НИКОЛАЙ КОЛЕВ – БОСИЯ
СТАРИ СТИХОТВОРЕНИЯ
.
НОКТЮРНО
Странна беше тази
трапеза.
Край нея стояха Иисус
и Мохамед.
И немощно
един към друг
длани протягаха.
Сълзите им
капеха бавно.
Един глас
мълчаливо крещеше.
Стадо овце
се прибираха в мрака.
У кмета
таз вечер имаше пир
и дърводелци работеха
в двора.
Внимателно гледаха
един странен чертеж,
на който пишеше:
„Универсален кръст
за многократно
използване.
Кръст с две лица“.
На разсъмване
в мъглата
ги разпнаха.
7.11.1990 г.
София
МИНИАТЮРА
Какво представлява кларинетът?
Едно кухо дърво
от несъзнателен червей
проядено,
издаващо плачещи звуци
при целуване.
СЪДЪРЖАНИЕ
В бялата книга
на моя живот
имаше
само титулна страница.
Постепенно
книгата
се изпълни със знаци.
При всяка среща,
дори и задочна,
растеше
и ставаше шарена.
Веднъж,
от скука
я прелистих.
Оказа се
пълна
с екслибриси.
7.02.1990 г.
София
ИСТОРИЯ
(Диалог между поет и комунист)
– Какво ще стане
ако
по белите листи
се появят писатели-
екстремисти?
И заразената кръв
вкара
в нашите главици
бацила на онзи гад
Солженицин?
Добре би било
да не става нищо,
да не би злото
да се отприщи.
– Е, добре, хора,
било, що било.
Но кой сътвори
толкова зло?…
И налагаш със кожи
синия гръб,
и си казваш: Телето
се бори със дъб!
– Я па тоя,
дъската му хлопа.
Да не си мисли,
че живее в Европа?!
Ето, тез реплики
са жив екстремизъм.
Ние сме
за демократически
социализъм.
А на тоз,
който най-много
кърви пролей,
ще му издигнем
бял мавзолей.
– А на мен
по-лошо
от камък в жлъчката
ми тежи,
братко мой,
петолъчката.
Това е тя,
нашата история –
ин мемориъм, ин мемориъм…
21.12.1989 г.
София
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Николай Ганчев Колев, известен като Николай Колев – Босия, е български дисидент, поет и журналист; създател на първия независим синдикат в България, председател на Независимото дружество за защита правата на човека – от юни 1990 г. до юли 1992 г. Роден е през 1951 г. в Стара Загора. Завършил е Руската езикова гимназия в родния си град, следвал е Руска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е почти всичко – от хамалин до поет. Лежал е няколко пъти в Старозагорския и Софийския затвори за политическа дейност преди 10 ноември 1989 г. Автор на четири книги, на вицове и епиграми за Тодор Живков, на множество публикации.
.
