––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Аз съм много лоша майка и изключително досадна леличка.
Меся се, когато видя деца да висят с главата надолу от огради, или искат да се претрепят като прескачат някакви камънаци, по-високи от тях, а възрастта им не го позволява.
Не пускам детето си само по събития, където има гмеж, тълпа и опасни предмети.
Аз съм параноичка, ужасяваща всяко нормално дете. (На едно детенце казах да си представи, че аз съм майка му, която го вижда как иска да се претрепе).
Снощното нещастие с двете момченца, съборени от вълна на тетраподите на вълнолома, ме потресе.
Със сигурност там е имало възрастни хора. Със сигурност е можело да се намесят, а и възрастта на децата (13 и 14 г.) не предполага развитие на някакъв скандал и неприятни последствия за намесилия се възрастен.
Ужасно е да оставяме децата ни да загиват, защото не са точно нашите. Всичките са наши, дори и чужденци да са.
Детето трябва да се контролира, то не умее да преценява ситуацията, трябва да му се обяснят последствията от действията му. Пубертетът е най-страшното време, в което те са безразсъдно смели и готови да правят безумия, за да изпъкнат пред другите. Нали съм била пубер, знам.
Не отминавайте, когато видите нечие „чуждо“ дете да прави глупост, застрашаваща живота му. По-добре да сте досаден възрастен, отколкото безразличен индивид.
Бог да прости децата.
Стела Николова
