ИСТИНАТА ЗА КИМ ФИЛБИ В НОВО МЕЖДУНАРОДНО РАЗСЛЕДВАНЕ
Книгата на Петя Минкова „Истината за Ким Филби: Конспирацията „Ротшилд“ (излязла под логото на издателство „Труд“) е международно разследване, продължило 4 години. Авторът Петя Минкова се срещна с близки на Шпионина на ХХ век, с ученици от секретната му школа, със съпругата му Руфина Филби, с първия му български ученик ген. Тодор Бояджиев, с разузнавачи, разказващи от първо лице неизвестни досега истории за аса в шпионажа.
За първи път ученците на Филби проговарят как той ги е обучавал в секретната си школа в Москва, разкривайки им най-големите тънкости на шпионажа.
Разследването се базира на преглед на над 700 стр. и превод на около 400 стр. нови разсекретени документи в Британския национален архив, които потвърждават тезата на автора, че Филби никога не е бил лоялен към англичаните или към руснаците. Напротив, той съзнателно е заблуждавал спецслужбите на Сталин.
Филби е бил част от космополитна група около магната Виктор Ротшилд, която е имала свои цели – да наложи мир в света и нов, по-справедлив международен ред.
Тези петзвездни млади джентълмени с лекота са манипулирали Хитлер, Сталин, Чърчил, Мусолини, Рузвелт и техните спецслужби. С ювелирните си разузнавателни операции те са съкратили Втората световна война, но за съжаление участието им се пази в тайна и до днес.
Точно, когато Филби е сред кандидатите да оглави британското разузнаване, руснаците му организират номер, с който осуетяват назначението. Въпреки това Групата му организира такава защита, която съперничи с най-добрите илюзии, създавани в историята.
Как този ас в шпионажа преобръща съдбата на България и на целия Източен блок, ще научите от книгата.
Първото й представяне се състоя на 11 юни 2018 г. във Военна академия в София. Всички снимки в публикацията са именно от това събитие.
За автора
Петя Минкова прави опити да пише книги от 10-годишна. Завършва икономика и финанси и започва работа като счетоводител. Скуката е толкова непоносима, че през 1995 г. предприема един почти обречен ход. Най-авторитетният и тиражен седмичник по това време, „168 часа“, обявява конкурс за икономически журналист. В този период вестникът е легенда – първият частен вестник, за който се чака на опашка, защото тиражът се изчерпва за часове. Там работят най-добрите в професията, а начело е „маршалът“ в българската журналистика Радостина Константинова. Всеобщото мнение е, че шансовете на Петя Минкова клонят към нула. Участниците в конкурса са над 60 кандидати – все познати лица от телевизиите и вестниците. Първият изпит е тест по икономика. Вторият е психологически – с над 70 въпроса, изготвени от бившия профайлър на социалистическите спецслужби – Илия Илиев. Целта му е да установи дали кандидатът е склонен да лъже – ако не отговори искрено на даден въпрос, в следващия спестената истина ще бъде разкрита. Само преминалите тези два изпита отиват на последния – разговор с Радостина Константинова. На Петя Минкова тя задава един от най-сложните въпроси в професията – какво би направила, ако даден източник й откаже информация или съдействие. Очевидно отговорът е бил добър, защото от всичките над 60 кандидати, са одобрени трима и Петя Минкова е сред тях. Дават им три месеца, за да докажат кой е най-добрият. Накрая на работа остава само тя.
От този първи ден с едно кратко прекъсване Петя Минкова работи в „168 часа“. През 2013 г. тя става зам.-главен редактор.
През 2014 г. излиза от печат книгата й в съавторство с Иван Бутовски – „Гешев остава жив след 9.09.1944 г.“. За първи път са представени непубликувани документи от бившите тайни служби и преки свидетелства на очевидци, които доказват, че този най-известен български полицай е останал жив след преврата през септември 1944 г. Това тотално преобръща общоприетата версия, че е бил убит на границата с Турция. Книгата предизвиква широк интерес и отзвук. На нея са посветени един филм и няколко тв предавания, сред които и „История.bg“.
