Във връзка с масовото избиване на селскостопански животни в странджански села, за което нашето издание вече писа, наш представител се свърза днес по телефона с Христо Ватев, един от хората, които решиха да заминат от Варна, Бургас, от близки и по-далечни български градове, за Странджа, и да се опитат да помогнат на стопаните на тези животни, които в момента преживяват голяма драма.
Според Христо Ватев и други хора, с които наш представител разговаря по телефона към 19 часа българско време, в село Шарково са останали само 300 животни. Около 1300 кози и овце са били евтаназирани вчера и днес само в това странданско село. Петдесетина души са дошли от близки и по-далечни градове, за да видят на място какво се случва и да се опитат да помогнат на стопаните. Избиването на животни в Шарково е ставало днес в присъствието на около 30 полицаи.
Днес в Шарково е пристигнал и земеделският министър Порожанов, заедно с ветеринарни специалисти от министерството. Порожанов казал на стопаните на животните, че България е подписала конвенция, заедно с 180 държави, която я задължавала при установяването на заразени с чума животни, всички животни в радиус от 3 км от мястото, където това е било установено, без значение дали са здрави или болни, да бъдат избити.
А според публикация на в. „Десант“ от края на миналия месец, всички селскостопански животни в радиус от 35 км от странджанското село Кости ще бъдат избити, като според „Десант“ става дума за 14 хиляди овце, кози и крави. Избиването на животни в Кости е станало още преди две-три седмици.
Порожанов обещал на хората в Шарково и обезщетения за избитите животни. Но е сигурно, че с това избиване на всички животни ще замре животът в тия странджански села, който се е въртял именно около фермите за животни, и този край на България, който и без това е обезнаселен, съвсем ще заглъхне.
100-150 души живеят сега в Шарково, според дошлите да ги подкрепят днес хора от близки и по-далечни български градове. И тези 100-150 души са отглеждали 1600 кози и овце, от които сега са останали само 300, но и тях ги очаква същата съдба. Пътищата в района, според дошлите в Странджа от други краища на България, вече се блокират от полицаи.
Турция не е подписала конвенцията, за която е говорил Порожанов. И заразата със сигурност е дошла оттам, защото селата, в които сега се убиват всички животни, са близо до границата. Но е много съмнително да се повярва, че в 180 държави по света се действа точно по начина, по който действа сега българската държава към българските стопани в Странджа, за които животните са като деца и чийто живот се прекършва в момента. А този начин е поголовно избиване.
Според доц. д-р Геновева Стойкова от Земеделския институт в Шумен, овцете в Странджа е можело да бъдат спасени. Тя казва това в интервю за „Агроновините“, публикувано на 10 юли. „Когато прочетох научното становище на колегите от ЦОРХВ (вж. тук: научното-становище) на база достоверни литературни източници и описанието на клиничните картини, у мен се породиха съмнения дали действително засеченото у нас заболяване е чума. Аргументите за тези съмнения се съдържат в самото научно становище – големите разлики в клиничната картина в овцефермата във с. Воден, Ямболско, и в странджанското село Кости. Между двете стопанства няма никаква връзка, в същото време клиничната картина е различна…“ – казва доц. Стойкова.
В споменатото научно становище, впрочем, пише, че през тази година в европейската част на Турция няма обявени огнища на чума, която се означава с инициалите PPR. Пише още, че при регистриран случай на болни животни в с. Кости „Нито едно от животните не е имало диария, която е характерна за заболяването PPR. Не са наблюдавани болестни симптоми при нито една от козите в стадото. Смъртността е била 0%.“
Още един цитат от това становище: „На 22.06.2018 г. са взети кръвни проби за изследване в лабораторията по екзотични и особено опасни инфекции към НДНИВМИ, гр. София. Освен кръвните проби са изпратени за изследване и очни тампони, струпеи, материал от язвичките по езика, бял дроб, далак, глътка и сливици и мезентериални лимфни възли. При направената аутопсия, на ветеринарния лекар му е направило впечатление, че не е имало никакви гастроинтестинални промени. При убиването и загробването също не са установени характерните изменения в илеоцекалната клапа и ивичести кръвоизливи в дебелите черва (т.н. „зебра стрипинг“).“
Ако се съди по това научно становище, не е ясно наистила дали въобще става въпрос за чума… Но животните в село Кости са били избити още в края на юни. А животните в Шарково и околни села, където случаи на заболели животни няма, но попадат в периметъра на зоната за избиване, са започнали да бъдат евтаназирани тези дни. Животните от някои ферми, които все още не са евтаназирани, може би ще бъдат избити и през нощта, каквито случаи вече имало. Пристигналите днес около петдесетина души ще останат тази нощ в с. Шарково. Защото не вярват, че българската държава действа в момента в интерес на собствените си граждани и на поминъка и живота в Странджа. И стопаните на животните не вярват в това. А управляващите са решили да оставят животните на баба Дора от Шарково, чиято разплакана снимка бе споделена по стените на стотици потребители във Фейсбук, да бъдат избити последни, понеже за нейните животни е имало някакво медийно внимание.
Видеозапис от избиването на животни в Странджа вчера:
Може би, ако имаше много повече медийно внимание и отразяване на място на това, което се случва сега в странджанските села, където всички животни масово се ефтанизират, от т.нар. големи медии и от т.нар. обществени медии, и на управляващите щеше да им се наложи да дават много повече публични обяснения. Като например, каква точно, аджеба, е тази конвенция, с която оправдават радикалните си действия, кой я е подписал от българска страна, кога я е подписал, и защо след като е била подписана от цели 180 държави по света, такъв тип радикални действия, както и такъв управленски мор, какъвто се наблюдава в България, в други страни по света не се наблюдава.
.
