Паметник, изграден през 60-те години на миналия век за увековечаване на Септемврийското въстание от 1923 г., е бил реставриран наскоро. В най-долното платно вляво на паметника са Георги Димитров и Васил Коларов, издялани в сюжет от известна оттогава картина. По време на Септемврийското въстание двамата са били превозени с файтон от София през Петрохан до гр. Фердинанд (сега гр. Монтана), в щаба на бунта. После те са избягали от страната през балканското село Копиловци, като са платили голяма сума на каналджиите, които са ги извели. Петър Пенчев, който живее в гр. Монтана, пише за този паметник.
Аз всеки ден се спирам там, горе над Монтана… с двояко чувство…
С Поклон пред онези, тръгнали на сигурна смърт за хляб и демокрация – „вековната злоба на роба… изпокъсани, кални, гладни, навъсени … боси, изподрани … гневни, бесни – без рози и песни… в ръцете – не с бляскави шпаги, а с прости тояги, шопи със сопи … с търнокопи, с вили, с брадви … с коси и слънчогледи … полетяха без ред неудържими страхотни велики: НАРОД!“ (по Гео Милев).
Къде ги днес, Българио… твоите днес борци за Демокрация?!
***
С Презрение гледам долу вляво върху издялания камък – двама Партийци, Г. Димитров и В. Коларов, дошли в гр. Фердинанд, уж да оглавят бунта от Септември 1923-та, а то било заради осигурения им от съпартииците-комунисти канал за бягство в Югославия.
ПРЕСТЪПНИЦИТЕ!
Антон Страшимиров пише: „… загърбиха народа и го оставиха на заколение… „
Днес наследниците на същите „водачи“, от всичките партии – до една техни метастази, продължават геноцида над българите в България… безнаказани управници…
***
Да знаят и помнят поколенията за Величието на Народа и за Подлостта на партийните водачи…
Петър Пенчев,
член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская” – носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”
