Когато отвличането се нарича закрила на децата
От нашата история знаем, че еничари/еничери (турски yeni çeri – “новобранци”) са елитни войници от армията на Османската империя в периода 1365-1826 г. Още от деца те са били вземани насила от българите и други християни в империята и са обучавани в служба на султана.
В книгата „Homo Janus Bulgaricus“ има есе, озаглавено „Интелигенция с еничерски комплекси“. Там описвам български интелигенти, които слугуваха преди на БКП, сега слугуват на политици, бизнесмени и/или НПО, за да получават привилегии от тях.
Не допусках, обаче, че ще настъпи време на толкова брутални прояви на суперлибералната демокрация, по-точно, диктатура – тази, за която защитата на човешките права е най-пропагандираната максима. Да пиша за дехуманизация на демокрацията, за една от най-отвратителните й прояви – легалното отвличане и разделяне на деца от техните родители. Когато това се нарича „закрила на децата“, настъпва диктатура на човешките права, стимулирана от диктатурата на парите. Защото целта на отвличането е печелене на пари – perpetuum mobilе, магическият двигател на суперлиберализма. Тези диктатури са най-тревожната симпоматиката на настъпващата от началото от XXI век промяна на политическата парадигма – от либералния консенсус за „човешките права“ в такъв за „правата на парите“, илюстриран накратко с money talk – парите говорят, те дават сила и влияние на този, който ги има. Един от най-нехуманните американски девизи.
И се достига до това в материално най-високо стандартната Норвегия да върлува узаконен вандализъм от страна на норвежката служба за закрила на децата, наричана „Barnevernet“ (Барневерн). Дори само от това може да се замислим за негативната връзка между материалното и духовното благосъстояние на една обществено-политическа система.
На първи юни в Обръщение към българските деца и техните родители ние реагирахме със SOS за децата в Норвегия, отнети насилствено от родителите им, защото нарушавали „правата на детето“. „Полицейската“ група GREVIO (Group of Experts on Action against Violence against Women and Domestic Violence) е независимият експертен орган, отговорен за наблюдението на прилагането на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие, приета в Истанбул. GREVIO е еквивалент на норвежката Барневерн – при узаконяване на Истанбулската конвенция от Народното събрание, GREVIO би действала и в България.*
През 2008 г. Барневерн отвлича 16 новородени, непосредствено след раждането им – през 2014 г. броят на „еничерите“ става 44. През 2014 г. са регистрирани 1,665 отвличания на деца от родителите им – от тях 424 са деца на имигранти, включително български майки. Това са данни от статия, озаглавена „Европа издава „сериозно предупреждение“ на Норвегия относно службата за закрила на децата“, публикувана на 15 февруари 2017 г. в Norway newsletter.
Глобални протести осъждат „легалното отвличане на деца“ – „Децата принадлежат на семейството“ и „Барневерн действа като Гестапо“ са част от призивите на протестиращите в 70 града в 29 страни. В тях участват повече от 300 хиляди хора от Чехия, Русия, Литва, Индия и Бразилия. Водени от Томаш Здечовски – млад чешки политик, член на Европейския парламент от страна на Европейската народна партия. И поет, който чувства „нежния допир на емоциите“.
А у нас няма организирана съпричастност с мъките на българските майки в Норвегия – нито от обществото, нито от евродепутатите, нито от българските депутати и министри. Въпреки че всички – интровертно – искаме да няма такъв апокалипсис за децата. Мисия на вещите хора (стига с тези „елити“ и „лидери“) е „да рехуманизира обществото“ – призив на Давид Гросман, един от големите съвременни писатели, който неотдавна в София представи един урок по съпричастност (с романа си „Един кон влязъл в бар“). И да осъзнаем ехото на Фьодор М. Достоевски: „Цялото бъдещо щастие на човечеството не струва колкото една пролята днес детска сълза“.
Д-р Георги Чалдъков
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Членовете на GREVIO биха се ползвали с повече права от българските граждани и институции. Те имат много привилегии и имунитети по време на изпълнение на функциите си във всяка страна, приела Истанбулската конвенция, като имунитет от личен арест или задържане под стража и от конфискуване на личния им багаж, и имунитет от всякакъв вид правни действия във връзка с техни устни или писмени изказвания, и всякакви действия, извършени от тях в служебно качество.
