.
Било е сън момичето у мен –
с черешови очи и вити вежди…
Навярно двата джина, в късен ден,
към светлото ми минало поглеждат:
Не съм живяла в двор между лози,
под облаци като непрана вълна,
не съм държала в шепата звезди,
докато изгревът не ги погълне;
бленувала съм ангелски лица,
не е валяло, а дъждът е плакал,
не съм играла с другите деца,
а ти пораснала си ме дочакал…
От взиране очите ме болят –
дъждът е спрял, а аз съм се стопила.
Подминала съм твоя кръстопът,
защото двата джина съм допила…
Катя Рашева
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук, тук, тук и тук.
.
