„С фирмата не сме имали проблеми, Григор Григоров винаги е карал внимателно, не е имало оплаквания от него, каза пред bTV кметът на Божурище Георги Димов. По 5-годишен договор след обществена поръчка „Мобилус – 5” превозва деца до детски градини и училище. Собственикът управлява автобусите постоянно, заедно със своя съдружник и още двама-трима шофьори. Всички са хора спокойни, уверени, с дългогодишен опит, каза кметът на Божурище.“ – из материал на bTV.
Шофьорът Григор Григоров ни возеше всеки път, когато пътувахме извън София с колегите от 58-мо училище. Най-малко два пъти годишно. Управляваше си автобуса уверено и спокойно, не караше рисково, мил, кротък и съобразителен човек, професионалист, с когото винаги съм се чувствала сигурна и защитена. Присъствието му беше ненатрапчиво, а едновременно с това – винаги беше там, където е нужно. Мисля, че училището използваше услугите на фирмата и за екскурзии на децата, всички винаги бяха доволни.
„Вижте шофьора на автобуса-ковчег“, чета в заглавие. Все се надявах да не е той… Ей това ще остане от този човек, от живота му, преминал в достоен труд и усилия. В нашата държава-ковчег, в която едноличното спасение се е превърнало в единствена цел.
Жертвите не са 17. Поне 18 са. И още ще има, ако продължим по същата магистрала. Караме, и по-точно пързалят ни по една магистралата с трикольори за рязане на всеки 100 метра, и с разноцветни кръпки на всеки 6 месеца. Носим се от дупка към дупка – безхаберни, вторачени в личните си дела, убедени, че „държава няма“ и „нищо не може да се направи“. Жертви на самите себе си върху територията, асфалтирана от близки на нечие сърце и джоб фирми. Напред към пропастта.
Леда Аврамова
