Италия ли ще е първата развита държава, направила политическа революция през 21 век?

Нашите или италианските управляващи са по-големи популисти?
Може ли да се смени управляващото статукво безвъзратно и безкръвно?
Или как една политическа рецепта от древна Гърция, подновена, но все още търсеща почва в България, може да се реализира в Италия.

Неотдавна, под заглавие «Бепе Грило дава за пример България, където депутатите се избирали чрез жребий», в. «24 часа» публикува съобщение на Виолина Христова от Рим, в което се казва:

„Бепе Грило* – oснователят на популисткото движение „5 звезди”, което е на власт в Италия, даде за пример България, за да аргументира лансирана от него идея как да се вкарват хора в политиката.

Грило разбуни духовете, призовавайки да се направи Сенат, в който политиците да бъдат избирани чрез жребий. «И в България правят така” – каза Грило пред италиански журналисти. Поводът за тези отправки е идеята на бившия лидер и баща на „5 звезди” да се реформира двукамарната парламентарна система. Грило иска Камарата на депутатите да бъде избирана от гражданите, а Сенатът да бъде съставян не от избраници на народа, а от хора, изтеглени на случаен принцип или чрез жребий.“

Статията във вестника, с която може да се запознаете ТУК, звучи малко подигравателно, заради това, че италианският политик посочва България за свой пример.

На снимката – факсимиле от публикацията.

Но казаното от Джузепе Грило заслужава далеч по-голямо внимание. По-надолу ще добавя няколко думи за тази, според мен, революционна новина, която разбираемо не намери място в повечето български медии.

Под заглавие: „Най-голямата измама на политиката е, че ни кара да мислим, че политиците служат за нещо” – Грило пише следното в блога си:

„…Или трябва да се откажем от демокрацията, или да признаем, че системата днес не функционира. И в такъв случай трябва да разберем какво точно не работи добре и да го поправим.
Аз имам идея как да стане това и тя се нарича „избори чрез жребий“.
Да избираме хората чрез жребий и да ги слагаме в парламента. Изглежда абсурдно, но селекцията би трябвало да е равноправна и представителна за страната. 50% биха били жени. Някои – млади, други – стари, трети – богати, но по-голямата част биха била обикновени хора. Това би бил един микрокосмос на нашето общество“ – казва Грило.

Според него, в такъв случай политиците ще се окажат излишни. Грило допълва, че случайният избор е бил ключов елемент при демокрацията и в Древна Гърция. „Знам, че ако питате кой е съгласен, мнозина ще бъдат против. Но от всички съвременни примери изплува един факт – ако натоварите хората с отговорност, те действат по отговорен начин“. Грило цитира няколко страни, в които в някои сфери изборът на случаен принцип функционира. „В България вече го правят, съставят избирателните листи чрез жребий“ – казва той.

Ето оригиналът на текста на италиански:

