Сутринта бях у Босия. Докато преглеждах изследванията му от болница „Лозенец“, се натъкнах на това, което виждате на снимката. No comment, както се казва в такива случаи. Имам предвид диагнозата.
Иначе нямам никакво съмнение в това, че лекарите правят, каквото е по силите им, но вероятно все още не са се сблъсквали с такъв случай. А Босия е случай. И в живота, и в медицината.
Чета тук-там, че вървят спекулации относно състоянието му след месец и половина глад. Виждам го често и мога да кажа, че картината не е за хора със слаби сърца. Сърцето и белите му дробове са добре за човек в неговото състояние. Макар че има перикардит, не се задъхва. Бъбреците му са много зле. Той самият има известни познания по физиология и органи на човешкото тяло, и е наясно с това. Най-малкото по причина, че през последните дни леко увеличава собственото си тегло. Причината е, че отделя едва по около 100 мл на ден като урина. Останалото количество вода – литър и нагоре, не се преработва. Това е лошо. Дори много лошо.
Заварих го в много лошо настроение и доста раздразнителен. Мисля, че е подозрителен. Не само към лекарите, но дори и към най-близките си. Мисля, че това е нормално. Освен, че трябва да устиска колкото се може по-дълго своя живот, той се бори и за своето достойнство.
Дано все пак през почивните дни той да се съгласи да бъде приет за известно време в болница. Дори да не приеме захранване, поне ще бъде под непрекъснато лекарско наблюдение.
Ако си задавате въпроса – защо все пак се случва всичко това, аз на свой ред ще Ви попитам: а кое е то? Гладната стачка на Николай или пък това, което се случва в обществото ? И то не от вчера, а от много години насам.
В едно съм сигурен – за да спрем да се влачим по корем (както се изрази той на неотдавнашната си пресконференция), не са достатъчни усилията на един човек. Та бил той и най-овластеният в държавата. Нито пък силата на най-безсилния (Босия) понастоящем. В същата тази държава.
Но това вече са си мои разсъждения. Надявам се да ги продължа, но по-натататък. Извън случващо се сега и в в друг контекст.
Пламен Даракчиев,
28 юли 2018 г.
