Хасан Ефраимов: Новините на 10 август :)

Ех, този моят приятел Краси Демиров. Не, не артистът! Имам двама приятели с това име и този си е жив анархист.

„Йерархията роди анархията, докторе“ – изрича често, когато прекалим с бирите.

„Ако Путин беше шофьор на „Краз“ в Сибир, а Тръмп – говедар в Тексас, ех, какъв живот щеше да е“ – писал тази вечер.

Та, той ме предизвика да пиша и аз. Как да му обясня, че ако не бяха те, щяха да са други на техните места?

Затова премълчах и продължих надолу във Фейса.

Попадам на новия герб на Тараклия. Лъв хванал рало и оре. А бе, молдованска му работа. За какво ти е да караш лъв да оре? Хвани някой селянин там и… И при вас, и при нас са толкова много. Лъвът трябва да се занимава с лъвски дела. Така, ако го карате да оре, скоро ще почнат овце да ви управляват. Мен ако питате, си е чисто българска работа. Бил съм там и още помня как целуваха българския ми паспорт.

– Егати ненормалниците – изричах, жулейки жива бира в някаква изба-крепост. Със сто долара живеех цяла седмица, ама като делиормански бей по време на Османското владичество в България. На лявото ми коляно седеше молдованка, на дясното – гагаузка. На средното винаги поставях я румънка, я рускиня, че румънките хич не ги обичах, а рускините ми са слабост открай време.

Изведнъж налитам на „БМВ“-та. Изтегляли 320 000 коли, щото се самозапалвали в движение. Ми, да се самозапалват, аз не купувам такива коли. Да не съм баламурник? Сякаш са златни, а то, самозапалвали се. Като ви разправям, че парите, отдето дошли, там и отишли…

Ех, тези ръмънци! Не стига, че навремето застреляха Чаушеску, а сега емигрантите им се събирали в центъра на Букурещ, за да протестират. Ми, като сте заминали, защо сега протестирате, бе? И като протестирате, защо сте заминали? Румънска му работа.

Ох, пак пухкави лелички на плажа се предлагат. Други са в Рилския манастир и държат всички да видят това. То, аз ако се отбелязвам от всички места, на които ходя, целият Фейс мен трябва да гледа, но ходя все инкогнито, че без това ме мразят толкова много.

Момент, звъни ми телефонът. Канят ме пак да ставам ловец. А бе, аз да не съм убиец? Егати ненормалниците, тръгнали из чукарите да трепят невинни животни. Садисти, наричащи се спортисти. Аз ще им кажа накъде да тръгнат, ама не им стиска.

Слава Богу… Не съм в списъка на лекарите милионери. В тази държава всички искат лекарите да са бедняци като тях, но и лекарите се изтарикатиха – знаят, че за да станат милионери, първо трябва да станат шефове на фалиралите държавни болници. Егати и страната, дето сме.

Ала какъв лев имаме само… Да речеш някаква икономика, а тя колкото на квартал на Истанбул, но 25 стотинки са една лира. Егати и светът, в който живеем.

„Ейпъл“ не успели в Индия. Дреме ми на…

Някакъв целува жена си. Баш у Фейса ли намери, бе чоджум? Като гледам какъв език е извадила жена ти, някой перверзник ще си свали снимката и после ще мастурбира на нея. Като знам колко извратеняци са се навъдили напоследък.

Ха-ха-ха… Хиляди деца в България получавали германски помощи, ама онези не им знаели бройката. И ние не им знаем бройката, ама да даваме помощи? Като сте си баламурници… Вие от какво мислите, че живеем в България?

Изобщо… новините са слаби днес. Гвоздеят на вечерта са моите приятелчета от Радио Кърджали, които заявяват, че най-много мюсюлмани в България живеели в Кърджали. Ха, добро утро. Явно са нямали новини и те, и за да запълнят програмата…

А бе, приятелчета, вие мюсюлманин виждали ли сте? Какво им гледате имената? Всички до един там са неверници, подобно на мен. Бил съм толкова пъти във вашия град и мюсюлманите ви пият повече от мен – делиорманския караконджул. И като се напият, и песни пеят. Намърдват се двата оркестъра в кръчмата – българският и турският и почват – едно хоро, един кючек, едно хоро, един кючек… И диригентката на турския оркестър е българка, а не знае и дума на турски. Бе, така ме натаралянкаха с тези хора и кючеци, че… И на мен, нали ми е толкоз акълът… Събуждам се по едно време в хотела, а в леглото ми мюсюлманка. Цялата гола, но главата й зачулена, само очите й блестят. Опитах се да й махна фереджето, ама не дава, проклетницата. С кърджалийка на глава излиза ли се?

– Бе, гащичките как сама си събула? – й викам по едно време, ама оная не ще. Така и не разбрах коя беше. Та, ще ми разправяте вие на мене…

Ще ме извинява моят приятел мюфтията, утре пак ще си пием кафето заедно, но как на бялото да викам черно?

И с отчето оня ден ядохме кебапчета.

– Отче, една биричка? – му викам.

– А, не ща – отвръща оня. – Шефът гледа.

Да, ама като видя запотената ми кана, забрави за шефа, че ми изяде и кебапчетата.

– Ти нали си мюсюлманин – ми викаше, докато нагъваше.

Ох, спирам. Стига толкова новини за днес. Като Ви казвам, че в луд свят живеем…

Хасан Ефраимов