Сръбското Министерство за държавно управление и местно самоуправление обяви, че на 4 ноември 2018г. в Р. Сърбия ще се проведат изборите за 19-те регистрирани Национални съвети на националните малцинства. По закон тия съвети са упълномощени да участват в решаването или самостоятелно да решават в областите на образованието, информирането, културата и официалната употреба на езиците и писмата на националните малцинства.
На тия избори, принадлежащите към националните малцинства, включително и българското, непосредствено гласуват за членове на Националните съвети, но само ако са се регистрирали в отделен избирателен списък по местоживеене, с подписване на специална декларация, в която да декларират личните си данни, националната си принадлежност и желанието да участват на избори за Национални съвети.
Нека да оставим настрана всичките си резерви към самата институция Национален съвет на националните малцинства и всичките си резерви към т.нар. отделни избирателни списъци за националните малцинства.
Ще се фокусираме върху „Напътствието за провеждане на непосредствени избори за членовете на Националните съвети на националните малцинства“, публикувано в „Службени гласник РС“, брой 57/18 и оставените вратички за манипулиране на изборите, през които, за трети пореден път, въпреки всички досегашни провали и неуспехи, злоупотребявайки с държавната власт, отново могат да се промъкнат старите членове на Националния съвет на българското малцинство.
Органите за провеждането на изборите са Републиканската избирателна комисия (РИК) и избирателните комисии по места. РИК опълномощава свой член или заместник член за координатор, който провежда действията, свързани с организацията и подготовката на изборите. За даване на техническа помощ в организацията на изборите, РИК образува работни тела по общините. Тия работни тела се стараят за уреждане на избирателните секции, организират обучението на избирателните комисии, приемат избирателните материали от координатора, предават избирателните материали преди гласуването, приемат избирателните материали от избирателните комисии след гласуването и пак ги предават на координатора.
Работните тела са съставени от членове, назначени по предложение на началника на общинското управление от лицата, които са на постоянна работа в общинското управление. Предимство имат лицата с юридическо образование и опит в провеждане на избори. В състава на работното тяло служебно влиза и началникът на общинското управление.
В закона е казано, че в работните тела равноправно трябва да бъдат представени половете, но не и партиите, сдруженията или инициативните граждански комитети, които се кандидатират на изборите! Следователно, участниците в изборите нямат контрол върху начина на провеждането на изборите и не участват в преброяването и верификацията на резултатите от гласуването!
Същото е и с представителите на избирателните комисии по места. Те се назначават пак по предложение на началника на общинското управление и са съставени от председател, зам.-председател и техните заместници, и то от лица, които са на държавна работа. Предимството е пак на страната на лицата, регистрирани в отделните избирателни списъци, лицата с висше образование и опит в провеждането на изборите. И тук законодателят настоява за равноправна застъпеност на половете, но не и на самите участници в изборите!
Следователно, кандидатите на изборите нямат свои представители в работните тела и избирателните комисии по места, не подписват протоколите от преброяването на гласовете и не верифицират резултатите от гласуването. Те имат право на наблюдатели върху начина на протичането на изборите по избирателните секции, но правомощията на наблюдателите са от друг тип.
Нека да опростим нещата до едно чисто практическо ниво.
Сегашният председател на Националния съвет на българското малцинство Владимир Захариев е и кмет на община Босилеград. Като кмет, той е назначил своя близък съпартиец Миодраг Якимов за началник на общинското управление. От своя страна, г-н Якимов освен, че служебно влиза в работното тяло, той назначава и другите членовете на работното тяло, но и членовете на избирателните комисии по места, както вече споменахме, от чиновниците на държавна работа. Записването и изписването в отделния избирателен списък също е в правомощията на общинското управление. Следователно, възможностите за манипулация на изборите за Национален съвет на българското малцинство в полза на кандидатите, които контролират общинското управление, и във вреда на опозицията са неограничени!
Благодарение на тия несъвършенства на законодателните решения, благосклонния поглед на държавата и общоизвестните, широко разпространени практики за злоупотреби с държавна власт, се крие и тайната на „успеха“ на всички досегашни избори, тайната на „любовта на народеца“ към неговите потисници и нарушаването на правата на българското малцинство. С всички произлизащи от това катастрофални последствия за самото малцинство, българо-сръбските отношения и преговорите за членството на Сърбия в ЕС.
Въпреки че сръбските управници не пропускат нито една възможност гордо да покажат Националните съвети на малцинствата на чуждите държавници и брюкселските чиновници, като органи, чрез които малцинствата осъществявали правото си на автономия! Правят го и пред българските си колеги. На на практика с тях си измиват ръцете и прехвърлят отговорността си за всички проблеми на българите върху самите българите – имат си Национален съвет, да се оправят сами! Ако не искат, никой не им е виновен. Само че тоя Национален съвет, освен че е избран недемократично от строго подбрани „свръхпатриотични партии“ и контролирани личности, на практика няма нито законодателна, нито изпълнителна власт. Може да играе известна консултативна роля. Но и това не го прави.
Демокрацията никъде по света не е най-съвършена, но демокрацията в Сърбия като че ли е специално е приспособена по мярката на „супер-партиотичните“ сили и несменяемите на изборите досегашни управници. Както каза един наш сънародник – Националния съвет на българското малцинство е нещо като ялова крава – много яде, на вид добре изглежда, но няма никаква полза от него.
Иван Николов
