В предаването „ЕвроДикоф“ на ТВ „Евроком“, излъчено на 10 юли 2018 г. (вж. линк), бе разгледан случаят с покупката за няколко милиона на една къща в Барселона, в която, според видеоматериал, качен във Фейсбук от страницата „Да спрем разграбването на България“ и излъчен и в това предаване, живее дама, близка на премиера Б. Борисов, при това с общото им дете.
В студиото на „ЕвроДикоф“ бе поканен за коментар и разследващият журналист Мирослав Иванов.
По-долу публикуваме, от личната страница на Мирослав Иванов във Фейсбук, неговото мнение за случая, изразено след предаването и след обнародване на допълнителни документи – така наречените #BarcelonaPapers*. Тях всеки сам може да ги изтегли от този линк.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Намирам за изключително умилителни вчерашните публикации на част от сериозната преса – изданията на стожера на Съюза на издателите „Икономедиа“ по темата за #BarcelonaPapers.
И двете издания – „Капитал“ и „Дневник“ отразиха темата с дописка, цитираща премиерът Борисов да отрича, че има нещо общо с къщата в Барселона. Тази важна новина как Борисов отрича идва на фона на пълното мълчание в началото на скандала. Идва и ден след като видеото от страницата „Да спрем разграбването на България“ беше допълнено с десетки документи.
За „Капитал“ са били достатъчни по-малко от 24 часа да установи, че в документите има факти, обаче основната част в историята са слухове и няма пряка връзка с премиера. Поздравявам ги за тази скорост! Сериозен съм.
Надявам се само никой в изданието да не е очаквал, че на пощенската кутия на къщата в Барселона ще седи табелка „Бойко Борисов, инженер д-р генерал-лейтенант премиер“.
Мога веднага да изброя поне половин дузина случаи, в които липсата на преки доказателства не са пречели на изданията на „Икономедиа“ да правят дълги поредица разследвания.
Мога веднага да споделя поредица от линкове към публикации, в които изданията препредават разследванията на Навални в Русия за къщата на главния прокурор „Чайка“ например.
За сведение на читателите – на тази вила също няма табелка на пощенската кутия „Чайка“.
Аз се запознах с част от споделените BarcelonaPapers вчера. Най-сериозно казвам:
1. Обемът документи е голям и сериозен анализ на историята зад тях би отнел (на мен) минимум седмица. Само запознаване с фактите, без разговори с източници, които биха добавили стойност.
2. Документите имат всички белези на абсолютна достоверност. Бърза случайна проверка на някои от тях показа, че те са истински.
3. Зад документите стои история с потенциал да покаже най-големия корупционен скандал, на който е ставала свидетел България.
Само че това трябва да бъде изработено. От журналисти примерно. А вчера за много издания тази история беше обявена за приключена.
За една част от сериозните, с извинение, издания тази история изобщо и не влезе в локаторите.
И ще бъде много смешно, когато следващият път сериозните, с извинение, издатели и издания публикуват следващата си „Бяла книга на розови точици“, в която обяснят как Пеевски им пречи да правят турбо журналистика. Как неговия монопол е пагубен за държавата.
Ще бъде и много забавно, когато присъдружните им адвокати, с които са оплетени като свински черва по разни фондации стожери на морала и етиката, публикуват в следващите си анализа за пред ЕК примери как държавата, овладяна от Пеевски, наказва тези сериозни издания, флагмани на свободния печат. Наказва ги с глоби 😁.
Защо пиша всичко това ли?
Защото тази история е много показателна. Историята с Барселонската къща не е история за това дали един човек, бил той и премиер, има дете и жена, които не иска да разкрива. Това е спорен морален, но е личен въпрос.
Историята с Барселонската къща е много повече. От нея просто изниква като конструкция на Бронзовата къща моделът, по който се управлява държавата.
В България управлението назначава в големите частни компании Десетници. Тяхната роля е да следят как се движи частният бизнес и да съобщават на назначилия ги. А собствениците на тези големи компании се отчитат на властта. Отчитат се по различни причини:
1. Да имат спокойствие и прокурори или НАП да не им създават проблеми.
2. За да цицат обществен ресурс – било то през пазара на лекарства, било то през пазара на горива, било то през концесии.
И отказът на сериозните, с извинение, издания да се занимават с този въпрос е обикновено предателство пред обществения интерес. И, да, България ще продължава да пада в класацията за медийна свобода. И, не, за това няма да бъде виновен (само) Пеевски.
А иначе за Барселона – не се тревожете. Има достатъчно свидетелства, че премиерът редовно е домувал в тази къща 🙂
Мирослав Иванов
Факсимиле на част от отговорите на премиера на въпросите на Диков
.
