На 27 юли 2018 г., в кафе-галерия „Плеяда“ в Пазарджик, творчески съюз „ТВОРЦИ БЕЗ ГРАНИЦИ“ организира представяне на четири книги: третия литературен сборник, създаден от EuroChigago.com и приятели, „ЧИТАТЕЛ ДО ПОИСКВАНЕ“, дебютната книга на Лили Паслиева „ДЕЦАТА – НАШЕТО ЩАСТИЕ“, сборника на ДАБЧ „ЛЕВСКИ В ОЧИТЕ НА МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ“ и книгата на нашата сънародничка Мира Кели „ПЪТУВАНЕ В МИНАЛИ ЖИВОТИ“.
Стайка Должева, секретар на „Творци без граници“, откри събитието с представяне на сборника „Читател до поискване“. Тя говори за книгата пред събралите се над 30 гости и прочете предговора на Виктор Хинов, който предизвика искрен интерес и вълнение.
След това дошлата специално от Чикаго за събитието в Пазарджик Лили Паслиева представи своята книга „Децата – нашето щастие“. Ето какво написа тя по-късно във Фейсбук за това събитие: „Поздравления и нови успехи на прекрасните хора, обичащи Литературата, които срещнах! Благодаря на всички за големия интерес към моята книга, която представихме – „Децата – нашето щастие“, както и за изключителния интерес към книгата на дъщеря ми – Мира Кели „Пътуване в минали животи“.“
Стайка Должева и Лили Паслиева говориха пред събралите се в кафе-галерия „Плеяда“ и за „Левски в очите на младите българи“ – сборник с литературни творби и рисунки на деца, отличени в конкурс на ДАБЧ, посветен на Апостола. Както и за книгата на Мира Кели „Пътуване в минали животи“.
Почитателите на съвременната българска литература В Пазарджик, създавана в страната и далеч от пределите на Родината, имаха възможност да получат екземпляри от представените книги. На събитието, освен „Читател до поискване“ и другите три книги, бяха раздедени и екзепляри от няколко детски книги на Райна Недялкова-Качулкова и от книгата на родения в Пазарджик Илия Консулов „Наказани таланти“. И Рени Недялкова, и бай Илия Консулов са автори, добре познати на нашето издание, които, както и Лили Паслиева, живеят в Чикаго.
Специално за събитието в Пазарджик, освен дошлата чак от Чикаго Лили Паслиева, бяха дошли и няколко гости от Пловдив, между които и един кмет. На представянето беше и журналистът от местния вестник „Знаме“ Тодор Гроздев. Вечерта в кафе-галерия „Плеяда“ беше много вълнуваща и усмихната за всички почитатели на българското писано слово.
Благодарим на Стайка Должева* за нейната неуморна енергия да представя в Пазарджик книги на български автори от страната и чужбина. Както показва и дейността на творчески съюз „Творци без граници“, граници за българската литература, създавана и четена днес в най-различни точки на света, наистина няма.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред: Снимките от събитието са от Фейсбук профила на Стайка Должева.
* Стайка Должева е отдавнашен приятел на Еврочикаго. Вижте по-долу откъс от едно наше интервю с нея от преди повече от 10 години, преди да се върне и заживее отново в България.
– Трудно ли е да си български бизнесмен в Чикаго?
– Трудно е. Зависи много и от това в какъв бизнес си. Заедно с моят син сме собственици на агенция за работа Zen-Zen FHCA Inc., която купихме преди повече от две години. Не е лесно да се работи с хора. Много от нас не са наясно с това, че сме гости на тази планета и не сме за дълго, че трябва да си помагаме и да правим живота си по-лесен. Трудността идва и от това, че емигрантските закони не са актуализирани и много хора нямат ауторизация за работа. И понеже този бизнес вървеше бавно и мъчително, аз насочих цялата си енергия в друга посока. Към бизнес на независим финансов представител към Primerica, финансова дивизия на Сити Груп, където бях започнала заедно с дъщеря си няколко месеца по-рано. Това не е по-лесен, но е много по-опростен бизнес, който всъщност представлява система за дистрибуция на финансови продукти и финансово образование на хората. Бизнесът много ми допадна, защото когато се работи с умни и интелигентни хора, когато се гради приятелство с тях – трудът ти е просто благословия. Чувстваш се най-щастливия човек на земята, а другите около тебе – още по-щастливи.
– Кои от хубавите черти на българина помагат в бизнеса в САЩ?
– Амбиция, вяра, упоритост, постоянство, желанието да знаем повече, да можем повече, да имаме повече.
– Какво ще кажете за спонсорството – разпространено явление ли е сред нашите сънародници-емигранти в Чикаго?
– Зависи за какво спонсорство говорим. Аз лично много се радвам, когато мога да спонсорирам някакво събитие. Грешно се изразих – не когато мога, а когато искам, защото когато човек иска нещо, той го прави. Още повече се радвам когато чувам и за други спонсори по един или друг повод. Аз вярвам в българите, вярвам в доброто и щедростта и съм убедена, че повечето хора ще разберат, че да си спонсор не значи да имаш много пари, а просто трябва да имаш голямо сърце и да искаш да помогнеш. Не мисля, че спонсорството е достатъчно разпространено сред нашите сънародници, но се надявам все повече хора около нас да подават ръка на добрите дела.
– Какво трябва да знаят българите, които идват за първи път в САЩ с тенденция да придобият гражданство и да живеят тук?
– Какво да знаят новопристигналите ли? Ами те знаят повече от нас! Не се шегувам – благодарение на медиите и приятелите си тук, те знаят много. Искам само да им пожелая здраве, успех и Господ да им помага във всичко, но и да ги предпазва от хора, които биха им навредили по един или друг начин. Подчертавам още един път това, че трябва много да внимаваме с какви хора контактуваме.
– Кои черти българинът трябва да забрави, ако иска да има успешен бизнес в САЩ?
– Не мисля че трябва да се променяме и забравяме черти. Аз лично всеки ден се моля да не се променям, да не забравям българските ценности с които съм закърмена. Всички грешим, но ще е най-добре ако се учим и от грешките на другите, не само от нашите собствени. Тогава определено всеки ще има по-успешен бизнес.
