година пак ще я направим с още повече участници.
Работим за българската диаспора с абсолютно всички институции в България на принципа на пълното равнопоставяне и на търсене на максимален консенсус да постигаме и да реализираме национални цели. Вижда се, че това дава резултати.
Много добре подобрихме и развихме комуникацията както с различните ведомства, особено с Министерството на външните работи, защото в годините, не знам защо, се беше натрупало неразбиране, в определени моменти некоординираност, но в момента работим в абсолютен синхрон. Същото е и с Министерството на образованието – работим в отличен синхрон и постигаме отлични резултати по отношение на българските училища зад граница.
Много добре комуникираме и с президентството. В годините винаги и двете институции са били на нож, сега пак имаме различия, но диалогът ни е много добър. Считам да продължим да развиваме политиката, която касае българите зад граница – да не я фиксираме единствено и само върху издаване на удостоверения за българско гражданство, а да правим реални политики, свързани с единението на нацията и с постигането на реални резултати.
Също така направихме нещо в Албания, което никога не се е случвало. Положихме усилия и ние, и всички институции в България да има признато българско малцинство. Само ще Ви кажа, че в първите дни, когато отидох и събрах председателите на организациите и по-активните хора, в лятото, в жегите, с помощ събрахме над пет хиляди подписи, които бяха внесени и това изигра огромна роля за признаването на нашето малцинство. Тази година организирахме кръгла маса на тема 130 години българско училище в Албания, и за първи път в Албания направихме седмицата на българската култура, където изпратихме куклен театър в Голо Бърдо, в най-големите чукари – неща, които са знакови за тамошната българска общност.
Освен всичко друго, активизирахме нашата политика по отношение на това да търсим варианти за привличане на българите да се завръщат в България най-вече да могат да работят в България. Участвахме много сериозно и бяхме съорганизатори на кръглата маса на тема „Демографски политики и трудова мобилност“, която беше с участието на няколко министри, вицепремиера Симеонов. Активно се включихме в междуведомствени работни групи, предложихме законодателни изменения и, както знаете, в парламента гласувахте и няколко промени в тази насока. Надявам се, да се гласуват и следващи промени, за да може да се облекчи още повече режимът за подсигуряване на българи от традиционните общности извън България, да могат да работят тук. Не говорим само за гражданство, говорим въобще за възможността да живеят, да пребивават и да работят тук. Искам да благодаря за сътрудничеството на всички, които проявиха бързина и наднационалност в тези политики.
Привличането на българите от българската диаспора е начин за възраждане на българската икономика. Не можем да го крием, виждаме какво се случва. В момента България има чудовищен недостиг от работна ръка и в тази връзка усилено с нашите експерти подготвяме определени идеи, които ще предоставим на Вашето внимание, за да може да се промени законодателството и в тази насока.
Продължаваме да работим и засилваме провеждането на различни форми както извън България, така и в България, насочени към привличането на конкретни кадри, българи, които са отишли и живели, завършили, с високо образование, намерили работа извън България, за да се върнат. Осъществихме доста кариерни изложения в Германия, Великобритания. Това са специални платформи, които са създадени от и за български студенти и млади професионалисти с опит и образование в чужбина. Вече няколко такива издания има – Агенцията работи три години, а тази година още по-силно.
В София направихме десето поред издание „Кариера в България, защо не?“, където имаше представители от над 3 хиляди българи от целия свят, които участваха или лично, или по скайп с идеята да се завърнат в България и, забележете, огромната част от компаниите, които предлагаха работа, не бяха български, а външни компании, които търсеха специалисти с перфектно познаване на български език и възможности за реализация.
Направихме координация с нашите организации, основно които се занимават с бизнес или с други дейности в целия свят и Европа, и успяхме да подсигурим добра логистика. Немалка част от тези българи наистина се завръщат тук и получавайки прилични заплати допринасят много за икономиката и доброто взаимодействие с тези международни компании. Така че смятаме догодина още по-сериозно да се хвърлим в тази посока.
Работим много активно с българските общности, които имат сериозно лоби не само в Германия, особено партньорството ни с университета в Кьолн. Правим международен училищен конкурс по четене на български език за ученици в първи и втори клас. В Кьолн участваха не само представители на местната българска общност от Кьолн и региона, от цяла Германия, хора от Холандия, българчета в Белгия, Дания, Скандинавието, включително и от Украйна.