Предговорът със съкращения
„Истината за Ким Филби: Конспирацията „Ротшилд“ е международно документално разследване с живи свидетелства, разказани от съпругата на Шпионина на ХХ век и учениците му.
След 4 години търсене в огромен брой документи на Британския национален архив, след преглед на над 700 стр. и превод на около 400 стр., резултатите от изследователската дейност разкриват една нова достоверна версия за живота на този най-известен разузнавач, преобърнал хода на Втората световна война.
Резултатите от проучването доказват по убедителен начин, че представите ни за Филби много се различават от действителния му образ. Неслучайно кредото му е, че врагът не бива да бъде улесняван, като му се дава дори и минимум информация.
Задълбоченият анализ на новите документи и разказите от първо лице на хора, които добре са го познавали, се оказват надежден ключ към сложния пъзел „Филби“. Сякаш чрез тях този човек-загадка ни подава определени жокери с надеждата да бъде повдигната завесата и да разберем за какво всъщност се е борил? Наистина ли е бил лоялен към Москва или само е играел тази роля с цел да манипулира по-лесно Кремъл и КГБ?
Защо толкова години е предан към съветското разузнаване, когато знае, че то ликвидира един след друг ръководителите му? Което го предава и с това прекратява кариерата му, точно когато Филби е сред кандидатите да оглави МИ6.
Защо, въпреки всичко, това той се прави на лоялен към тогавашното съветско ръководство, съсипало по брутален начин комунистическата идея, в която той искрено вярвал? Защо той, приятелят му Виктор Ротшилд и Групата около тях са манипулирали едновременно всички водещи политици в Европа и САЩ, и разузнаванията им – от Хитлер и Сталин до Чърчил, Рузвелт, Труман и цяла поредица британски премиери и министри? Всички тези отговори със солидни аргументи, с документи и точни цитати от първо лице, са изложени в книгата.
Те разкриват един нов образ на Филби, който разбива всички досегашни клишета. Човек, организирал сложна, многопластова партия шах на световно ниво, където суперинтелектът и мисленето с десетина хода напред са задължителни.
В книгата се изтъква и ролята на баща му – Хари Филби като негов учител. Той, също като сина си Ким, е владеел до съвършенство манипулацията, чрез която е тласкал политиците и водещите световни разузнавания в желаната от него и приятелите му посока.
От документите и свидетелствата става ясно, че и бащата е бил член на влиятелна глобална група, която се е борела за нов световен ред, преследвайки конкретни политически и бизнесцели.
Хари Филби е бил приятел с Уинстън Чърчил, с бъдещия легендарен шеф на ЦРУ Алън Дълес, с американския президент Франклин Д. Рузвелт, с краля на Саудитска Арабия, чийто първи съветник е до смъртта му, бил е „на ти“ с британския и американския бизнеселит като шеф на най-голямата американско-арабска петролна компания.
В книгата се проследява как всички тези контакти на бащата са наследени от Ким, който твърде млад е приет за член на споменатата глобална група. Неслучайно приятелите му в Кеймбридж и Оксфорд са следващото поколение на това аристократично тайно общество – петзвездни млади джентълмени, чийто суперинтелект надминава този на Сталин, Хитлер, Чърчил, Рузвелт, Труман, на лидерите на Близкия изток, както и на шефовете на всички водещи спецслужби в света. Всички те рано или късно попадат в изкусни паяжини, изплетени от Групата около Филби, Виктор Ротшилд и приятелите им от Кеймбридж и Оксфорд.
Книгата разкрива неизвестни досега доказателства, че това общество е много по-голямо и по-влиятелно от елитната „Кеймбриджка петорка“, оценявана като най-резултатната шпионска група през Втората световна война. То не е сбор от твърдолинейни комунисти, а от младежи-идеалисти, убедени, че правителствата в Европа водят света към гибел.
Приятелският кръг е в основата на едни от най-изобретателните разузнавателни операции, които съкращават с години Втората световна. Те се изучават и до днес, но ролята на Филби и приятелите му старателно е прикривана. В книгата участието им е подробно описано.
