По улиците на Индианаполис може да се видят множество болезнено затлъстeли хора. Като лекар аз познавам много добре болестотворното действие на затлъстяването. Лично за себе си аз наричам затлъстяването – майката на всички съвременни болести. Самият аз цял живот се боря с излишните килограми.
За съжаление, затлъстяването е болест, за която няма лечение. Тя е цикличен процес с първопричина – нарушен баланс в центъра на удоволствието – лимбичната система на мозъка. Вследствие на този нарушен баланс възникват и ред метаболитни патологични процеси.
Ние сме родени с природна зависимост от три неща. Ние, хората, сме зависими от храна, секс и социална реализация. Това е необходимо на природата, за да можем да оцелеем като вид, чрез хранене, размножаване и социална подкрепа.
Лишаването на човек от всеки един от тези стимули води до състояние на абстиненция. В такова състояние човек е обсебен от мисли за това, от което е зависим, всичките му действия са насочени към него, всичките му мисли са свързани с него. За съжаление, абстиненцията не може да се лекува с медикаменти. Както знаете, лечението на наркотичната зависимост към днешна дата се крепи на контролирана употреба на наркотик – например Метадон.
Болестта на затлъстяването всъщност е неправилно наименувана, тъй като тя често не води до наднормено тегло. По правилният терним е хранителна зависимост. Това заболяване има две коренно различни лица. Едното е пълно и червендалесто, а другото прилича на човешки череп с кожа. Едното е лицето на булимията (хроничното преяждане), а другото на анорексията (хроничното недохранване). Това не са различни болести. Нарушенията в мозъка и при двете са свързани с хранителна зависимост. Храната е необходима за поддържане на енергията и структурата на тялото, но за булимика и анорексика тя се превръща в нещо много по-голямо – върховно наслаждение, нирвана. Какъвто и проблем в живота да има булимикът, той го решава с храна. Храната прави светът по-сигурен, по-приятен, по-смислен. Анорексикът същите проблеми решава чрез спиране на храната. Странно, нали? Коренно противоположни действия водят до един и същи ефект. Това, обаче, се случва в мозъка много по-често, отколкото си мислите. Има хора, довеждащи себе си до екстаз чрез самонараняване, има такива, зависими от физическо натоварване – например бегачите на дълги разстояния изпитват състояние, подобно на наркоманите, ползващи хероин, известно на публиката като второ дихание или runners high.
Ако в Индиана често се срещат затлъстели булимици, в България пред професионалния ми поглед непрекъснато минават анорексици. Ще ги познаете по безобразната им слабост. Тя е още по-видима, поради факта, че голяма част от тях са жени. Разбира се двестакилограмовите, както и четиридесеткилограмовите, са крайните форми на заболяването, между които има множество преходни състояния. Затлъстяването има четири степени, според съвременната наука, и анорексията също има степени.
Първата степен е в мозъка на човека. При булимика се появява постепенно убеждението, че храната е полезна и добра, независимо от количеството. При анорексика – обратното – убеждение, че гладът е лечебен, независимо от продължителността му.
Отзивите на доста българи за гладната стачка на Николай Колев – Босия ме навеждат на мисълта, че в България е разпространен анорексичният възглед за глада. Гладът в България се възприема като панацея за всички болести, полезно и даже приятно нещо, което всеки трябва да практикува. Българското общество се гордее с анорексиците си и се подиграва с булимиците на Америка, пък и със своите собствени. Струва ми се, че основата на този възглед се дължи на годините социалистическа агитация, представяща лошите капиталисти като дебели, а добрите работници и селяни като умиращи от глад. Тези образи плавно и естествено се преливат в Холивудската медийна пропаганда на красивите, богати и известни анорексици, и се допълват от все по-голямото количество доказателства за здравната вреда от затлъстяването.
Та, какво всъщност е гладът?
Много просто – гладът е стрес за организма, също както студът и жегата. В естественото си състояние човек изпитва периоди на глад, но той не му харесва. Гладът в естествената среда е нещо, което човек се стреми да избягва, също както студа или жегата. Организмите ни са приспособени да издържат на глад, но оздравително действие имат (прочетете моля текстовете по гладолечение) периоди до две седмици на тотална калорийна рестрикция. Нито една религия не съветва пълно гладуване, а препоръчва пости, които са много по-естествени за хората. В различни годишни времена човек среща в природата различни храни, и в съвременната кардиология все повече се налагат така наречените палеодиети – диети, имитиращи храненето на древните ловци и събирачи.