Il più grande inganno della Politica: farci credere che servano i politici

… L’altra opzione è quella di dire chiaramente che questo sistema è rotto, non funziona, ma non avendone un altro migliore non ci resta che capire cosa non funziona.
Io un’idea ce l’ho, il suo nome tecnico è “sortition”. Ma il suo nome comune è “selezione casuale”. L’intuizione è di un certo Brett Hennig. L’idea è molto semplice: selezioniamo le persone a sorte e le mettiamo in parlamento.
Sembra assurdo, ma pensateci un attimo. La selezione dovrebbe essere equa e rappresentativa del Paese. Il 50% sarebbero donne. Molti sarebbero giovani, alcuni vecchi, altri ricchi, ma la maggior parte di loro sarebbero gente comune. Sarebbe un microcosmo della società.
Tuttavia, ci sarebbe un importante effetto collaterale: se sostituissimo le elezioni con il sorteggio e rendessimo il nostro parlamento veramente rappresentativo della società, significherebbe la fine dei politici e della politica come l’abbiamo sempre pensata.
Non è così pazza come idea. La selezione casuale è stata un elemento chiave del modo in cui si è svolta la democrazia nell’antica Atene. La “demarchia” era un concetto fondante della civiltà classica, anche Aristotele, nella Retorica, definisce la democrazia stessa come la forma in cui si estraggono a sorte i rappresentanti.
Gli antichi Ateniesi selezionavano a caso i cittadini per occupare la maggior parte dei loro posti politici. Sapevano che le elezioni erano dispositivi aristocratici. Sapevano che i politici di carriera erano una cosa da evitare. E penso che ora sappiamo anche noi queste cose. Ma più interessante dell’antico uso della selezione casuale è la sua moderna rinascita. La riscoperta della legittimità della selezione casuale in politica è diventata così comune negli ultimi tempi, che ci sono semplicemente troppi esempi di cui parlare.
Certo, so bene che se provate a chiedere chi è d’accordo, troverete molti pareri sfavorevoli. Ma vi dico un fatto sorprendente. Funziona.
Da tutti gli esempi moderni emerge un fatto: se date alle persone la responsabilità, agiscono in modo responsabile. Non fraintendetemi, non dico che è perfetto.
La domanda giusta è: funziona meglio? Per quanto mi riguarda, è SI.
Proprio in questi anni si sta sperimentando la selezione naturale. Possiamo introdurla nelle scuole, nei luoghi di lavoro e in altre istituzioni, come sta facendo “Democracy In Practice” in Bolivia. Possiamo tenere giurie politiche e assemblee di cittadini, come sta facendo la New Democracy Foundation in Australia, o come sta facendo il Jefferson Center negli Stati Uniti e come sta facendo il governo irlandese in questo momento o come la Fondazione Sortition sta facendo nel Regno Unito. In Bulgaria già lo stanno facendo, compongono a sorte le liste elettorali.
Forse il primo passo sarebbe una seconda camera nel nostro parlamento, piena di persone scelte a caso, un senato dei cittadini, se volete. C’è una campagna per un senato popolare in Francia e un’altra campagna in Scozia. Sarebbe come un cavallo di Troia nel cuore del governo. E poi sostituire le elezioni con il sorteggio.
Oggi stanno accadendo cose incredibili. Si sta mettendo in discussione tutto. Le idee di queste persone non sono così strane come appaiono. Io ne so qualcosa. Come diceva Renè Descartes, “se vuoi veramente conoscere la verità, almeno una volta nella vita devi dubitare, il più profondamente possibile, di tutte le cose”.

Смисълът на текста е лесно разбираем, дори ако използвате автоматичния преводач на Гугъл.

Сега искам да насоча вниманието Ви и върху друго и да попитам: Наричаме Бепе Грило популист, но не станаха ли именно системните партии най-големите популисти? Не забравят ли те обещанията си към нас, още щом вземат властта?

Доскоро за движението „5 звезди“, което вече управлява Италия в коалиция, и аз имах мнение, подобно на мнозинството мои приятели. Подчертавах, че управление на популисти не е най-доброто, което може да се случи на една държава. Изпитвах тревога от неочакваните резултати и от високи проценти на популистките партии в цялата стара, демократична Европа. И се питах – можеше ли някой да предвиди подобни събития преди 5 години? Къде са корените на проблема? Не е ли причината в политиците от системните партии, които загубиха чувството за срам и, подобно на французина Фийон, италианеца Берлускони, немеца Шрьодер и др., не намират нищо нередно в постъпките си**, а избирателите им бяха поставени практически в ролята на фигуранти.

Почти същите фигуранти, каквито са и избирателите в България. Като пример ще дам мои приятели, които повече от месец се чувстваха безсилни в опитите си заедно да привлекат вниманието на политици и медии към гладната стачка на Николай Колев – Босия. Цял месец нито депутат го изслуша, нито радио или телевизия го интервюира.  А той не иска нищо за себе си… Стачкува за нас – за да се спре войната по българските пътища и да се прекъснат корупционните практики при издаване на шофьорски книжки. Публикувайки ежедневно статии на страниците на Eurochicago.com за неговата стачка (а също и за протестите на нещастните майки с болни деца, които също дълго време оставаха нечути) и сблъсквайки се с безразличието и мълчанието на депутатите, не беше трудно да стигна до извода – у нас 99% от политиците са само статисти. Пасивността си оправдават с обяснението, че не могат да се поддадат или трогнат от протести и от гладни стачки, понеже ако го направят, то това би било популизъм. А популизмът е нещо много лошо…

Запитах се – че какво толкова ако те упрекнат несправедливо в популизъм, щом помагаш на други, спасяваш човешки съдби и дори животи?