Представени са голяма част от скритите машинации, чрез които Филби е спасяван по мистериозен начин на два пъти от разследванията срещу него. Като в тези операции освен МИ5 и МИ6 подробно е описано и участието на лордове, министри и на премиер, смятан за дясната ръка на Чърчил.
Друг принос на книгата е, че за първи път с разкази от първо лице е осветена тайната школа на топразузнавача в Москва. Малко известно е, че когато в Кремъл разбират, че Филби обучава лично българския разузнавач ген. Тодор Бояджиев, който вече има зад гърба си редица успешни операции в САЩ, в Москва организират секретна школа, в която Филби преподава до края на живота си. За първи път цялата й дейност е описана подробно, благодарение на интервюта, проведени специално за книгата с легендарните руски разузнавачи Михаил Богданов и Михаил Любимов – близки съратници на Филби. Богданов дори бе така любезен да предостави свое есе със спомените си за школата за написването на настоящата книга. Именно тук за първи път са представени всички шпионски трикове, концентрираната житейска мъдрост и моралните послания, които Филби е искал да предаде на учениците си.
За школата и живота си с големия шпионин разказва и съпругата му Руфина Пухова, която изключително рядко разговаря с журналисти, но бе така любезна да направи това специално за тази книга.
Освен работата с младите разузнавачи, са загатнати и някои от спецоперациите, в които шефът на КГБ, а по-късно и лидер на СССР Юрий Андропов, включва Филби. Дали сред тях не е и свръхсекретната „Голгота“? Дали именно с нея Андропов и Филби не са подготвили края на социализма? Дали не са режисирали прехода, определяйки кой политик каква роля трябва да играе? И дали тази операция все още не е в ход?
Последната част е книга в книгата и е посветена на първия ученик на Филби – българския генерал Тодор Бояджиев. Освен че ги е свързвало искрено дългогодишно приятелство, сумарно той е прекарал с Ким повече време, отколкото всички останали ученици, взети заедно. Той години наред осмисля съветите на учителя си и в книгата разкрива как ги прилага в конкретни секретни операции. А последната му е обединението на разузнавателните общности по света като противовес на егоистичните политически елити. Дали това не е реверанс към учителя или поредното приятелско намигване на Групата?
Предговор от ген. Тодор Бояджиев
Досега се смятах за най-информирания филбист, от днес заявявам: Това е Петя Минкова
„Ако имам някакъв принос към книгата на Петя Минкова, това е, че преди няколко години, в интервю с мен, предизвиках интереса й към една голяма и необикновена личност – Ким Филби. След това многократно сме водили изчерпателни разговори за него, както и по любимата ми тема за разузнаването въобще.
Алън Дълес, бащата на модерното американско разузнаване, много преди това го беше обявил за „Шпионин на ХХ век“. Петя Минкова очевидно знаеше вече доста за тази необикновена личност и факта, че има един българин, който го е познавал отблизо. Това беше причината да проведем многократни разговори за Филби и за връзката му с България. Моят късмет беше, че много години преди това очевидно Съдбата направи така, че аз се озовах на точното място в необходимия момент.
През май 1973 имах огромния шанс в продължение на 45 дни да живея под един покрив и в непрекъснат контакт не с Шпионина, а с ЧОВЕКА Ким Филби. А най-невероятното бе, че това се оказа само НАЧАЛОТО.
Началото на едно лично приятелство повече от 15 години, с много дни, седмици и месеци под един покрив, в България и в Москва, в непрекъснат директен и кореспондентски контакт в продължение на всички тези години. Та до няколко дни след тъжния 11 май 1988 г., когато получих неговото писмо, писано дни преди да си отиде. И отново на традиционната за него синя оризова хартия. Но за това става дума в книгата, която държите…
Очевидно този първи разговор с авторката за ШПИОНИНА – ЧОВЕКА стартира трайния й интерес към тази забележителна личност.