След над две седмици гладуване в телата ни настъпват сериозни изменения, с огромен риск за нашето здраве. Човек може да издържи температура от петдесет градуса за пет-шест часа, но на същата температура след 48 часа той умира от дехидратация с изгаряния на кожата. Сауната е лечебна, пустинята убива; и неразбирането на тези неща е смъртоносно. Когато известни журналисти рекламират двумесечно гладуване с лечебна цел, те всъщност проектират собственото си анорексично схващане върху широката публика. Никъде в специализираната литература няма да намерите препоръка за двумесечно гладуване с лечебна цел. Даже и в текстовете по гладолечение се препоръчва гладуване над две седмици да се провежда под наблюдението на специалист.
След над две седмици гладуване, тялото прибягва до драстични мерки, за да оцелее. Тези мерки водят до намаляване на кръвотока през бъбреците, задръжка на течности, загуба на мускулна маса от крайниците и сърцето, намаляване на антителата в кръвта и, като следствие на всичко това, рискове от бъбречна недостатъчност, плеврит, перикардит, асцит, слепота, сърдечна недостатъчност, патологични фрактури, аритмии и ритъмна смърт, парализа и преплитане на червата и много други съвсем не лечебни неща.
С написаното искам да призова журналистите на България към повече отговорност в исказванията си. Убеждаването на хора, предразположени към анорексия, в ползата от продължително гладуване може да отнеме човешки животи и това ви прави пряко отговорни за думите ви.
Много от вас просто преследват социална значимост (друга форма на зависимост) и желаят да постигнат социален интерес на гърба на Босия. Не го правете. Това е недостойно и може да навреди на много хора.
Босия гладува не, защото му харесва. Всъщност, той обича да си хапва. Той гладува за кауза и неговото гладуване е вид самозапалване или обричане на смърт от студ. Когато човек в България се пали, никой не казва, че го е направил, за да хване тен. Когато алпинист загива от студ в планината, никой не казва, че това е закалителна процедура.
Правете разлика между нещата и най-вече мислете какво и кога казвате. Ако не знаете, четете или питайте специалисти. За глада и гладуването питайте не журналисти, които могат да са и анорексици с фиксация на гладуването, а лекари с опит и знания, които могат да докажат това, което ви казват, и носят отговорност за грешна информация.
Д-р Виктор Хинов,
Индианаполис, САЩ
Когато един човек влиза с различни никове в един и същи форум, а понякога, както се е случвало с теб /извинявай, че се обръщам на ти, но си го позволявам само защото ти си позволи да се обърнеш така към мен/ – и под една и съща публикация с различни никове, това не говори добре за него. Има такива потребители, които, под прикритието на анонимността или правейки се понякога на повече от един човек, раздават морални укори към хора, които не са анонимни. А това наистина не предизвиква доверие към подобни потребители.
За Босия съм изнесъл само документ,пак повтарям!Всеки да си вади изводите сам, не го клеветя.Истина е,че съм и пенсионер и затова по тази тема пиша в качеството си на такъв.Относно това което вижда администратора….питай специалиста ви,че всичси данни могат да бъдат преиначени по удобен начин в мрежата и да се получи съвсем изкривена информация…Всички дискусии съм ги започвал културно до момента когато започнещ да поправяш хората.Забелязал съм ,че го правиш и с други.
Не ме интересуват твоите лични данни, макар че, от една страна, част от тях са лесно видими за всеки администратор, а от друга страна, всеки уважаващ себе си човек не би писал под най-различни профили в един и същи форум. Мисля все пак, че не зле да се държиш по-възпитано и не като човек, който се чуди кого да оплюе. Нито Николай Колев Босия не заслужава такова отношение, нито форумът на това издание.
Бреййй,голям дедектив …Мислиш,че не знам че ми виждаш мейла и IP?Обаче пък не знаеш,че аз знам как да сменявам и двете, но нарочно не го правя.Не съм забравил,че ги извади на показ в публичното пространство и съм го копирал където трябва.Ако си такава разбирачка се допитай до Закона за личните данни и виж какви могат а бъдат последствията…
Не ми приписвайте думи, които не са мои, нито логика, която не е моя, а ваша. Коментарите с линкове се спират автоматично, преди да ги одобри администратор, и вие го знаете това, защото не от вчера пишете във форума на Еврочикаго, макар и под различни никове, понеже ви е било казвано и преди, че е така.