В Берлин участвахме в откриването на много сериозна изложба „България – Фрагментарни истории“, където представихме изкуството на над 20 български автори, които живеят в чужбина и творят там – основно художници или в приложното изкуство, която беше направена в най-хубавата галерия на Западен Берлин.
Гости на изложбата бяха посланикът, много дипломати. Тази голяма изложба, която направихме, лично аз оповестих официалната номинация на Българската православна църква за Нобелова награда за мир, за спасяване на българските евреи по време на Втората световна война в присъствието и на дядо Антоний, който отговаря за Централна и Западна Европа и това нещо беше направено в сърцето на Берлин, което е много сериозен знак от наша страна. Имаше може би над 300 човека на това събитие.
Нов тип политики за най-малките българчета. Съвместно с партньори или с лица, които подпомагат, организират редица мероприятия и екскурзии на децата от Западните покрайнини, започнахме и с Македония, които да посетят и да се запознаят със старите български столици – започнахме с Велико Търново и София, ще продължим с Велики Преслав, Плиска, Пловдив, Русе – градове, които са абсолютно характерни и със запазена възрожденска култура, и със свое богато минало. Въздействието е уникално.
Първия път, когато започнахме това мероприятие, едва събрахме деца. Родителите им бяха настръхнали какво ще стане. След като децата се върнаха и разказаха какво се случва, в момента не можем да ги спрем да се записват, нямаме ресурс, така че търсим помощ отвсякъде за такива позитивни кампании.
За 24 май поради липса на време и логистика ограничихме, можеше да подсигурим още пет автобуса. Нали си представяте 1100 деца от цяла Сърбия и Македония да маршируват с български знамена. Между другото, те имаха най-много български знамена на манифестацията.
Разширихме много и международните детски конкурси. Те са в три степени: литературен на името на Стефан Гочев по изобразително изкуство „България в моите мечти“ и по пеене Любка Рондова. За първи път имаме и представители от Турция, от Иран, от арабски държави, като говоря за деца, които са или от смесени бракове, или деца от български фамилии, които живеят в Турция. Знаете, че в Турция освен изселилите се едно време български граждани, една част от тях са българи мохамедани, а има и много други, които по една или друга причина или живеят с някой човек там, или са си намерили работа. Така че имаме участие на деца и от тези краища.
В тези конкурси досега са участвали над 15 хиляди деца от над 26 държави, като тази година са около 27, а догодина се надявам да бъдат около 30. Реализираме съвместни конкурси с фондация „Свети Евтимий и Патриарх Български“, посветени на Апостола на свободата Васил Левски, както и празникът на Ангел Каралийчев, Елин Пелин, българският покровител на Европа Хан Тервел, История славянобългарска. Доколкото можем, се включваме и с награден фонд,с логистика и с подпомагане на участниците от българската общност и в чужбина.
Не можем да пропуснем и Шестия международен конкурс за литература и рисунка, посветен на Васил Левски, съвместно с българското училище и центъра „Знание“ в Чикаго, като Държавната агенция осигури награден фонд за децата от чужбина и разпространи информация за конкурса във всички държави по света. Инициативата миналата година съвпадна и със 180 годишнината от рождението на Апостола и се ангажирахме с издаването на списание-сборник, който да обедини творбите на децата от целия свят.
На традиционната церемония по връчване на годишната награда за българка на годината имаше представители от Комисията, могат да разкажат, направихме доста разчупено, по много модерен начин. Присъстваха вицепремиерът, вицепрезидентът, заместник-министри и така нататък. В разговорите, след като свърши официалната част, отново излезе на преден план нуждата от създаването на български културни институции „Св. Св. Кирил и Методий“ и това стана точно на това събитие, което коментирахме с вицепрезидента, а и господин Джамбазки, който публично оповести своята ангажираност да работи по тази тема.
Поехме логистиката, свързахме с много от институциите и организирахме специална работна група, в която участваха лично вицепрезидентът госпожа Йотова с експерти, заместник-министърът на културата, заместник-председателят на Комисията по образование, представители от Външното министерство, представители от екипа на господин Джамбазки, които категорично активно работи в тази насока и, разбира се, от Държавната агенция, както и външни експерти, на които поставихме въпроса. От всички институции имаме категоричната готовност да започнем с конкретни мерки стъпка по стъпка. Ще се погрижим на следващото заседание да има представители и на Външно министерство за по-добра координация.