Ако тогава се виждах като „най-информирания филбист“ в България, днес заявявам категорично, че Петя Минкова вече знае повече за човека, когото аз познавах през последните петнадесет години от богатия му и изключително интересен живот.“
(Със съкращения)
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Документалната книга „Истината за Ким Филби“, която се продава в „Хеликон“, съдържа богат архив и интересни факти за един от големите разузнавачи на XX век. Авторката Петя Минкова дава интервю за програма „Христо Ботев“ на БНР, което може да се чуе ТУК.
Ето част от казаното в това интервю:
„И Ротшилд, и Филби, и останалите им приятели правят жертви, защото още от млади са убедени, че те могат да спасят света, че и от тях зависи изграждането на едно по-различно и добро бъдеще.
В книгата доказвам, че именно през тази призма трябва да се разглеждат всички действия на Филби. Той и приятелите му успяват да скарат Хитлер и Сталин, за да оцелее Европа. Правят всичко възможно, за да съкратят кръвопролитната Втора световна с едни от най-изобретателните разузнавателни операции. Те са тези, които координират атомния шпионаж между великите сили, за да не може някоя от тях да има превес и да изнудва останалите. Предотвратяват избухването на световна война заради Суецката криза.
Има убедителни данни и свидетелства, че в Близкия изток Филби е манипулирал едновременно няколко разузнавания – МИ6, КГБ и ЦРУ с цел да бъде избегната Трета световна.“
Очаквайте скоро информация, къде в Чикаго може да бъде намерена книгата на Петя Минкова „Истината за Ким Филби: Конспирацията „Ротшилд“.
.
Ким Филби не ви ли прилича на ВАСИЛИС ПАЛЕОКОСТАС?
ГРЪЦКИЯТ РОБИН ХУД, КОЙТО РАЗДАВАШЕ ВСИЧКО НА БЕДНИТЕ
Възможно ли е Робин Худ да съществува и днес? С дигиталните технологии и шансовете за бързо локализиране ще е сложно за един престъпник да взима от богатите и да раздава всичко на бедните.
Един от последните наследници на този литературен персонаж може да бъде открит през 90-те години на миналия век в Гърция. Казва се Василис Палеокостас и за разлика от английския фолклор, този човек има истинска история, много по-достойна от английската.
За много хора Василис е престъпник. Занимава се с въоръжени грабежи, изнудвания и отвличания. По всичко личи, че това не са качества, които не могат да се класифицират като добри. Има една малка подробност. Този грък е станал експерт в отвличането на богаташи и искането на безумни откупи. Успехите му не са малко и до днес е спорно колко точно пари е спечелил от този бизнес. По-голямата подробност е, че този престъпник никога не е изхарчил спечелените милиони.
VassilisPaleokostas
Снимка: Από Ελληνική Αστυνομία (φωτογραφία σήμανσης) – https://eumostwanted.eu/#/palaiokostas-vasileios, κοινό κτήμα, https://el.wikipedia.org/w/index.php?curid=573574
Вместо да избяга или да живее охолно, Палеокостас запазва много малък процент от приходите, а останалото раздава на бедни фермери в селските райони, където някога е израстнал. Бедните го обичат, богатите го мразят, а обществото го разглежда като герой. И ако това не е достатъчно, богатите заложници говорят ласково за него и споделят, че са били отвлечени от интелигентен и разумен човек и преживяването са класифицира като най-доброто отвличане в историята на този вид престъпления. По време на обирите си, Василис дава обещание, че никога няма да нарани член на обществото по време на служебните задължения и наистина успява да спази това обещание. Всеки обир е единствено и само за парите и след като никой не се опитва да бъде герой, Василис продължава своята благотворителна мисия.
И разбира се, герой от този ранг има нужда от партньор в престъпленията. И точно тук идва Алкет Ризай. Албанец със сериозни стрелкови умения и истински магнит за проблеми. Всеки път, когато полицията го погне или подготви нова стратегия за задържането на двамата престъпници, Алкет вади автоматичните пушки и започва тежки сражения. Самият Ризай има много сериозно мафиотско минало и се издига до такава степен в гръцката мафия, че накрая неговите собствени работодатели помагат да избяга от затвора с хеликоптер. На борда разбира се е и Василис. Историята на албанския партньор е твърде заплетена и до днес липсва информация за неговите престъпления. В момента продължава да лежи в затвора.