Аз само публикувах част от ДОКУМЕНТ,без интерпретации!По Вашата логика излиза,че щом не съм журналист ,значи съм трол.Ето оригинала,който не пуснах,защото Вие не допускате всеки път линкове!Има си и име,даже и снимка – професор Здравко Дунов http://lik.blog.bg/lichni-dnevnici/2018/07/11/kyde-jivee-bosiia-ili-bos-li-e-bosiia.1616832
Г-н пенсионер, който предпочитате анонимност, не знам защо толкова държите да изкарате Босия материалист, но това, да ви кажа, е грехота. Доколкото знам, Босия живее със съпругата си и двете си по-малки дъщери (той има общо пет дъщери от двата си брака)в един блок в ж.к. Борово. В материално отношение не само сега, но и в последните години, той е един монах – в смисъл човек, който се задоволява с много малко материални неща. И, ако имате съвест и не сте някой платен трол на управляващите „бедняци“, по-добре помислете за какво протестира Босия, защо гладува вече 29-ти ден, за какво се бори…
Къде живее Босия ИЛИ Бос ли е Босия?
ПРОТОКОЛ
от заседание на
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
2000 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР ДЖЕРОВ: Благодаря на проф. Димов.
Има думата господин Иво Атанасов.
ИВО АТАНАСОВ (ДЛ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Уважаеми дами и господа! При създаването си фонд „13 века България“ е бил структура на Министерския съвет, която за времето си е трябвало да отговори на определени обществени нужди. Той е бил създаден с цел да могат да се приемат дарения от частни лица и различни по статут органи и организации в страната и в чужбина, които да подпомагат развитието на българската култура.
По време на създаването на фонда не е съществувала институция, която да е имала право да приема дарения от чужбина. Затова той е бил създаден с цел да бъде един от гръбнаците на националните култура. Именно по тази причина към фонда са били прехвърлени правото да ползва и стопанисва няколко недвижими имота, къщи, представляващи паметници на културата в различни части на страната, някои от които тогава са били собственици на окръжните комитети на БКП. Повечето от тези имоти са с неизяснен правен статут и съответно не са ясни правата на фонда върху тях.
За съжаление, централното ръководство на фонда не е отделяло през последните 10 години никакви средства за поддръжка и ремонт на къщите, които са били предадени в добро състояние, ремонтирани и мебелирани. Такива недвижими имоти, например, са:
Двуетажна къща, намираща се на ул. „Акация“ № 16 в София. Имотът е дарение от проф. Васил Геров Митев. Противно на волята на дарителя от 1992 г. в къщата се помещава администрацията на Централното управление на фонда, може би, защото дарителят няма наследници и няма кой да сезира съответните органи за това, че е нарушена волята на дарителя.
Апартамент на ул. „Емил Берсински“, бл. 75, вх. А, ап. 12 в София, с обща площ 75 кв. м. Фондът е собственик по силата на завещание от 1987 г. Апартаментът е неправомерно отдаван под наем от изпълнителния директор, но със знанието на Управителния съвет на фонда.
След като е извършен основен ремонт за сметка на фонда, преди 2 години същият е предоставен за ползване срещу договор за наем на фондация „Съгласие“, като в него живее семейството на Николай Колев – Босия. Нямам нищо против господин Босия, но е редно законът да предвиди възможности за перфектни правни основания при подобни отдавания под наем, ако, разбира се, изобщо се приеме, че това е допустимо.
Апартамент в ж.к. „Красно село“, бл. 223, вх. А, ет. 10, ап. 27 с обща площ 70 кв. м, състоящ се от стая, хол, кухня и сервизно помещение. Фондът е собственик по силата на дарение от 1988 г. Допреди 2 години в стаята на апартамента е живял господин Николай Колев – Босия, който е плащал една втора от разходите за парно отопление, вода и електричество, тъй като в хола се е помещавал отдел на Централното управление на фонда. Договор за наем е бил сключен пак с фондация „Съгласие“. В момента апартаментът е заключен и не се ползва.
И Николай Колев – Босия е пенсионер. Пенсията му, впрочем, е под 200 лева, докато пенсиите на агентите от ДС, дето едно време са го наблюдавали като „враг на народа“, сигурно са много по-високи. Но той не гладува заради лични искания, да му увеличат пенсията примерно. Което разбира се не значи, че тази безумни пенсии, които обричат пенсионерите на жалко съществуване и на глад, са нещо нормално. Но така е в България, от една страна се увеличава броят на милионерите и на милиардерите, а от друга – този на крайно бедните. Което е проблем на управлението на страната, при не едно и две правителства и състави на парламента, и на възпроизвеждащото се статукво. Статукво, което много трудно може да се промени.
В България гладуват принудително повече от 1 милион пенсионери,които получават 200 лева пенсия. Направете кауза от това!Пък Босия си гладува доброволно.Правете разлика!