Българският културен институт ще бъде по почина на Гьоте институт, Сервантес, Британика. Би могло да се приеме специален закон за него. Нека все пак да дадем шанс на експертите и на Комисията да подработят нещата и се надяваме, че ще имаме успехи в тази насока.
Издаваме много интересен сборник „Българите в чужбина – толкова близо, толкова далеч“, където представители от различните български общности, независимо дали са традиционни или мигрантски, или под формата на научни кратки студии, или под формата на есета дават интерпретация на различни неща от техния живот. Този сборник се радва на небивал успех. Успяхме да го качим в електронен вариант, дава се безплатно. Направихме няколко презентации на места, като специално във Виена и Рим представихме първи и втори том на много сериозно ниво – с посланиците, с много голяма част от представителите на диаспората.
В Рим имахме може би над четиричасова дискусия. От посолството се бяха притеснили, че ще дойдат много малко хора, но залата беше препълнена над четири часа. Имаше представители на цялата ни диаспора в Италия. Когато работим добре, когато поставяме нещата сериозно и работим в синхрон, нещата се получават. Адмирации за работата на посолството ни в Италия.
Държавната агенция със съдействието на Института за етнология и фолклористика към БАН и научноизследователска работилница „Мобилност“, миграция „Култура“ организира премиерата на книгата на Юлиана Ганева „И все пак сме българи“. Тази книга също е издадена от Държавната агенция за българите в чужбина и е посветена на живота, бита и традициите на българите в Казахстан. Българската общност в Казахстан и въобще в държавите от ОНД е немалка. Тя се формира като част от българите, които са живели в Бесарабия и Таврия и са се преселили, така и много българи, които по една или друга причина в соцвремето работеха там. Искам да Ви уверя, че там има много сериозни българи на много сериозни позиции, на много високо и държавно ниво и трябва да се възползваме от тях или пък на български възпитаници. Ще положим огромни усилия в тази насока. Трябва все повече да се допитваме до тях и да търсим на база по-добри двустранни отношения да работим и да постигаме по-голяма ефективност и за икономика, и за търговски обмен, и за културен обмен. Това е начинът да бъде спасена нацията ни.
Ще спомена и фестивала на детската книга в Сливен – инициатива, която вече над двадесет години заема достойно място в културния живот на страната. Държавната агенция беше отличена със специална почетна грамота и статуетка за принос в развитието на националния фестивал. Всяка година осигуряваме сериозно участие на българчета от диаспората. Тази година имаше и българи от новата миграция. Все повече каним деца в събитията, които организираме. В тази среда се постигат уникални резултати. Смятам да наблягаме все повече на такъв тип събития, защото това е успехът. Насърчаваме ги и в Европа се провеждат много фестивали от над 1050 български организации, с които ние работим.
Оказахме много сериозна подкрепа на фестивала за театрално изкуство на името на великия артист Велко Кънев. Там участваха наши сънародници от Украйна, Молдова, Канада, Австрия и други страни. Самодейци поставиха различни пиеси от български творци на български език пред публиката. Считаме, че такива събития трябва да се правят на всякакви места.
Съвсем скоро Държавната агенция за българите в чужбина ще организира конференция, посветена на българските общности в Западните Балкани, като ключова за тяхната интеграция. В момента уточняваме подробностите. Ще получите покани за това и ще направим мини стъпка в тази голяма и нова стратегия.
Провеждаме много активни срещи с посланици или висши дипломати на държавите, където има българска общност.
Много работим и с организации на българи в Кувейт, Абу Даби и държави, за които сме си мислили, че няма българи. Оказа се, че там живеят много българи. Там имаме вече няколко училища. Около 25 от училищата са такива и ние ги подкрепяме. Огромната част от тях след нашата подкрепа, хвърляйки се в битката, преподавателите отговарят на критериите. Политиката в тази насока е много успешна. Няма да навлизам защо е важен българският език, защо е важно образованието за кандидат студентските прояви, мога само да похваля българските ни общности в Косово, Албания, Украйна и Молдова, които много активно работят в тази насока.
В общи линии това е основното. Има и още много други мероприятия, но да не губя времето на уважаемата Комисия.
По темата за удостоверения за български произход. Тук има нещо важно, което трябва да си го кажем. В предишни времена Агенцията много по-бързо и комуникативно е работил Съветът по гражданство и много по-бързо е ставала процедурата. Не знам поради какви причини, но има, да не казвам, колко хиляди молби, че направо ме е срам, които се намират в Министерството на правосъдието. Съдът е осъдил Министерството и е казал, че те не са прекъснати. Не можем да оставим тези хора на съдбата. За всички тези хора получаваме писма от Министерството на правосъдието, и наново, подробно правим всичко.