Ще добавя, че освен некачествен мат’рял, в НС понякога, като изключение, попадат и политици, влагащи в работата си душа и желание. И докато повечето им колеги се бутат в политиката, привлечени от благините в нея, малък процент влизат и, за да направят нещо за другите. За съжаление престоят им е кратък. Едните ще ги познаете по това, че за да останат в политиката, са готови да сменят цветовете си пред избори и според посоката на вятъра, а другите, щом не успеят да свършат това, за което са мечтали, омерзени напускат политиката и не поглеждат назад.  Т.е. когато ги познаете, че са качествени, вече е късно.

От няколко години открих по-лесен начин за преценка. При своите журналистически срещи, за да разбера доколко един политик има искрени намерения, дали той е принципен и умен, го питам какво знае за демокрацията в Древна Гърция, чувал ли е за избори чрез жребий и дали не е възможно при днешните условия да се използва натрупания многогодишен исторически опит (по-дълъг от опита на съвременната представителна демокрация).

Не упреквам незнанието, което срещам, а липсата на интерес да научат нещо по въпроса. Срещал съм и някои, които не са за подценяване и знаят по темата, но бягат от нея като дявол от тамян.

Идеята за въвеждане на избори чрез жребий съм подхвърлял в разговори с политици от най-различни партии (и десни, и леви). Питал съм за това и националния ни омбудсман Мая Манолова (линк) , тъй като помня как преди няколко години тя сама пренаписа основния политически закон у нас – Изборния кодекс. През февруари т.г., по време на прочулите се кастинги за политици на Слави Трифонов, се срещах в София с хора от екипа му, по повод на замисления от него уж нов политически проект. Щом системата убива – защо не използваме вече изпитан инструмент да я променим? Получих мълчалив отговор. Изписал съм десетки страници, публикувани в Еврочикаго (например вж. линк 1 и линк 2), обяснявал съм пред политолози и журналисти за предимствата на подобни избори – разходите са нищожни, а ефектът може да се окаже неочаквано голям, понеже хората престават да се чувстват отстранени от политиката. Неслучайно английски учени с математически изчисления са достигнали до извода, че ако 50% от депутатите се избират с жребий, то качеството на работата на парламента и на приеманите закони би се подобрило значително (вж. линк).

Отговорите, които получавах от събеседниците си, красноречиво ми говореха за техните скрити намерения.

Разбира се положението не е безнадеждно и тук искам да спомена някои от добрите примери, хората, които знаеха за древните демократични практики или се заинтересуваха от последните научни разработки по въпроса. На първо място ще спомена журналиста и издателя Калин Манолов, който дори отдели време в свое предаване да разкаже повече за изборите чрез жребий. Kратко видео по темата може да видите по-долу.

Освен няколко отчаяни поддръжници на пряката демокрация, също така и Ралица Ковачева разпространяваше тази идея във Фейсбук, както и писателят д-р Виктор Хинов** (същият, който написа „Как умират народите“, по повод протеста на Босия). Но от всички най-организирани се оказаха основателите на политическа партия Български съюз за директна демокрация – БСДД , които решиха да използват този древен и изпитан инструмент и записаха изборите чрез жребий дори в устава си.

И тук стигаме до връзката на Джузепе Грило с България и това, което той пише в блога си и казва пред камерите на журналистите. Вж. видео:

Основание за това негово изказване, в което отново споменава България, е една среща в Италия на негов съветник със съпредседателя на ПП БСДД Таня Тодорова. На срещата, на която присъстват и други членове на „5 звезди“, Таня разказва за нововъведенията в партията БСДД – за изборите чрез жребий и за използването им за подреждане на кандидат-депутатските листи.

От тази среща изминаха 9 месеца и сега вече стана ясно, че не е била формална и безплодна. Оказа се,  че съветникът не е пропуснал край ушите си казаното от Таня Тодорова, както биха направили нашите пишман политици. Казаното не е било подминато и от Бепе Грило, който би трябвало да е много доволен от настоящата избирателна система в Италия, която му е отредила най-много проценти и първото място за неговата партия. Оказва се, че италианският политик е мислил над идеята, надградил я дори, защото ще я прилага за двукамерен парламент и е решен да работи по осъществяването й в Италия.  И казва: „“Vedrete quello che succederà, sarà una meraviglia /Ще видиш какво ще се случи, ще бъде чудо/!“

След девет месеца обмисляне идеята е още бебе. За някои то може да изглежда безпомощно. Необходимо е време, за да порасне и набере сили. Но представяте ли си, каква революция ще бъде, ако изборите чрез жребий се въведат първо в страна член на Голямата седморка! Не вярвате? Усмихвате се? А спомняте ли си колко смях предизвика комикът Грило само преди 9 години при появата си на политическата сцена?

