Разлюлях се от нерви:
Дами и господа,
Вие, хора с увреждания,
Вие, хора в неравностойно положение,
Не чакайте правда и справедливост, и 20 нови закона да има. Пред моите очи, мургавелка с 3 чифта обеци, които видимо бяха поне 30 грама злато на ухо, 5 ланеца като корабни въжета с огромен кръст, за който тя сама каза, че е 15 грама. Пръстените не изброих, но не й се виждаха пръстите, на глезените – плътни гривни, които приличаха на конски букаи – пред мен подаде празен лист и решение на ТЕЛК (96% инвалидност), празният лист беше попълнен от служителката, обясниха й, че ще си получава интеграционните, другата молба беше за целева помощ и третата за отопление…
Мен естествено ме върнаха, пак с пакетчето под мишница, пак щерката маха и търси превоз за осакатеното ми туловище, и със сълзи на очите се прибрах у дома.
Търся някой да ме накичи с кило злато, някой да ми подари спрей за изкуствен тен, за да ми обърне някой внимание.
То златото… (алтъните не са доход), то показва само социална слабост в обществото и законодателството!
Да живее демокрацията – деградиралата общественост и напред с корупцията – слънце към мечтания успех!
Ура, другари!
Павлина Григорова
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел.ред:
Павлина Григорова е на 49 години, майка е на три деца. Има удостоверение от ТЕЛК за 100 процента инвалидност. Поискала е от социалните служби инвалиден скутер, но не й предоставили такъв. Нейни приятели от Германия й изпратили по-късно скутер втора употреба. Наскоро за първи път е поискала от социалните служби да получи енергийни и интеглационни надбавки за инвалиди, които също не е получила. Болестите й са много, сърцето й е с пейсмейкър, има остеопения (намалена плътност на костите и чупливост), има и мускулни увреждания. Тя е от Горна Оряхова, в момента живее в гр. Левски, за да e по-близо до болницата в Плевен. Не е получавала от години детски надбавки за най-малката си дъщеря, която сега е 17-годишна, защото няма физическа възможност да ходи сама до социални грижи. Когато все пак успее да стигне дотам, въпреки всичките си увреждания, я връщат за нови документи и някакви нови изисквания…
Публикуваният по-горе текст е коментар на Павлина във Фейсбук, който огласяваме с нейно съгласие. Тя е мълчала дълго време за своите неволи, за големите неволи на хора с реални увреждания, но вече й иде да крещи за това, че както изглежда, социалната система в България не е адекватна на реалните социални нужди в страната, както и за пренебрежителното отношение на конкретни социални служители към хора като нея. Павлина държи да подчертае, че няма нищо против циганите, а против циганията като начин на управление и отношение към хората с увреждания.