Извинявам се, че бях много изчерпателен. Благодаря Ви за вниманието.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви и аз.
Относно удостоверенията за български произход, казахте, че 15 хиляди са приети нови и издадени около 30 хиляди, което ме навява на мисълта, че би трябвало в момента вече да не се чака толкова дълго за издаването, тоест документите, които се подават сега, по-бързо да бъдат обработвани и да излизат. Има ли все още голяма опашка? Колко време е срокът за обработка.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Има опашки, защото има толкова много приети, че няма как да бъдат веднага издадени. Приемането е по-лесния процес. Огромният проблем е, че стигаме до някакво обработване, на пръв поглед всичко е наред по документите, но то трябва да си мине процедурата – трябва да се провери всичко буква по буква. Това отнема много време. Издали сме 30 хиляди. Мисля, че съвсем скоро ще намелят преписките, тъй като имаше няколко огромни вълни, които подаваха документи. Проблемът обаче с правосъдието остава. Има хора, които чакат по три, четири години. Трябва да има по-облекчен режим за тях.
По този въпрос предлагам да дадем думата на господин Владимиров.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Само искам да кажа, че всичките неща, които господин Харалампиев изложи по доклада на Агенцията, свързан с дейностите с българските общности, същите тези експерти се занимават и с удостоверителната дейност. Капацитетът на Агенцията е такъв, че тези хора също пишат становища, но намират или се опитват да намират време да координират и да организират съответни събития, да се срещат със съответните организации и да поддържат контакти. Същите тези хора организираха и фолклориадата, пишеха и становища.
Всъщност нямаме отделно хора, които да организират дейностите, които са свързани с българските общности, българския език, българската култура и отделно хора, които да се занимават само с удостоверителна дейност. Това са едни и същи хора, които се занимават с всичко това. В момента сме създали необходимата организация за месеците юли и август, когато има по-малко ключови дати, защото, всички знаете, че през месеците май, април и март, има много български празници, свързани с дейността на Агенцията. Август месец нямаме прием и смятам, че ще успеем да наваксаме и да съсредоточим числен състав да се занимава предимно с удостоверителната дейност.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря, господин Владимиров. Точно това щях да попитам господин Харалампиев във връзка с това, което говорихме доста преди това – уверението, че трябва да създаде Дирекция „Българско гражданство“, която специално да се занимава с издаване на удостоверенията.
Към нас има постоянни сигнали, че сайтът не работи, не може да се подават онлайн заявления.

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Ние сме пуснали информация. Сайтът работи. Проблемът е, че има много кандидати, които искат да се запишат, но не успяват. Ние пускаме всеки ден определени бройки примерно за целия месец май пускаме за целия месец юни, като за месец юни за всеки един ден се записват по 60 човека. Тоест през месец май се записват за месец юни по 60 човека за работен ден. Това ни е ограничението като прием, за да можем да наваксаме и тези, които са изостанали. В един перфектен вариант ще приемаме по 80 човека и ще обработваме по 80 преписки в рамките на един месец. Надявам се, когато изчистим периода юли и август, ще може да увеличим и капацитета за прием.
Всеки работен ден в 8,00 ч.вечерта се отваря електронната система за записване, за да могат хората да се запишат за следващия месец. Това сме го направили не с цел да усложняваме, от една страна, а защото хората пътуват много километри и е хубаво те да си резервират датата предварително, да знаят, че на този ден ще минат. Иначе, ако работи с определения капацитет, това значи човекът да дойде в България, да чака на гише и да не може да мине примерно, защото ще са дошли 300 човека за този ден. На мен ми се е случвало да ми затворят гишето пред носа в общината например или в друга институция. Тава създава напрежение – хората са пътували хиляда километра, стоят и чакат. Затова предприехме дейността със записване на определена дата и час, за да има гаранция, че в този ден човекът ще бъде приет.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Когато чуват сигнали, че България започва да дава укази, виждат, че президентът започва да издава укази, започва веднага по-мащабно търсене. Сигурен съм, че ако пуснем системата да работи без почивка, може да се окаже, че за един ден ще запишем над 50 хиляди човека, ако може системата да издържи. Огромно е желанието на българите от Македония, Албания, Косово, западните покрайнини и Молдова, Украйна. Ако имаме капацитет, можем да приемем огромен брой – за един месец ще съберем сто хиляди човека и то с документите. Как да стане обаче с 24 човека, които правим цялата дейност, която споменах. Понякога има случаи, които заслужават отделно внимание и такива случаи се разглеждат внимателно.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Относно системата, която се включва вечер, това оповестено ли е някъде?

