ЗАБРАВЕНИЯТ ЛЮБОМИР ДАЛЧЕВ
(27.12.1902 г., Солун, Османска империя –
11.07. 2002 г., Сънивейл, САЩ)
Паметникът на Джанюаиръс Макгахан в Ню Лексингтън, където скоро ще има пореден фестивал и честване, е направен безплатно от професора по монументална скулптура Любомир Далчев, без някакво участие на българската или американската държави. Вярно е, че бяха събрани доброволни средства, с които се заплатиха разходите за бронзовата отливка и монтажа, но скулпторът не пожела да приеме възнаграждение за своя труд.
Това, което малко се знае, е, че този паметник е различен от многото подобни паметници, където образът е на фигура, застанала в едно или друго положение. Тук Макгахан е в движение сред хората. Илюзията за движение е сред най-трудните постижения сред майсторите на скулптурата. Роден се смята като един от тях. И Далчев си съперничи с него. Важното е какво се постига. Образът на Макгахан ни кара да вярваме, че този човек има силата и знанието да освободи България. И името „Освободител на България“ стана широко употребявано сред хората, които са видели паметника.
Малко се знае и за това, че Любомир Далчев е автор на паметника на Свети Климент Охридски, намиращ се до Софийския университет. Образ в бронз над изригналото каменно тяло, носещо факлите на знанието. Един паметник, напълно различен от стандартните.
Далчев е автор и на паметника на Гоце Делчев в Скопие, пред който наскоро Бойко Борисов и Зоран Заев поднесоха венци. Гоце Делчев е живял в Солун в дома на Далчеви. Тук образът е на един мечтател, създател на съвременна Македония.
Всеки ден в София много хора минават и виждат слепеца, който с едно око води ослепените войници на Самуила, или Йов, който протестира, или затворника от Холокоста, който възвестява свободата, и още над сто фигури на различни публични места.
Но името на Любомир Далчев бе изкъртено и той бе прогонен лично от Мирчо Спасов от ДС.
В София той бе заклеймен като западен скулптор, защото беше завършил в Рим и Париж, а когато отиде в САЩ и бдящите се пребоядисаха, го обявиха за художник на СОЦА и не му възстановиха името.
Но забравят да кажат, че художници извън СОЦА тогава нямаше и не можеше да има. Нямаше частни галерии или пазар за изкуството. Никой не можеше да има ателие и да твори извън СОЦА.
Даже художникът Райко Алексиев, председател на Дружеството на българските художници, който караше цяла България да се смее, беше пребит и имуществото му разграбено от новите главатари на „културата“.
И даже сега, ако отворите Уикипедия, няма да видите и една от около двеста фигури на Далчев на различни места в София. Препоръчват го като провинциален художник от Перущица, без даже да се виждат неговите фигури.
Еврейската общност не смее да каже, че имат паметник за Холокоста в центъра на София, а медиите мълчат за това, че неговите творби „Бунт“ и „Поп Богомил“ бяха забранени, както и две големи книги за неговото творчество. Също и голямото му ателие и склад в Бояна бяха изравнени със земята от бдяшите „спасители на комунизма в България“.
Комунизмът отдавна го няма, но името на Любомир Далчев продължава да не съществува за мнозина. Даже и в САЩ понякога го „забравят“.
Петър Атанасов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Авторът е завършил скулптора при проф. Любомир Далчев. Още за проф. Далчев от същия автор – вж. тук.
.
Изключителен творец. Не е забравен, не само както се отбелязва в материала, че негови творби са навсякъде, но и от хора които четат и са достатъчно грамотни занят кой е и му се възхищават. Неговият висок морал и изключителен фин и деликатен нюх, прозира не само в творчеството му. Прецедент е, становището му относно премахването на Паметника на съветската армия в град София, имайки предвид, че неговата композиция е не само най-голяма, но и най- стойностна и новаторска. Така той, пледира напрактика да се премахне негова творба, без никакви прененции. Поклон и респект. Има достоен син, който винаги ще пази и съхрани паметта на баща си. Поклон Професор Далчев от обикновените хора.
Искам да благодаря на Eurochicago за желанието им паметта за Любомир Далчев да не угасне, защото него може да го няма, но всеки ден хиляди минават край това, което неговите ръце са оставили.
Но не мога да разбера защо, ако някой беше побеснял, че Далчев е отишъл в САЩ, защо и сега общинарите на Бояна се страхуват или срамуват да преименуват улица „Маринковица“ на улица „Любомир Далчев“, където той създаде своите творби. Да не споменаваме, че нямат пари за една плоча на неговата къща на тази улица. Една къща, която е едно архитектурно бижу, направено според традициите на старите ни майстори. Може да влезе в историята на нашата архитектура, ако има кой да я види.
Не мога да разбера, усърдието на софийските общинари да демонстрират пренебрежението си към Далчев, като 40 години не искат да поставят една обяснителна табелка кое какво е кой го е направил на галерията на открито на Далчев, която те всеки ден виждат. Вместо това се постараха да направят пазар от една скулпторна галерия. И хората гледат и се чудят какви са тези хора, които се гърчат и превиват. Само неколцина специалисти знаят за трагедията на ослепени воини на Самуила, Връщанетго на Блудния син, Протеста на Йов. Евреиската общност се срамува, че има в центъра на София един паметник за Холокоста, както навсякъде другаде по света. Не мога да разбера защо от руска страна не се познава фигурата на Свободата на България, за която те се биха с Турция. Една фигура с мощ , възторг и сила изпълнена в формите и стила на нашите резбари. И разбира се, за снимки от скулптурата на тази изоставена галерия никой не смее да ги публикува.
Не мога да разбера как в Пловдив се търпи хитлеристкия знак, върху паметника за Строителите на Съвремена България, наричан все още братска могила където Далчев постави Клетвата на Левски, Райна Княгиня, Шипка Орлово гнездо, дядо Йоцо вижда руския войник, и най добрата скулпторна композиция за Съединението и пр. И ако е имало наложените тогава скулптури за отряда Антон Иванов, те може да останат или да се преработят. Забравят, че ако тях ги нямаше паметника никога нямаше да се допусне да се направи.
Историята с Далчев е дълга, но и коментара стана дълъг. Но може би някой някъде ще направи нещо ако иска.