Колкото и силна да е любовта на обществото към гръцкия Робин Худ, законът все някога ще го открие и ще спре неговите занимания. През 1995 г. е заловен от полицията и обвинен в отвличане, обир, нападение с оръжие и бързо е признат за виновен. Присъдата е тежка, а още по-голямата беда е, че добрият престъпник е изпратен в затвора Коридалос, известен с едни от най-строгите възможни мерки.
Обикновено там се затварят хората с най-тежки присъди и ако има смъртни случаи, пазачите не са виновни, а изчезващите хора не се търсят, за тях се казва, че са отишли на по-добро място. През 2006 г. Василис се разхожда в двора на затвора, когато хеликоптерът каца и заедно с Ризай отлитат в неизвестна посока. В хеликоптера стои по-големият брат на Василис. Нито един от пазачите не произвежда изстрел, защото не вярва, че летателният апарат е дошъл за затворник, господата до последно си мислили, че е дошъл директорът на затвора. Практически бягството е било елементарно, двамата затворници са се качили, седнали са и хеликоптерът е отлетял в обратна посока.
Не е ясно колко от пазачите са били уволнение, но много скоро плакат с лицето на избягалите започва да се разпространява навсякъде. Цялата полиция е вдигната на крак, защото това е прецедент в гръцката история, границите са затворени, полицаите във всеки град започват издирване, федерални агенти работят по разследването, но резултат няма. Цели две години и половина, Палеокостас успява да се разминава със своите преследвачи. Като бившо селско момче, той нямал проблеми да живее в планините около Атина и понеже балканът пази своите тайни, бившият разбойник побързал да се възползва от свободата и отвлича поредния бързо забогатял индустриалец.
freedom-4025802_1920
Снимка: Pixabay
Откупът бил огромен и можел да промени завинаги живота му, но вместо да избяга с парите, Василис отново ги раздава на бедните села. Освен това, докато бил в затвора, имал план за отвличането на още един човек. През 2008 г. е отново заловен и този път съдът е готов да издаде възможно най-строгата присъда. Новият затвор е с най-високо ниво на охрана и там прекарва около 6 месеца. Това е наказанието за бягството, следва обвинение за новото отвличане, но за него, бандитът е върнат обратно в затвора Коридалос. Делото трябва да започне на 23 февруари, но за изненада на всички, на 22 февруари минава втори хеликоптер, хвърля се дълга въжена стълба и отново Василис и Алкет отлитат в неизвестна посока.
Впрочем това е емблематичен момент за затвора, защото пред изумените погледи на пазачите, затворниците ликували за пореден път. При опит за обстрел, неизвестна жена отвръща на огъня с АК-47. Точно така, дори жените искали да помогнат на добрия гръцки Робин Худ. Този път полицията действа по-бързо и до края на деня открива хеликоптера. Същият е изоставен извън Атина с дупка в резервоара. Пилотът споделя, че затворниците са се качили на мотори и са изчезнали. И след като всеки повторен опит вече не се смята за случайност, директорът и всички надзиратели са уволнени.
Историята би трябвало да продължи с нови отвличания и преследвания, но истината е, че Василис никога повече не е открит. За главата му има награда от 1 милион евро. Сумата е изкушаваща, но не трябва да забравяме, че никой не би посмял да издаде човекът, който е направил повече за бедните, отколкото една цяла държава. Неговият приятел Алкет обаче е заловен през ноември същата година. Той няма този късмет. В момента Василис трябва да е на 54 години и едва ли някой може да го разпознае. 11 години на свобода не е извършил никакво друго престъпление, ако изобщо се намира на територията на Гърция. Гарантираме, че английският Робин Худ никога не е оркестрирал бягство от затвора с хеликоптер, при това два пъти.