ДИМИТЪР ВЛАДИМИРОВ: Оповестено е на сайта. На самото място, като тръгнат да си записват, излиза прозорец, като кликнат на него, всеки работен ден в 8, 00 ч. вечерта се отваря системата. Правим и компромиси за българчетата, които са дошли от Западните покрайнини да учат по 103 Постановление – те са вече над хиляда. Тях ги приемаме с приоритет и ги издаваме, за да могат максимално бързо да останат в България, да си оправят документите и да започнат да учат. Тях ги приемаме и ги издаваме веднага.

ПЕТЪР ХАРАЛАМПИЕВ: Също така българи от областите, в които се водят бойни действия или примерно са в почти бойни действия, също се действа мълниеносно. Правим го в координация с украинския център, който председателстваме. В такива насоки се работи.

ВЕСКА НЕНЧЕВА: Мисля, че минаваме към финал на срещата и отчета. Моят въпрос е свързан по-скоро с бъдещия Ви отчет за догодина, няма отношение към тазгодишния Ви отчет.
Само припомням на колегите, че при последната ни среща, преди повече от месец може би ми делегирахте едни неофициални права – имах щастието в една родолюбива делегация от Карлово и Калофер да посетим село Задунаевка и Одеса. Освен всичко, което успяхме да видим, да се запознаем, се срещнахме и с директорката – бяхме на гости на Болградската гимназия, която септември месец тази година ще чества 160 години. Направихме разговор с директорката, с учителите в гимназията, занесохме нашите скромни подаръци, бяхме поканени за честването. Попитах директно директорката на Болградската гимназия с какво може българската страна да бъде полезна, само една скоба отварям – искам да Ви кажа, че съм възхитена от организацията, от ремонта, предполагам, че много хора от Комисията имат представа. Те имат скромното желание да ги подкрепим във възможността да създадат свой собствен кабинет по български език. С какво можем да бъдем полезни – питам колегите за съдействие и от Агенцията, и ние от Комисията? Смятам, че това е лесно изпълнимо, така че дори да нямаме конкретен отговор към този момент, мисля, че трябва в два, три месеца, които ни предстоят, да поработим в тази посока и да отидем достойно на честванията и да се представи достойно – хората, които милеем за българщината и съхраняването й.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря Ви.
Някой друг, да има да допълни нещо?
Ако няма други, приключваме с втора точка.
Някакви предложения за точка Разни? Нямате.
Относно посещението, което планирахме за Чехия, да се видим на място, да се запознаем с нашата общност. Разбрах, че господин Биков е ходил.

ТОМА БИКОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Бях на официално честване по повод 24 май на българската общност в Микулчице, на гроба на Св. Методий. На самото честване имаше детски групи. Имаше доста хора, беше много добре подготвено, беше и вицепрезидентът Йотова.
По повод казуса, с който се занимаваме от няколко месеца, там се видях с другата страна. Действително двете страни имат конфликт, който вече се решава в съда – за самата къща. Посланикът ме информира, че на 29 май е делото, когато трябва чешкият съд да реши, което вече е минало. Може би вече трябва да потърсим информация как се е развил случаят. Това е първа инстанция, вероятно ще обжалват.
Група, която да отиде за конкретния казус, ако и на втора инстанция се реши, тогава ще бъде късно. Според мен ако има такава група, тя трябва да е между първа и втора инстанция. От хората, с които се видят, те имаха съвсем друга гледна точка. Те действително имат състави, работят сериозно. Посолството има идея за самата къща като база, която да се използва от държавата. Пак казвам, ако има някакво посещение на тази работна група, то е в някакъв ограничен срок. Да се ходи след съдебно решение вече едва ли има нужда.

ПРЕДС. АНДОН ДОНЧЕВ: Благодаря. Ще обмислим това допълнително.
Ако няма други теми за днес, закривам заседанието.
Колеги, благодаря Ви за търпението и за присъствието днес.
Закривам заседанието.