Ще добавя, че идеята има своите поддръжници и в други европейски държави – във Франция за нея отдавна ни говори Етиен Шур, в Холандия излизат книги по въпроса, в Швейцария вече събират подписи за национален референдум, по-горе в текста споменах за учените от Англия, идеята е вече посята и сред политици в Грузия, и т.н.

След като видях изявлението на Грило във видеото, не бе трудно да направя разликата с нашите политици, които са три основни типа: или не са умни, или са зависими, или са покварени. Не изключвам и комбинации между типовете, щом не могат да забележат поне зрънце полезност в жребия и не смеят да изразят дори мнението си за идеята, така както го прави “популистът“ Грило. Поне един сред тях да бе казал – нека седнем и да помислим над това…

Задавам си риторичен въпрос – Бойко Борисов (който се гордее с приятелството си с Берлускони) ще се реши ли след всичко това да  покани Джузепе Грило в България, за да го сравним с нашите политици в парламента и да разберем кой всъщност е по-големият популист? Ще се намери партия, като изключим БСДД – лансираща изборите чрез жребий (макар и все забравя да ги проведе), да спонсорират посещение на Грило в София, за да разкаже какво означва да се „върне властта в ръцете на гражданите“? Колко от нашите новоизлюпващи се или отлюспени гуру-политици, биха  приветствали една негова визита у нас? Колко сред всички тях ще се заинтересуват от новия (но древен и изпитан) политически инструмент – изборите чрез жребий?  Инструмент,  за който вече не могат да си правят оглушки, че не знаят, след като в Италия вече го обсъждат във водещата политическа партия. А колко от гражданите на България биха подкрепили идеята, която може да ни освободи от статуквото с един замах и безкръвно?

Вместо послепис:  Независимо от това, че на политическия ни небосклон се срещат само неколцина,  които подкрепят новата идея за въвеждане избори чрез жребий, независимо от това, че те могат да си останат самотни лястовички, все едно, пролетта*** ще дойде.  Дали отново ще сме на опашката, или ще сме пред другите, си е наш избор.

Петър Стаматов

–––––––––––––––––––––––––
* Джузепе Пиеро Грило (на италиански: Giuseppe Piero Grillo) е италиански актьор и политик, основал партията Движение „5 звезди“.
Роден на 21 юли 1948 г. в Генуа. Завършва счетоводство, но от средата на 70-те години започва да работи като комедиен актьор в различни телевизионни предавания. Популярността му нараства и в средата на 80-те вече води собствено предаване, като се ориентира все повече към политическа сатира. През 90-те години работи повече в различни театри. През 2009 г. основава партията Движение „5 звезди“, която заема социаллиберални позиции и има неочакван успех в няколко избори на провинциално ниво. На парламентарните избори през 2013 г. партията получава 26% от гласовете, най-добрия резултат за отделна партия.
На 4 март 2018 г. движението постигна успех на следващите парламентарни избори, с подкрепата на 32,7% от гласоподавателите и 134 от 630 места в Камарата на депутатите, и 68 места от 315 в Сената (32,2% от избирателите подкрепиха този ход). Тези резултати бяха най-добрите сред всички партии в Италия.
На 31 май 2018 г. Ди Майо и Салвини постигнаха съгласие за компромисна версия на коалиционното правителство, под председателството на Коте, също с участието на „препънития“ евроскептик Паоло Савона, но не и на поста министър на икономиката. Същият ден Матарела го одобри, а на 1 юни кабинетът започна да работи.

**Фийон – осем години г-жа Фийон е получавала заплата като парламентарен помощник на съпруга си.  Тя е получила в периода 1998-2002 г. огромна сума за работа, която изобщо не е извършила. На щат като помощници са се водили и две от децата на семейство Фийон. Берлусконни – съден за сексуслуги;  Шрьодер – след като му свърши мандатът на канцлер, заминал да служи в „Газпром“.

*** Защото, както пише в дебелите учебници, сме на прага революционна ситуация – при която управляващите не могат, а потиснатите не искат да живеят по старому.