Днес е четвърти юли. Денят, в който САЩ празнуват своята независимост от Британия. Хората са навън по паради. Размахват знамена, гледам фоерверки. Празнуват. Повечето от тях даже не знаят какво точно празнуват.
Преди триста години шепа колонисти са казали: „Майната й на Британия. Няма някакви педераси от хиляди километри да ни казват, какво можем и какво бе можем да правим. Хвърлете в морето тъпия им чай. Хващайте пушките. Ние сме Америка! Ние сме Американци! Долу червените куртки! Хвърлете ги в океана. Това е наша страна!“
Това празнува днес САЩ.
Какво празнува България? Нищо. Днес в България още нищо не се е случило. С изключение на това, че шепа хора са се събрали пред Министерския съвет в подкрепа на един шейсет и седем годишен, умиращ от глад човек. Той гладува вече четвърта седмица и няколкостотин човека са с него днес на улицата. Още няколкостотин го подкрепят от чужбина, където е прокудена една трета от българският народ.
Какво казват тези хора, заедно с Босия?
„Майната ви! Ние сме България! Махайте се, черни костюми! Това е нашата страна! Тук ние казваме какво може и какво не.
Ние казваме, а вие слушате и изпълнявате! Или си тръгвате!“
Какво е демокрацията, българи? Не е ли то, когато народът участва в управлението си?
Кога за последно сте били субект, а не обект на управлението? Да Ви го кажа на банкянски и правешки:
Кога за последно нещо сте казали и е станало в България?
Ти, българино! Кога за последно каза: „Няма да плащам толкова за ток!“ и ти намалиха тока?
Кога за последно каза: „Няма да работя за тази заплата!“ и ти увеличиха заплатата? Кога за последно каза: „Ще ми дадете по-голяма пенсия, защото съм си я изработил!“ и си получи ислканото?
Знаеш ли, българино, колко ти дължи твоят чорбаджия? Искаш да бъдеш част от Европа? Гледай тогава! Гледай как Париж пламва само при намек, че трудовото законодателство може да се промени. Гледай как цяла Англия напуска Европейския съюз, защото на обикновения Джон или Бил им се струва, че така е нужно. Гледай как Италия връща кораби с мигранти, защото Джовани е казал: „Писна ми!“. Как всесилният Канцлер кляка пред волята на обикновения Фриц и Ханс.
Сред тези народи ли искаш да се наредиш? Как? Кога е твоят четвърти юли? Кога е твоят ден на Бастилията?
Българино, днес е четвърти и шепа хора днес казаха: „Писна ми! Махайте се!“
Така е почвало в Северна Америка преди триста години. Така е почвало и във Франция, и в Англия и в Берлин.
А ако днес е твоят четвърти? Какво дава смисъла на един ден? Как един ден се превръща в национален празник?
Ние го правим. Правим го тези, които живеем днес. Искате ли България да празнува на днешния ден след години? А на утрешния? Зависи само от нас. От никого другиго. От нас!
Честит Ви четвърти юли, Българи!
Виктор Хинов
Индианаполис, САЩ
